Петкова: Взели сме си поуките от "Южен поток"

Ние сме си извлекли поуките от "Южен поток" за извършените нарушения на Третия енергиен пакет на Европейския съюз и на правилата за провеждане на обществените поръчки и това, което правим за реализацията на проекта за газопровода "Турски поток" през българска територия, е да спазваме стриктно европейските директиви. Това декларира енергийният министър Теменужка Петкова на дискусия в понеделник за рисковете и перспективите за енергийната сигурност на Югоизточна Европа.

Посланикът на САЩ Ерик Рубин, който също участва във форума, посочи, че Вашингтон не желае да има енергийно зависими партньори, а България е една от 13-те държави в ЕС, в които вносът на руски газ надхвърля 50 процента от потреблението. За съжаление проектите на "Газпром" увеличават зависимостта на част от европейските държави, а България трябва да продължава да търси своята енергийна независимост, която е важна част от националната й сигурност, отбеляза посланикът.

Русия продължава да има ходове за блокада

Енергийни експерти предупредиха правителството да внимава какви условия за преминаването на "Турски поток" ще приеме, тъй като има опасност заради него да бъдат блокирани други възможности за транзит на газ през страната ни. Става дума за транзит, който да компенсира пропуснатите ползи от затварянето на доставките на руски газ по Трансбалканския газопровод през Украйна, Румъния и България до Турция, Гърция и Македония. "Газпром" обяви, че от 2020 г. този транзит ще бъде пренасочен по "Турски поток", чийто морски участък бе завършен миналия понеделник, а дни по-късно руското издание "Комерсант" съобщи, че сухопътното трасе до Западна Европа ще минава през България, Сърбия, Унгария и Словакия.

България все още няма официално съобщение от "Газпром" за подобно решение, каза Петкова пред журналисти след дискусията, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) .

Министърът отново повтори, че съдбата на този проект, както и намеренията за изграждане на газов хъб край Варна, ще зависи от планирания да се проведе пред декември 2018 г. от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) пазарен тест за търговския интерес за пренос на газ от турско-българската до българо-сръбската граница.

Внимателно изиграване на картите за Трансбалканския газопровод

Бившият посланик на България в Русия и енергиен експерт Илиян Василев посъветва БТГ да внимава как ще проведе процедурата за набиране на обвързващи оферти за трасето на "Турски поток", тъй като може в търсене на рентабилност на проекта да се блокира достъпът на трети страни до газопровода. Друга опасност е да се окаже, че "Газпром" хем опразва трасето на Трансбалканския газопровод, хем страната ни губи дължими по силата на клауза "пренеси или плати" транзитни такси до 2030 г., хем тази тръби да се окажат блокирани за достъп от трети държави, точно заради този договор и клауза. По думите му тази тръба може да изиграе важна роля за българското участие на газовия пазар в региона и трябва да се предвиди капацитет за пренос и за бъдещия добив от находищата в Черно море в Румъния, както и от нашето "Хан Аспарух", където в момента консорциумът между френската "Тотал", австрийската ОМВ и испанската "Репсол" провеждат трети сондаж за петрол и газ.

"Голямата битка сега е как да се запълни празнината в Украйна след оттеглянето на "Газпром" от транзита през нейна територия", посочи Василев. По думите му Трансбалканският газопровод може да влезе отново в играта, интегриран към проектите за доставка на азерски газ в Европа по Южния газов коридор, част от които е и интерконекторът ни с Гърция; към намерението за изграждане на терминал за втечнен газ (LNG) край гръцкия град Александруполис, както и за подписаното преди дни споразумение между Израел, Италия и Гърция за строежа на газопровода "Ийст-мед" с капацитет от 7 млрд. куб. м годишно за транспортиране на израелски газ. Това също може да е източник за захранване на газовата връзка с Гърция и Трансбалканския газопровод в реверсивен режим от юг на север.

Гръцкият посланик Григориос Василоконстандакис допълни, че е увеличен капацитетът на LNG терминала край Ревитуса и това също е опция за захранване на тези маршрути.

БТГ ще има условия за "Турски поток"

В отговор на опасенията за Трансбалканския газопровод Теменужка Петкова каза, че в преговорите за минаването на "Турски поток" през българска земя ще бъде поставено условието "Газпром Експорт", който в момента е резервирал целия капацитет на българската транзитна мрежа, да го освободи за други доставчици.

По тази тема енергийният експерт Васко Начев посочи като проблем, че интерконекторът с Гърция, чийто строеж между Стара Загора и Комотини още не е започнал, няма директна връзка с транзитната ни мрежа и Трансбалканския газопровод. Българският директор на проектната компания за интерконектора "Ай Си Джи Би" Теодора Георгиева обаче коментира пред журналисти, че това е нещо, което трябва да осигури БТГ, и с държавния оператор са водени такива разговори.

Търговете за строежа на газовата връзка с Гърция се забавиха с година заради обжалвания от фирми, които нямат нищо общо с бизнеса, каза Георгиева, а според Илиян Василев тези фирми са свързани с хора, прокарващи външни интереси. Сега обаче проектът навлиза в решителната фаза на реализация. До 7 декември се очаква да бъдат пресети кандидатите за строежа на връзката срещу 145 млн. евро без ДДС и да се обяви късата листа от пет компании, които ще бъдат поканени да подадат ценови оферти. В същия период се очаква да бъде сключен и договорът с Европейската инвестиционна банка за осигуряване на заем от 110 млн. евро срещу лихва от под 2% в резултат на дадената от българската държава гаранция. С отпуснатите през тази година от европейската оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" 39 млв. евро и още преди десет години 45 млн. евро от ЕК, проектът достига прага си на държавна помощ, а останалите до 240 млн. евро без ДДС ще бъдат предоставени от акционерите в "Ай Си Джи Би" – БЕХ и италиано-гръцката компания "Посейдон".

В Баку притеснени за гръцката връзка

До края на декември трябва да бъде избран и доставчикът на тръбите за газопровода. Тази поръчка е за 60 млн. евро. Според това дали ще има обжалвания на тези обществени поръчки, през първото тримесечие на 2019 г. се очаква да започне реалният строеж на интерконектора, за да може да влезе в експлоатация до края на 2020 г. Според Теодора Георгиева, първата копка трябва да бъде направена най-късно през май 2019 г., за да няма още забавяне на проекта. Тя не скри, че операторът на азерското находище "Шах Дениз ІІ", откъдето "Булгаргаз" е договорил да започне да внася 1 млрд. куб. м годишно от 2020 г., имат притеснения дали този договор ще бъде спазен.

Експертът от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров коментира, че "Ай Си Джи Би" трябва да работи за запълването и на останалата половина от капацитета на гръцката тръба от 3 млрд. куб. м. В проведен през 2017 г. пазарен тест компанията сключи договори за транспортиране на 1.57 млрд. куб. м,. Един милиард от тях обаче се падат на азерския газ на "Булгаргаз". Георгиева посочи, че нов пазарен тест може да бъде обявен в края на 2019 г. и че нов интерес да ползват все още незапочнатата инфраструктура имат още двама-трима търговци.

Защо не газификация на въглищните централи?

Според доклад на ЦИД на ролята на газовата връзка между България и Гърция се посочва, че тя може да бъде използвана и за преобразуване на въглищните централи в комплекса "Марица Изток" и те да минат на природен газ в средносрочен план. Реално най-заплашена от затваряне през 2021 г. заради неспазване на повишените изисквания на ЕС за пречистване на изхвърляните газова е държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която в момента е на загуба от 265 млн. лв. заради харчовете за закупуване на парникови емисии.

В рамките на дискусията бяха обсъдени още проектите за изграждане на газовия хъб "Балкан" край Варна и за LNG терминала край Александруполис като част от новите газови амбиции на България.

Теменужка Петкова информира, че очакванията са в началото на януари да станат ясни резултатите от пазарния тест за "Турски поток" и търговския интерес към него, който ще е определящ и за проекта за хъба, и тогава да се вземе решение. Васко Начев и Илиян Василев коментираха, че има опасност "Газпром" да заяви целия капацитет, на което енергийният министър отвърна само с това, че ще бъдат спазени изцяло правилата на Европейския съюз за достъп на трети страни до газопровода. Василев подчерта, че обявената от БТГ стойност на разширението на газовата мрежа заради "Турски поток" и хъба от близо 3 млрд. лв. е прекалено голяма за "Булгартрансгаз" на корпоративно ниво.

Последно: БТГ взема 20% от терминала край Александлруполис

Отделно БТГ смята да влезе като акционер в проекта за LNG терминала. Петкова обяви, че последно е решено операторът да вземе 20 на сто (преди обявяваните намерения бяха до 25 на сто – б. а.) и по думите й необходимите средства за това били много малки. По оценки на сега притежаващата 80 на сто от проекта "Газтрейд" инвестицията е около 380 млн. евро. Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев посочи, че се очаква и този проект да получи безвъзмездно финансиране от Европейската комисия. Какво ще е то, явно тепърва предстои да се разбере.

Петкова обаче обяви, че газовият оператор е в отлично финансово състояние и може да осигури необходимите инвестиции за проектите си от собствени и заемни средства, които щял да търси на финансовите пазари.

"Турски поток" повтаря "Южен" на 2.5 пъти по-ниска цена

Интересна подробност е, че трасето на "Турски поток" през България, оценявано сега на 2.8 млрд. лв. и то с довеждаща до проектохъба инфраструктура, следва това на спрения през 2014 г. от Русия "Южен поток", чието строителство за 3.5 млрд. евро бе дадено на една кремълска и пет български фирми в конкурс, заради който Еврокомисията започна наказателна процедура за нарушения на конкуренцията. Разликата в двете цени е огромна.

От ЦИД обърнаха внимание, че ако правителството иска да изгражда действително газов хъб у нас, трябва да има второ газохранилище и да се разшири съществуващото в Чирен. Васко Начев отбеляза, че срещу 70 млн. долара може да се използват подходящи геоложки структури край град Левски, но Петкова обясни, че по-скоро в газохранилище ще бъде превърнато изчерпаното вече находище "Галата" край Варна. Концесионерът му "Петрокелтик" бил предложил на енергийното министерство да му разреши подобна трансформация, каза тя и допълни, че ведомството разглежда варианта да се развали сегашната концесия да добив на газ от "Галата" и след това да се обяви конкурс за изграждане там на газохранилище. Не стана ясно дали при подобен ход "Петрокелтик" трябва да бъде обезщетена.

Председателят на енергийния регулатор Иван Иванов също посочи, че "Галата" е по-добрият вариант и там могат да се нагнетяват до 2 млрд. куб. м.

Сегашното находище в Чирен има 500 млн. куб. м полезен капацитет, а в момента "Булгартрансгаз" работи за разширяването на използваемия обем до 1 млрд. куб. м, припомни Петкова.

Обсъжда се регионална газова борса

Друго от обсъжданите намерения бе това за създаване на газова борса като част от хъба "Балкан" чрез дъщерно дружество на БТГ. Според Делян Добрев това, заедно с останалите възможности за алтернативни на руските газови доставки, ще сложи таван върху цените на синьото гориво и повече няма да сме свидетели на стойности от 500 долара за 1000 куб. м руски газ, каквито имаше по време на газовата криза през 2009 г., породена от спора между Русия и Украйна за транзита на таз. Точно тя стана и причина ЕК да предприеме мерки за повишаване енергийната и по-специално газовата свързаност на Европа, и за гарантиран достъп на доставчиците до енергийната инфраструктура.

Иван Иванов посочи, че с останалите енергийни регулатори в региона се работи за създаването на регионална газова борса, тъй като в момента отделните държави са много малки газови пазари с недостатъчна ликвидност. По-добре е да има регионална борса, за да се търгуват по-големи обеми и самата борса да има по-силни позиции, стана ясно то думите на регулаторния шеф.

Той също се спря на това, че в момента страната ни не покрива изискванията на ЕС за три различни източника на газ у нас. Сега такъв е само Русия през границата с Румъния при Негру вода. Пуснатата в експлоатация в края на 2016 г. връзка с Румъния при Русе и Гюргево реално е неизползваема, тъй като може да пренася газ само към Гюргево, а прословутата компресорна станция на румънска територия, която трябва да обърне потока и към България, за поредна година остава само бъдещо обещание.

България подобрява енергийната си сигурност, но има още проблеми

Като цяло от ЦИД отчитат подобряване на енергийната сигурност на България в последните десетилетия. Центърът цитира Международния индекс на рисковете пред енергийната сигурност от 2018 г., според който страната се нарежда на 51-во място сред 75-те най-големи енергийни потребители. Това е сериозно изкачване спрямо 73-ата позиция в класацията от 2015 г. и се доближава още повече до средните стойности за страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Въпреки това, остава да се преодолеят проблемите на енергийната сигурност в основни направления, заключават експертите от организацията.

Според тях доброто управление в сектора е по-скоро изключение, отколкото правило, като краткосрочните политически цели надделяват над спазването на задълженията по подписаните с Брюксел стратегически документи, а прозрачността и последователността в публичния енергиен сектор остават ниски.

Енергийната бедност е широко разпространена, тъй като равнището на доходите в България е далеч под средното за ЕС, а темповете на сближаване са бавни. Това създава условия за протести и се експлоатира с политически цели и за осуетяване на инвестиционни проекти, смятат още в ЦИД.

Енергийната ефективност е в процес на повишаване благодарение на европейското финансиране в сектора и държавните програми за саниране на жилищните сгради, но продължава да е под средното равнище в ЕС.

По този повод Делян Добрев посочи, че инвестираните досега от държавния бюджет средства за саниране на близо 2300 панелни сгради средства са довели до икономията на 1 млн. МВтч електроенергия. Това означава повече електроенергия за износ и по-голям принос в икономиката на страната, според шефа на парламентарната енергийна комисия и бивш енергиен министър.

От ЦИД смятат, че енергийната диверсификация и либерализация напредва с изключително бавни темпове, а най-силно монополизиран е газовият пазар, което спъва ключовата роля, на природният газ в енергийния преход към конкурентен пазар.

mediapool.bg