Кламер БГ - Бизнес новини: 60% от парите по новата европрограма за селата ще идват от българския бюджет

60% от парите по новата европрограма за селата ще идват от българския бюджет

Бизнес

|
Ср, 23 Фев 2022г. 15:00ч.
60% от парите по новата европрограма за селата ще идват от българския бюджет

Снимка: Архив

За първи път откакто България е член на ЕС, националният бюджет ще отпуска по-голямата част от парите по новата европрограма за селските райони. Нейният общ бюджет ще е 3 527 033 050 евро, от които едва 1.410 млрд. евро ще идват от ЕС. Останалите 2.11 млрд. евро ще са съфинансиране, което ще идва от българските данъкоплатци.

Такава структура на бъдещата Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2023-2027) предлага земеделският министър Иван Иванов (БСП) в проекта на Стратегическия план на България за земеделие, който предстои да бъде одобрен скорострелно от Министерски съвет в четвъртък. Ден по-късно планът ще бъде изпратен за одобрение в Брюксел. В предходните 14 години националното съфинансиране по тази програма винаги е било 15-20%. Разпределението на средствата в новата програма бе потвърдено пред Mediapool и от аграрния зам.-министър от квотата на БСП Момчил Неков, чийто ресор е именно програмата.

Подобно на Плана за възстановяване и устойчивост, България закъсня значително с изготвянето на Стратегическия си план за земеделие, по който ще се усвояват около 7.5 млрд. евро в сектора до 2027 г. Реално, страната ни се оказа една от 7-те страни, които не внесоха документа до края на 2021 година, какъвто бе първоначалният срок на ЕС. В момента с внасянето на агроплана изостават също Германия, Румъния и Белгия.

Пай от бюджета срещу стара слава

Независимо че плановете са новата ПРСР да се финансира с 60% от българския бюджет, в предходните години тя стана нарицателен пример за спорни практики. По нея бяха изградени къщите за гости - редица, от които станаха притежание на хора, близки до властта. Установено бе двойно субсидиране на ВЕИ проекти в селските райони, субсидирано бе изхранването на диви гъски с несъбрана реколта в райони, в които въобще не се срещаха гъски и т.н.

В мотивите си от министерство на земеделието посочват, че вследствие на излизането на Великобритания от ЕС и намалението на общия бюджет за селскостопанска политика на общността бюджетът за България в Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за 2023-2027 г. намалява наполовина. На разположение за новия програмен период по програмата (2023-2027 г.) са 1.4 млрд. евро от ЕЗФРСР при сегашните 3.1 млрд. евро за 2014-2022 г.

От Министерство на земеделието цитираха земеделския министър Иван Иванов, че е налице драстична разлика във финансирането и в тази връзка екипът е предложил на Министерския съвет да одобри 60% вместо 15% национално съфинансиране за селските райони с цел не само компенсиране на намаленото европейско финансиране, но и инвестиране в земеделието и растеж на икономиката.

Всъщност, благодарение на дотациите от държавния бюджет земеделският министър Иван Иванов сега дори ще може да се похвали, че е осигурил повече пари за сектора до 2027 г.

От ведомството му прилагат сметки, че бюджетът на ПРСР за периода 2014-2022 г. е 3 795 425 418 евро за 11 години (с прилагане до 2025 г.) или 345 038 674 евро годишно. За периода 2023-2027 г. бюджетът за земеделие е 3 527 033 050 евро за 7 години ( с прилагане до 2029 г.) или 503 861 864 евро годишно, което е с 158 823 190 евро или 46% повече за година. По предварителна информация на Mediapool МС в четвъртък ще одобри проекта на българския стратегически план и засиленото национално финансиране в европрограмата, за да се гарантира конкурентоспособността на българския земеделец на пазара на ЕС.

По въпросната програма се създават и модернизират нови ферми, преработвателни предприятия за хранителния бранш, купуват се машини за тях, обновява се земеделска техника, развива се биоземеделие и др. В малките градчета и селата по програмата се изгражда инфраструктура и ВиК, обновяват се детски градини и училища и т.н.

Стратегическият план залага таван от 100 000 евро върху субсидиите за земя

Извън Програмата за развитие на селските райони субсидиите за земя, или т.нар. директни плащания, продължават да са изцяло от ЕС и ще растат. В проекта на България за Стратегическия план за земеделие се залага те да са повече във времето 2021-2027 г., спрямо периода 2014-2020 г. През следващите 7 години субсидиите ще възлизат на над 5.7 млрд. евро, а във времето от 2014 до 2020 г. бяха 5.353 млрд. евро. Увеличението на пакета за директни плащания спрямо предходния период като цяло е 351 934 697 евро.

Новост е, че субсидиите за земя занапред ще са с таван от 100 000 евро на фермер за година. Т.е. независимо от стопанството на земеделеца, той няма да може да получи повече от 100 000 евро на година от обработване на земята. За сравнение в настоящия програмен период този таван бе три пъти по-голям - 300 000 евро. Намалението е част от стратегията на ЕС нивите в ЕС да не създават милионери.

Важен детайл е, че таванът от 100 000 евро бе записан като цел и в коалиционното споразумение на настоящото правителство. Ще се допуска обаче таванът да може да се увеличи с изплатените заплати и осигуровки от фермерите за работниците му. В България, а и в повечето страни в ЕС 80% от всичките субсидии за земя отиват в 20% от фермерите.

Любопитен е въпросът какво ще се справи със "спестените" пари от тавана. 10% от тези пари ще се заделят за допълнителни субсидии за малките и средни фермери. За такива ще се възприемат земеделци, които обработват до 6 000 дка. Тези допълнителни субсидии ще се изплащат за първите 300 дка, като реално за тях ще се удвои помощта за обработване на земята. В настоящия програмен период двойни субсидии за първите 300 дка се даваха за всички фермери без значение дали са малки или едри.

Битка за българския картоф

Тепърва се оказва, че България ще трябва да води битка в ЕС да продължи субсидирането на българските картофи по схемата за т.нар. "обвързана подкрепа". Зад това понятие се крият помощи за всеки произведен и продаден килограм картофи. Новата визия на ЕК е да субсидира картофите само ако се преработват за нишесте.

По данни на Националната асоциация на картофопроизводителите в България се засаждат 55 000 - 60 000 дка, от които се добиват между 140 000 и 180 000 тона. Продукцията отива за директна продажба, защото в страната ни няма фабрика за производство на нишесте.

В Стратегическия си план за земеделие България предлага на ЕК субсидирането да продължи, дори и да не се преработват за нишесте, но тепърва ще стане ясно дали страната ни ще може да убеди за това ЕК. Общо 13% от пакета за субсидиите за земя ще отидат именно за такива субсидии за плодове, зеленчуци и животновъдство.

Ще продължи помощта за алтернатива на тютюна

Любопитен детайл е, че България предлага да продължи да субсидира изцяло със средства от националния бюджет във времето от 2023 до 2027 г. тютюнопроизводителите, които да намерят алтернативен поминък.

Такива субсидии се дават от 2014 г. насам, макар и алтернатива да не бе намерена. Последно по схемата през пролетта на 2021 г. бяха дадени 71 млн. лв. на 40 000 тютюнопроизводители, които са се занимавали с това през 2007, 2008, 2009 г. За новата помощ е решено парите да се изсипват на калпак за тютюнопроизводители, които са се регистрирали като такива през 2016, 2017 и 2018 г.

Българската помощ бе разрешана през 2013 г. с условие, че тя ще стимулира преминаване към алтернативен поминък на близо 40 000 тютюнопроизводители. Парадоксалното е, че макар че помощта е за преминаване към алтернативен поминък, няма забрана фермерите, които я получават, да се занимават с тютюн. И около 5000 от тях реално го правят и в момента. За по-голямата част от останалите това подпомагане на практика е вид социална помощ, защото няма изискване да декларират към каква алтернатива са се насочили и как получените средства им помагат да я развиват.

mediapool.bg