България | Пет, 19 Апр 2024г. 20:45ч. | 2 май ще е неучебен в цялата страна
Вицепремиерът в служебното правителство Атанас Пеканов защити в петък предложението за увеличение на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лв. от 1 януари. В отговор на дългогодишните предупреждения на работодателските организации, че мярката ражда безработица, Пеканов обясни в профила си във Фейсбук, че най-новите научни изследвания показват обратното. Преди броени дни Асоциацията на индустриалния капитал в България поиска отпадане на минималната заплата и пенсия, а в петък Българската стопанска камара публикува анализ, според който покачването на МРЗ в период на икономически спад увеличава безработицата.
Пеканов: Повишението на МРЗ е правилна стъпка
"Предложеното от служебния кабинет увеличение на минималната работна заплата е стъпка в правилната посока, която се базира и на доминиращото в момента разбиране в академичните среди, както и на политическите реалности в други страни", посочва Пеканов, който е докторант по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес.
По думите му последната икономическа криза е променила сериозно разбирането по основни въпроси в икономиката, включително този за ефектите от минималната работна заплата (МРЗ) и нейното увеличение.
"Макар най-простите теоретични модели често да наблягат на евентуалните негативни ефекти от съществуването или увеличаването на МРЗ върху заетостта, то по-задълбоченият поглед на база на емпиричните данни и реалните процеси по-скоро показва, че увеличаването на МРЗ, когато това не е в прекалено бързи стъпки, носи положителни ефекти - повишаване на доходите и допълнителни индиректни ефекти върху потреблението и икономическия растеж, без това да води до значителна загуба на работни места", посочва Пеканов.
За промяната във възгледите са допринесли редица бележити икономисти - Дейвид Кард (Масачузетски технологичен институт, спечелил Нобеловата награда по икономика през 2021) и Алън Крюгер (тогава в Принстън). Двамата професори показват чрез квази естествен експеримент, че увеличаването на минималната работна заплата в сектора на бързото хранене в Ню Джърси в сравнение със съседния на него, Пенсилвания, където МРЗ се запазва, не води до съкращаване на служители, както би твърдял опростеният теоритичен модел. В последните 10 години по-голямата част от изследванията водят до извода, че негативните ефекти върху заетостта са минимални или такива няма, докато увеличаването на МРЗ води до повишаване на доходите като цяло и ускорен растеж.
В този смисъл минималната работна заплата и нейното постепенно увеличаване е важен инструмент на правителствата да стимулират ръста на заплатите в страната. Такива стъпки за подкрепа от страна на държавата за по-активна доходна политика през годините често са липсвали в България и това е допринесло за много слабата конвергенция на стандарта на живот към западноевропейския, смята Пеканов.
За 4 г. ГЕРБ вдигна минималната заплата от 460 лв. на 650 лв.
Всъщност стратегията за целенасочено ежегодно и умерено повишаване на МРЗ в България като инструмент за повишаване на останалите доходи от труд в страната бе наложена от финансовия министър в третото правителство на ГЕРБ Владислав Горанов въпреки съпротивата на работодателските организации. Преди пандемията от Covid 19, когато бизнесът се оплакваше от сериозна липса на кадри, Горанов (отстранен от правителството след скандала "Божков") се опитваше "да внуши" на работодателите, че обезценяването на труда е довело до неговата липса и че не може евтиният труд да бъде източник на контурентоспособност за фирмите. За последните четири години ГЕРБ увеличи минималната работна заплата от 460 лв. на 650 лв.
Атанас Пеканов припомня, че Германия дълго време беше една от страните в ЕС, в която нямаше минимална работна заплата. След дългогодишни опити по желание на социалдемократите последната коалиция въведе МРЗ през 2015. "Редица изследвания, включително отличените с икономически награди публикации на Attila Lindner, Christian Dustmann, Uta Schönberg и съавтори от University College London, показаха как въвеждането на МРЗ в Германия не е довело до загуба на работни места, като в същото време е повишило производителността и заплатите. Неслучайно следващо увеличение на минималната работна заплата на 12 евро на час залегна и в новото коалиционно споразумение в Германия. В този смисъл, и с оглед на опита на редица други европейски държави, МРЗ е полезен и смислен инструмент за повишаване на доходите, без разрушаване на работни места", посочва Пеканов.
Той все пак прави уточнението, че има и рискове, особено на фона на повишената инфлация и експанзивната парична политика. "Евентуално повишаване на МРЗ в прекалено голям размер, като директен отклик на текущите инфлационни тенденции, би донесло рискове за възникване на така наречена инфлационна спирала – фирмите да повишат още повече цените си заради повишеното заплащане към служителите", посочва вицепремиерът.
Затова според Пеканов нарастването на МРЗ трябва да бъде с балансирани темпове, така че да отговаря на очаквания растеж на производителността и на дългосрочната цел за покачване на доходите, а да не бъде директна компенсация за инфлацията, за която трябва да има други, целеви мерки.
БСК: При рецесия вдигането на заплатата води до по-висока безработица
При фаза на спад (рецесия, криза) на бизнес цикъла на българската икономика увеличаването на нивата на МРЗ води до повишаване на безработицата, гласи основния извод от анализ по темата на Българската стопанска камара. Според него при вдигане на заплатата с 50 лв. коефициентът на безработица се повишава с до 6%.
"НСИ отчете едва 0.4% растеж на БВП за трето тримесечие на 2021 г. при средно 3.9% за ЕС. В тази ситуация на низходяща фаза за бизнес цикъла на българската икономика едно прекомерно увеличение на МРЗ ще доведе до увеличение на безработицата", посочва БСК.
Според камарата минималната заплата е функция на ползите от положения труд и затова основен фактор за нейното повишаване трябва да бъде нарастването на производителността на труда.
"Минималната работна заплата не може и не трябва да служи за решаване на социалните проблеми в обществото, включително тези за бедността и социалното изключване", коментира още стопанската камара.
mediapool.bg
