Пристанището на Доган чака фонд от Лондон за съакционер

Преговаря се с чужд инвеститор - базиран в Лондон фонд, да влезе с максимум 50% дял в новосъздаденото дружество "Пристанище ТЕЦ Езерово", което още от юли ще започне да използва старото въглищно пристанище на върненската въглищна електроцентрала за зърнени товари. Това съобщи Данаил Папазов, изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на ТЕЦ "Варна“, притежавана от "Сигда“, чийто мажоритарен собственик е почетният лидер на ДПС Ахмед Доган.

Папазов и ръководителите на енергийния и пристанищния бизнес на компанията представиха в понеделник пред журналисти грандиозните планове за развитие на придобитите в края на 2017 г. от чешката компания ЧЕЗ активи.

Данаил Папазов (най-вляво) и шефовете на дружествата от групата на ТЕЦ "Варна"

След сделката за 48.5 млн. евро, новият собственик "Сигда“ е инвестирал до момента 30 млн. лв., набавени чрез банкови заеми от Първа инвестиционна банка и Д-банк. С тях са преобразувани да работят на природен газ вместо на въглища три от шестте блока на електроцентралата. Два от тях са ангажирани за студения резерв на електроенергийната ни система и досега са произвели 60 хил. Мвтч електроенергия при петте активации по искане на "Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО). Централата обаче ще получи с над 2 млн. лв. по-малко от договорените 27 млн. лв. от ЕСО, защото при едно от задействанията блокът изключил и държавният оператор трябвало да купи от другаде балансираща енергия.

Многомилионни вложения се планирани не само за

проекта за разработването на пристанището, но и за самата електроцентрала. От думите на Папазов стана ясно, че се търси инвеститор и за нея.

Фонд от Лондон за партньор

Папазов, който бе транспортен министър в правителството на Пламен Орешарски и шеф на държавното пристанище "Варна“ преди години, не съобщи името на компанията, с която се преговаряло от 6-7 месеца за съдружие в новото дружество "Пристанище ТЕЦ Езерово“, което е изцяло собственост на компанията "ТЕЦ Варна“. Обясни само, че е базиран в Лондон фонд, който също така ще предостави значителна част от товарите за порта.

Инвестицията за преобразуването на пристанището възлиза 89 млн. евро, каза Папазов. “ТЕЦ Варна" планира да участва като съакционер в бъдещото общо предприятие със сегашните си активи, които са оценени на 63 млн. лева. Още толкова се очаква да осигури бъдещият инвеститор като парична вноска за своя дял от капитала, за да се присъедини към бизнес начинанието, а след това ще се подсигури инвестицията със собствени средства на общото дружество и банков заем от чужбина, заради по-ниските лихви, каза Папазов.

Очакванията са преговорите да приключат до края на юли 2019 г. Паралелно на това обаче пристанището вече имало заявки от две фирми - "Каргил“ и "Кофко“, за обработка на техни зърнени товари за износ още от 15 юли. Папазов се похвали, че почти всички товародатели се интересували от техния бизнес план. Той обаче не смята, че ще изземе товарите на държавното пристанище "Варна“. По думите му там ще останат товарите на торовите заводи в Девня.

Износ на зърно, асфалт, олио

Шефът на "ТЕЦ Варна" обясни, че интересът на компанията е към обработката на зърнените товари, тежки корабни горива, битум, асфалт и олио. До края на 2019 г. намеренията са да бъдат обработени 200-250 хил. т на пристанището в Езерово, а през 2020 г. количествата да се удвоят. През 2021 г., с пускането в експлоатация на планираните да се изградят зърнен и контейнерен терминал, дружеството очаква многократен ръст. Амбициите са да обработва по 200 хил. контейнера, колкото в момента обработват всички български пристанища.

Апетит и към жп превозите

С възстановяване на жп линиите на пристанището дружеството има намерение да направи връзка с речните пристанища и по-специално това в Русе, за да си осигури достъп до Дунав. Сключен е договор с частен жп превозвач за съвместна работа, тъй като очакванията са автомобилните превози да поскъпнат значително след въвеждането на тол таксите за ползване на пътищата и жп транспортът да стане конкурентен, обясни Папазов. "Надяваме се на транзитни товари за нашия регион, които в момента минават през Румъния“, каза още той, но призна, че не може да е конкурент на пристанището в Констанца.

С държавата хем партньор, хем конкурент

Относно разликите в размера на кейовата линия на пристанището в Езерово, продадена на ЧЕЗ при приватизацията на ТЕЦ "Варна“ през 2006 г., и по кадастър, Папазов обясни, че бил намерен компромис по дългогодишен спор за собствеността. С Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура“ е постигнато съгласие за съвместна работа на пристанището в Езерово. Държавната структура ще събира таксите за електроенергия, подаване на вода и почистване на отпадъците от корабите, ползващи инфреструктурата, а "Пристанище ТЕЦ Езерово“ -

таксите за обработка на товарите. Това обаче ще се отнася само за наличните две корабоместа и за третото, което ще се преобразува в контейнерен терминал. За зърнения всички такси ще се събиран от частния оператор, обясни Иван Вълчев, изпълнителен директор на "Пристанище ТЕЦ Езерово“. На следващ етап ще се удължи кейовата стена, каза Папазов.

Грандиозни енергийни планове, но приходи само от студения резерв

Многократно по-голяма инвестиция се планира за разработването на ТЕЦ "Варна". Дружеството смята да участва и в бъдещите търгове на ЕСО за студен резерв с мощност от 400 МВ, като този път възнамерява да включи и третия си блок, каза Минчо Минчев, шеф на електроцентралата. Той призна, че все още има работа по възстановяването на блок 5 на централата, както и че досега реално мощността не е играла на свободния пазар за ток, освен с количествата от 72-часовите проби под надзора на ЕСО и то на много ниски цени. Реално централата се издържа изцяло с приходите от студения резерв, плащани от държавата.

При подаване на заявление пред енергийния регулатор през миналата година за одобряване на цена за пазара на бита стана ясно, че стойността на електроенергията от ТЕЦ "Варна“ е много над постигнатата на борсата за ток,

заради което и бе отрязана от квота за продажба на бита, за да не надуе драстично цените.

Макар да не стана ясно как централата смята да докара пазарни цени, които да й осигурят приходи извън сигурните от студения резерв, ръководството представи

намерения, според които на мястото на първите три стари блокове, които не могат да преминат на природен газ, да се изградят нови. Инвестицията все още е в процес на оценка. Вероятно ще е от порядъка на 200 млн. евро за изграждане на нова мощност от 200 МВ и за нея също ще се търсят чужди партньори или банкови заеми, каза Папазов. От думите му стана ясно, че тези инвестиционни намерения зависят и от държавния газов оператор "Булгартрансгаз", който трябва да рехабилитира газоразпределителния си център "Страшимирово“, за да може да удовлетвори търсения капацитет за захранване с природен газ. Сумата е немалка и засега "Булгартрансгаз“ не може да осигури тази възможност.

Само Доган застанал с името си като съакционер

Папазов оспори информацията, че почетният лидер на ДПС Ахмед Доган е овладял бившите активи на чешката компания ЧЕЗ, купувайки срещу 3500 лева дела на сина му и дъщеря му в дружеството "Сигда". Според справката в Търговския регистър на толкова са възлизали дяловете на двамата, когато са ги продали на Доган.

Според шефа на "ТЕЦ Варна" сделката с Доган била за много по-голяма сума, базирана на оценка от лицензирана компания, но отказа да назове точния й размер, защото бил конфиденциална информация. Папазов призна, че интересът му към активите на ЧЕЗ първоначално бил привлечен само от пристанището, но тъй като вървяло в пакет с въглищната централа, "от немай къде" взели и енергийната мощност.

С присъединяването на Доган, който имал приоритетно интерес към ТЕЦ-а и екологизацията й, вече има планове за мащабното му развитие.

Папазов обаче заяви, че не само с Доган са били водени преговори за влизане в проекта за ТЕЦ "Варна“. “Той бе единственият, който застана със своето име, а не през офшорки и други компании зад проектите на "Сигда". Той има визия за екологизацията на ТЕЦ-а. Там е интересът му“, каза Папазов.

mediapool.bg