Офертата за спасяване на ТЕЦ: По-малко орязване на СО2 емисиите и ВЕИ ускоряване

В хода на разговорите с Брюксел за предоговаряне на плана за възстановяване и устойчивост България предлага по-малко намаляване на въглеродните емисии от въглищните електроцентрали, което обаче да се компенсира от по-интензивно въвеждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Офертата включва и по-ефективно използване на европейските средства за създаване на нови работни места и чисти индустрии във въглищните региони, по-ефективни мерки за намаляване потреблението на газ и замяната му с ВЕИ и водород, икономии, енергийна ефективност. "Всичко това ускоряваме", заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов пред бТВ в четвъртък.

Той и вицепремиерът Атанас Пеканов бяха задължени от предишното Народно събрание до края на март да започнат предоговаряне на българските ангажименти в Плана за възстановяване и устойчивост, по който предвидените за страната ни евросубсидии са за около 12 млрд. лв. Задачата, която им беше възложена от депутатите, е да отпаднат поетите от правителството на Кирил Петков срокове за намаляване на изхвърляните от 11 ТЕЦ парникови газове с конкретни количества всяка година до края на 2025 г.

Сега обаче все пак от думите на Христов става ясно, че няма да се случи претендираната от ГЕРБ, ДПС, БСП и "Възраждане" безпроблемна работа на въглищните електроцентрали. Все пак страната ни ще трябва да фиксира намаляване на СО2 газовете, макар и не в договорените от "Продължаваме промяната" количества. Макар че не се знае какво на финала ще бъда постигнато като споразумение с Брюксел.

Още преди два дни Христов каза, че Европейската комисия има твърдо становище, че няма да е лесно да предоговорим Плана за възстановяване и устойчивост. В сряда от Брюксел също обявиха, че дори и да се предоговори този документ и проектите по него, крайната цел за декарбонизация на икономиката трябва да бъде постигната.

"ЕК иска да види, че използваме парите по предназначение - за възстановяване и декарбонизация. На 20 април искат да видят конкретните договори и проекти и трябва да покажем ангажименти. Ако просто се откажем от ангажиментите, ще загубим парите", каза Росен Христов.

Той посочи, че очаква до няколко месеца да приключат разговорите с Брюксел по темата, като сроковете са свързани и с кандидатстването с проекти по програмата на ЕК RePowerEU, както и крайните срокове за внасяне най-сетне на териториалните планове за трансформация на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник. Те трябваше да са готови още през септември 2021 г., но се забавиха значително и сред като кабинетът на Кирил Петков най-сетне ги обяви за обществено обсъждане, той беше свален, а служебното правителство започна да разработва нови. Заради това България вече загуби близо 100 млн. евро от Фонда за справедлив преход за 2022 г. и ако до края на юни не внесе в ЕК за одобрение най-сетне трите териториални плана и съгласуването им с Брюксел не приключи до края на 2023 г. страната ни ще загуби всички 1.3 млрд. евро, предупредиха миналата седмица от Еврокомисията.

По RePowerEU страната ни има достъп до 480 млн. евро, но все още служебното правителство не е обявило кои са проектите, с които страната ни ще кандидатства, въпреки настояването на бизнеса и енергийни експерти те да бъдат обявени за обществено обсъждане, а не да са поредното взето на тъмно решение.

Христов коментира също така цените на природния газ, като прогнозира, че и през лятот оте ще останат конкурентни.

Относно проблема с нагнетия скъп газ в хранилището в Чирен енергийният министър каза, че се чака становище на ЕК за газовите запаси и дали ще има решение на общо европейско ниво заради пълните газохранилища в Европа.

По думите му се обсъжда компенсация на търговците, които съхраняват газ в Чирен, сред които е и държавното дружество "Булгаргаз", която да е разликата между пазарната цена и тази на която е нагнетен газът. Христов отново се опита да хвърли върху "Продължаваме промяната" вината за цената, на която е купуван газът миналото лято за запълване на хранилището, макар борсите тогава да постигаха рекордни стойности.

Той определи като спекулации твърдението на бизнес организации, че "Булгаргаз" продават на предприятията с 40 процента по-скъпо от газовите борси. "Ние сме в рамките на индекса на борсите за месец, към които се прибавят и разходите за пренос и регазификация", каза Христов и определи като манипулативно сравнението на дневни цени на газовата борса TTF в Нидерландия, която е реперна за българския пазар, с тези на българския доставчик.

"Булгаргаз" не може да купува ден за ден и не може да спекулираме и да рискуваме загуба или неосигуряване на доставки", заяви енергийният министър.

"Търговците имат право да купуват откъдето намерят за най-евтино, не са вързани към "Булгаргаз", а и в последните месеци дружеството не им начислява неустойки заради това, че не си изпълняват заявките. Няма как "Булгаргаз" да продава на цени с 40 процента по-скъпо. Ако има такива (по-ниски) цени, аз като клиент веднага бих си купил от другаде", заяви Росен Христов.

Той посочи още, че плавно се върви към развитие на ядрената енергетика и нови мощности на двете площадки – в Козолдуй и Белене, най-рано догодина ще има резултати от предпроектните проучвания за нови реактори, за които правителството на Гълъб Донев се кани да сключи споразумения с американската "Уестингхаус" и френската "Електрисите дьо Франс". Тези проучвания трябва да дадат отговори за цената на бъдещите ядрени мощности, възможно ли е смесване на технологиите на тези две компании с руските – конкретно по въпроса за използване на доставеното оборудване за спрения проект за строеж на АЕЦ "Белене", каза още министърът.

"Най-рано догодина ще имаме отговори и Народното събрание ще може да вземе решение на реални факти, а не на интерпретации и политики. Става въпрос за милиарди инвестиции, но предвид дълъг срок на експлоатация на реакторите – 8- до 100 години, дават добра възвръщаемост на инвестиции и добра цена на електроенергията", коментира още Христов.

mediapool.bg