Кламер БГ - Бизнес новини: Парите под риск от кохезионния фонд отиват за бежанците

Парите под риск от кохезионния фонд отиват за бежанците

Бизнес

|
Пон, 24 Окт 2022г. 14:00ч.
Парите под риск от кохезионния фонд отиват за бежанците

Парите под риск от кохезионния фонд отиват за бежанците

Парите под риск от кохезионния фонд ще могат да се използват за подпомагане на бежанците. Това съобщи вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов по време на годишната среща на местната власт, която се провежда в Албена.

Той не посочи за колко средства става въпрос. Уточни, че парите под риск от кохезионния фонд ще бъдат използвани за бежанци единствено за изтичащия програмен период 2014 – 2020 г., който финансово приключва през 2023 г. Пеканов каза, че е против тази практика да продължи и през настоящия програмен период 2021 – 2027 г.

От кохезионния фонд се финансира строителството на пътни и железопътни магистрали и изграждането на водната инфраструктура.

В момента общините изцяло за своя сметка осигуряват издръжката на бежанците на своя територия, отбеляза кметът на Бургас Димитър Николов. Той попита, кога ще заработят програмите за интеграция на бежанци, които държавната власт обеща.

Другият проблем с тях е свързан с продължаването на програмата за настаняване на бежанците в хотелите, която изтича на 31 октомври и все още няма решение дали ще бъде продължена. Очаква се служебният кабинет да вземе решение по този въпрос още тази седмица.

Евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) съобщи, че е приет нов регламент за т.нар. инструмент "бърза грижа" (fast care) насочен към бежанците. По него се отпускат между 40 и 100 евро помощ на бежанец, каза Новаков.

Междувременно в понеделник от Европейската комисия посочиха, че новият евроинструмент CARE дава възможност на държавите-членки и регионите да предоставят спешна подкрепа за хората, бягащи от руската инвазия в Украйна, чрез въвеждане на гъвкавост в правилата на политиката на сближаване за периода 2014 - 2020 г. с цел бързо преразпределяне на наличното финансиране към подобна спешна подкрепа.

Като една от държавите, приемащи значителен брой украински бежанци, България се възползва от тази гъвкавост и Европейската комисия наскоро одобри отпускането на общо 37.4 млн. евро за мерки по CARE. Тези средства се предоставят по оперативните програми "Околна среда" и "Добро управление", като осигуряват съответно 15.6 милиона евро и 21.8 милиона евро. 13.3 милиона евро са от Европейския фонд за регионално развитие, 18.5 милиона евро от Европейския социален фонд и 5.6 милиона евро - национално съфинансиране. В следващите седмици се очаква да бъдат одобрени още 37 милиона евро от оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност". Реално това са средствата, които България щеше да изгуби, защото не може да усвои в настоящия програмен период.

Четири схеми за кандидатстване за общините през ноември

През ноември ще бъдат отворени четири схеми за кандидатстване на общините по европрограмите. Това са за енергийна ефектиност на сградния фонд, изграждането на младежки зони, енергийно осветление и осигуряване на дългосрочна грижа.

Кметът на Троян Донка Михайлова поиска мярката за енергийно ефективно осветление да стартира максимално бързо, като преди това съвместно с Министерството на енергетиката се обсъдят насоките за кандидатстване.

Тази мярка е изключително важна за общините, защото заради високата цена на тока през миналата година в редица населени места имаше ограничения на уличното осветление.

Спешни задачи

Проблемът с цените по строителните договори, финансовите корекции и спиране на непрекъснатите смени на шефовете на управляващите органи на оперативните програми са спешните задачи, които трябва да бъдат решени, за да приключи успешно изтичащият програмен период 2014 - 2020. Това каза Даниел Панов, председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините и кмет на Велико Търново.

Той отбеляза, че за индексацията на цените в строителството Управителният съвет на НСОРБ е провел разговори с 3 парламента и 3 правителства. "Днес документът е факт, но е несъвършен, а прилагането му ни заплашва със санкции", посочи Панов.

Като лош пример той посочи факта, че ръководителят на оперативна програма "Региони в растеж" е сменян пет пъти за една година и призова това да спре. "Системата на европейското финансиране е строго формална, правилата са сложни, нужни са експерти, а не хора, които само бегло са чували за оперативни програми", каза Даниел Панов.

Осигуряването на съфинансирането, липсата на административен и управленски капацитет и изработването на техническите проекти са най-големите предизвикателства пред местната власт при реализацията на европроектите, каза кметът на Кърджали Хасан Азис.

Той отбеляза, че нито едно правителство досега не е успяло да намери начина и формата за подпомагане на малките и средните общини за разрешаването на тези три основни проблема.

Има фрапантни случаи с налагането на финансови корекции, каза кметът на Димитровград Иво Димов. "Не може общините да са виновни, че се опитват да си свършат работата и да им налагат 20%, 30% и 100% финансови корекции", каза Димов.

Т.нар. финансови корекции се налагат от управляващите органи на оперативните програми, когато се установят нередности при изпълнението на проектите. Най-често те са свързани с проведени обществени поръчки.

mediapool.bg