Кламер БГ - Бизнес новини: Приносът на фармаиндустрията за българската икономика се оценява на 2.8 млрд. лева

Приносът на фармаиндустрията за българската икономика се оценява на 2.8 млрд. лева

Бизнес

|
Пет, 02 Юни 2023г. 18:55ч.
Приносът на фармаиндустрията за българската икономика се оценява на 2.8 млрд. лева

Приносът на фармаиндустрията за българската икономика се оценява на 2.8 млрд. лева

Общият принос, който фармацевтичната индустрия е осигурила за 2021 г. за българската икономика се изчислява приблизително на 2.8 млрд. лева или 2.2% от брутния вътрешен продукт на страната, което е в съответствие със средното за Европа ниво. Оценката е от доклада “Икономически и стратегически принос на фармацевтичния сектор в България“, който беше представен от изпълнителния директор на анализаторската компания IQVIA за Централна и Източна Европа Лука Чичов по време на експертна среща, организирана от представителните организации на фармацевтичната индустрия в България.

За 2021 г. общият икономически принос е изчислен на база стойността на трудовите възнаграждения в сектора (почти 1.1 млрд. лева), предоставените отстъпки към НЗОК и данъци (914 млн. лева), стойността на произведената в България продукция от компаниите (426 млн.лева), инвестициите в клинични изпитвания (178 млн. лева), стойността на спестените разходи чрез въвеждането на генерични медикаменти (113 млн. лева), както и добавената стойност под формата на реализираните обучителни кампании за пациенти, лекари и други експерти в областта (38 млн. лева).

За 2022 г. директният принос на фармацевтичния сектор към държавния бюджет също се изчислява на над 1 млрд. лева. При цени на производител, които са сред най-ниските в Европа, фармацевтичните компании са предоставили на НЗОК 409 млн. лв. допълнителни отстъпки и компенсации, което се равнява на 27.6% от бюджета на касата за медикаменти. През 2021 г. фармацевтичният сектор е заплатил възнаграждения за над милиард лева, от които 384 млн. лв. са постъпили в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки. Почти 28 000 души са пряко заетите лица във фармацевтичния сектор в България. Заплатите са 1.8 пъти по-високи от средните за страната.

Произведената от българските производители продукция през 2021 г. е 426 млн. лв. или 1,2% от общото производство в страната (над 10 млрд. таблетки и капсули и над 164 млн. течни лекарствени форми). Същевременно, значителна роля и принос тук имат и търговците на едро, които отпускат финансови кредити на своите аптеки и болнични клиенти на обща стойност над половин милиард лева, с времева стойност на парите от почти 7 милиона лева.

Важен елемент от направения доклад е анализът за приноса на генеричните и

биоподобните лекарствени продукти, спестили над 207 млн. лв. на пациентите и държавата през 2022 г., което от своя страна освобождава ресурс за навлизането на безалтернативни терапии за непосрещнати пациентски нужди.

През последните години България се е превърнала в регионален център за клинични изпитвания и заема 4-то място в Европа на глава от населението, показват данните от доклада.

Това се дължи на добрата регулаторна среда, инфраструктурата, набирането на пациенти и ефективността на разходите, а пазарът се оценява на приблизително 178 млн. лева към 2021 г. Налице е обаче липса на дигитализация в системата, което поставя този пазар пред сериозни предизвикателства за реализиране на потенциала си.

През 2021 г. секторът е похарчил 38 млн. лв. за професионални и образователни кампании за обучение и осведомяване, в това число на експерти, пациенти и лекари, както и други 3 млн. лв. за програми за подкрепа чрез осигуряване на достъп до високоспециализирана диагностика за онкологични заболявания.

Препоръки

Една от препоръките в доклада е да се припознае стратегическия принос, който секторът има за българската икономика и за бюджета като цяло и поставянето му като приоритетен.

Други препоръки са:

Привличането на инвестиции за производство, развойна дейност и клинични проучвания, като същевременно се намали финансовата и данъчната тежест върху тях;

Осигуряване на устойчив бюджет на НЗОК и приемлив размер на отстъпките, което ще създаде благоприятна среда за инвестиции в сектора;

Улесняване на достъпа до иновативни лечения чрез опростяване на административния процес;

Опростяване на административната тежест при въвеждането на генерични лекарства; преоценка на ДДС на лекарствата и др.

Нарастваща несигурност

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), коментира, че в условия на отложени бюджети непредвидимостта и несигурността на средата се задълбочава с всяка следваща година и производителите на иновативни терапии са изправени пред съществени трудности да задоволят нарастващите потребности на българските граждани.

В средата на 2023 г. все още няма яснота какво ще е финансирането за лекарства за годината, отбеляза той. Към момента фармацевтичните компании осигуряват лекарства на едни от най-ниските цени в Европа, но и предоставят допълнителни отстъпки и компенсации към НЗОК.

С всяка изминала година размерът на тези компенсации се увеличава, непредвидимостта нараства, а с това и рискът все повече компании да откажат да инвестират в България и да се изтеглят от българския пазар. Това е заплаха за здравето на българските граждани.

Именно затова е важно да се гарантира устойчивост и предвидимост на системата, като рискът за фармацевтичните компании, произтичащ от поемането на задължения за отстъпки към НЗОК, се ограничи. Няма как всяка година компаниите да подписват „празен чек“ на НЗОК.

Според него българската законодателна рамка трябва да се развива, трябва да се промени, за да посрещне подобрения достъп до иновативно лекарствено лечение, произтичащ от предстоящите промени в европейското фармацевтично законодателство, защото в противен случай скоро няма да може да функционира.

Ценови натиск, изтегляне на лекарства

Според г-н Николай Хаджидончев, председател на Управителния съвет на БГФармА, генеричната индустрия дава възможност за осигуряване на достъпно лечение за обществото, което е показано ясно чрез приноса на генеричните и биоподобни медикаменти в спестяването на средства на държавата. Именно затова генеричният сектор е и ще продължи да бъде ключов не само на основата на местното производство, но и чрез европейските и глобални производители. За да се случи това обаче е необходимо да се инвестира в кадрите, които да обезпечат това производство и да гарантират, че България ще продължи да бъде сред водещите страни в тази област. Хаджидончев подчерта като един от проблемите в България липсата на благоприятна среда, стимулираща приложението на биоподобни медикаменти на българския пазар.

Друг сериозен проблем е, че в момента много утвърдени генерични

медикаменти се изтеглят от пазара заради ценовия натиск и нарастващите допълнителни финансови тежести. Тези проблеми според него могат да се решат чрез съвместни усилия, които да доведат до създаването на обща европейска, нормативна рамка, гарантираща непрекъснат достъп до съвременно, качествено и безопасно лечение за пациентите.

Кредитиране на болници и аптеки

Николай Колев от Българската асоциация на търговците на едро с лекарства подчерта, че най-лошото е да има отлив на лекарствени продукти. Всички във фармацевтичния сектор представляват елемент от верига и са взаимосвързани посредством своя принос. Точно затова дефицитът на кадри наистина е сериозен проблем и трябва да се работи в посока ограничаване на стопяването на кадрите.

Както стана видно и по време на Covid пандемията, ролята на търговците на едро и аптеките е ключова за надеждното и навременно лекарствоснабдяване. В същото време нашите членове оперират при 2% надценка, докато в другите държави в ЕС тя е средно 5% и в същото време те са тези, които осигуряват дълъг срок за плащане на болничния пазар у нас и на които се налага с месеци да събират просрочените задължения, каза още той. Търговците на едро за периода 2019–2021 г. са финансирали болничен и аптечен пазар с над половин милиард лева със собствени ресурси.

mediapool.bg