Областни цени на водата според доходите отварят врата за поскъпване

Една област – една цена на водата, вместо както е сега за всяко ВиК. Нова формула за изчислението колко да струва кубик вода, според дохода в съответната административна област, се очаква да доведе до съществени промени в тарифите, които вече ще бъдат определяни не от Комисията за водно и енергийно регулиране, а от Комисия за регулиране на ВиК услугите, която ще се назначава от парламента.

На места цените на водата ще се повишат значително, другаде – но за много малко потребители, може и да намалеят. Това става ясно от проект на нов закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван от регионалното министерство за обществено обсъждане. Той обаче предвижда и определянето на уязвими потребители на ВиК услугите, което ще позволи въвеждането на социално подпомагане за хората, които отговарят на условията.

Законът се пише от 2007 г. и беше едно от условията за отпускането на еврофинасирането за сектора, но все нещо пречеше на приемането му. Срещу сегашния проект също вече има съпротива от страна на общините и е възможно да не бъде одобрен и от това Народно събрание предвид чувствителната тема с поскъпването на водата и наближаващите парламентарни избори.

Освен отварянето на вратата за поскъпване на цената на водата в повечето области, другият спорен момент е силовото налагане на принципа една област да се обслужва от един ВиК оператор. Това не успяха да го прокарат няколко правителства през последните десет години, въпреки спирането на еврофондовете за общините в 6 области, които отказаха да се обединят и да бъдат обслужвани от един ВиК оператор. Националното сдружение на общините се обявява категорично против въвеждането на това изискване в новия Закон за ВиК, става ясно от публикуваните документи в портала за обществени консултации.

Целта на законопроекта е да се постигне "социална поносимост на цената на водата“ и по-справедливото й заплащане в зависимост от това кой колко потребява и колко имота има, както и да се осигурят инвестиции за обновяване на остарялата ВиК мрежа, става ясно от мотивите към законопроекта.

Предвид окрупняването на тарифите обаче за много потребители повишението се очертава да е значително.

Промяна в компонентите на цената

Законопроектът въвежда "социална поносимост на цената на ВиК услугите". Такава ще е налице, "когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода от 2.8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2.5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област". Това обаче не означава автоматично, че така ще се определя цената на водата.

Досега Комисията за енергийно и водно регулиране при ежегодното приемане на цените на всяко ВиК в края на декември за следващата година посочваше каква е утвърдената цена за конкретното дружество и каква е социално поносимата. Неведнъж през годините регулаторът орязваше искания на ВиК-та за повишаване над социално поносимата цена, определяна също на база данните за доходите, предоставяни от Националния статистически институт (НСИ). Възниквали са обаче и спорове за коректността на тази информация, а притесненията на общините са, че окрупняването на ценообразуването по области ще доведе до по-голямо поскъпване, отколкото ако се запази сегашният модел на цени на 52 ВиК-та, вместо планираните 28 тарифи.

В София са най-високите средни доходи на едно домакинство, като за 2019 г. те са 1544 лв. месечно. Това означава, че на месец едно домакинство не трябва да плаща повече от 38.61 лв. за вода на месец. Според данните на НСИ средният брой на членовете на едно домакинство у нас е 2.4 души. Това означава, че по новата методика максималната цена на водата в София не може да бъде повече от 5.75 лв. за кубик.

За сравнение в решението на КЕВР за цените на водата за 2020 г. е посочено, че социално поносимата тарифа на "Софийска вода" е 8.35 лв., докато определената е 2.76 лв. за кубик вода.

В Шумен, където в момента се плаща най-високата цена за кубик вода от 3.54 лв. с новата формула цената й може да нарасне до 4.43 лв. за кубик, докато според досегашните сметки на КЕВР социално поносимата тарифа е 3.79 лв. Причината е, че средният доход на едно домакинство в цялата област е бил 1191 лв. месечно през 2019 г.

В една от най-бедните области – Видин, обаче цената на водата би трябвало да намалее. В момента тя е 3.05 лв., а социалната й поносимост е 3.51 лв. Съгласно новата формула бе трябвало да падне до 2.34 лв. за кубик. Средният доход на едно домакинство във Видин през миналата година е било 630 лв. показват данните на НСИ.

Вече и такса достъп до водопровода

Освен за използваното количество вода потребителите вече ще плащат и такса за достъп до ВиК мрежата, предвижда законопроектът. Такава в момента липсва. Плаща се такса за доставяне, отвеждане и пречистване на водата. Експерти уверяват, че тази нова такса е включена в "социалната поносимост" на цената на ВиК услугите и няма да доведе до още поскъпване на водата.

Другият спорен момент в законопроекта е обособяването на 28 територии за предоставяне на ВиК услуги, които се обслужват от един ВиК оператор. Тези територии ще съвпадат със съществуващите административни области. Целта е постигане на икономия от мащаба при предоставяне на услугите и по-висока ефективност при социално поносими цени, посочват вносителите на законопроекта.

До момента консолидирането на ВиК операторите ставаше на доброволен принцип. Ефектът е, че в шест области - Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Монтана, Разград и Ловеч, има общини, които отказват да членуват в областната асоциация по ВиК. Аргументът им е, че те успяват да поддържат ниски цени на водата и едно сравнително добро обслужване на населението.

В същото време опитът с консолидирането показва, че инвестициите във ВиК мрежата отиват за областния град, докато останалите общини продължават да имат проблеми с водснабдяването. Типичен пример за това е област Смолян – първата, която постигна обединение. В сърцето на Родопите беше построен язовир "Пловдивци" със заем от Световна банка, който трябваше да обслужва общините Мадан и Рудозем, но на практика 80% от водата от него изтича по остарелия довеждащ водопровод до двете общини, ако изобщо нещо стига до тях, както твърдят кметовете. Към момента никой не може да каже кога ще бъде изграден довеждащият водопровод от язовира до двете общини, за да може да се ползва.

Общините от 6 области, които не искат да се консолидират, бяха наказани през настоящия програмен период с отказ да получат средства от еврофондовете. Със силовото им окрупняване на ВиК дружествата ще се реши проблемът с осигуряване на квалифициран персонал, ще се създадат по-добри условия за инвестиции, включително достъп до европейско финансиране за ВиК инфраструктура и нови технологии, мотивират се вносителите на законопроекта.

В същото време Националното сдружение на общините се обявява категорично против окрупняването на ВиК операторите в тези области.

Договорите между ВиК асоциацииите и операторите стават 30-годишни

Другите промени в Закона за ВиК услугите са свързани с регламентирането на отношенията между Асоциациите по ВиК и ВиК операторите.

Асоциациите по водоснабдяване и канализация ще управляват ВиК системите, които са публична собственост на държавата и общините на територията на съответната административна област. Асоциациите ще вземат решение за сключване на договор с ВиК оператор, който експлоатира мрежата и предоставя услугите.

От своя страна ВиК операторът изготвя петгодишен бизнес план, който ще се съгласува с асоциацията и ще се одобрява от водния регулатор.

Досега договорите между Асоциациите по ВиК и ВиК операторите бяха 15-годишни. Новият закон предвижда удължаването им на 30 години. Това се прави заради големите водни проекти, финансирани от еврофондовете, тай като е необходим по-дълъг период на връщане на инвестициите. Водните оператори участват в тези проекти със съфинансиране, като за целта теглят кредити.

Фонд "Сигурност на водоснабдяването"

Правата на държавата във всички ВиК оператори с държавно участие по смисъла на Закона за публичните предприятие ще се упражняват от „Българския ВиК холдинг“ ЕАД, предвижда законопроектът. Дружеството беше създадено през тази година с капитал от 1 млрд. лв.

С около една пета от средствата ще се подпомага оздравяването на задлъжнелите ВиК оператори чрез отпускането на заеми. С останалите около 800 млн. лв. ще се финансира ВиК инфраструктурата – изграждане на довеждащи водопроводи и други активи публична държавна собственост.

ВиК холдингът ще управлява и средствата във фонд „Сигурност на водоснабдяването“, където постъпват набраните средства от таксата за предоставеното право на използване на водите.

Със законопроекта е урежда и финансирането на ВиК мрежата, като това ще става през цената на водата, държавния и общинските бюджети, ВиК холдинга и европрограми, е посочено в законопроекта.

Санкции за кражби

В новия закон са предвидени и редица санкции срещу кражбите на вода. Сред най-сериозните проблеми в отрасъла са т. нар. търговски загуби на вода, които са в резултат на изграждането на нерегламентирани сградни отклонения, манипулиране на водомерите и други.

За това се предвижда глоба от 2000 до 10 000 лв. за физически или юридически лица, които експлоатират или изграждат ВиК системи без необходимото за това основание или в отклонение от определените изисквания.

Санкция от 500 до 5000 лв. ще се налага, ако се установи, че потребителят е повредил ВиК мрежата или е нарушил правилната й експлоатация. Ако не се изпълняват предписанията на контролните органи, глобата е от 1000 до 5000 лв. Когато нарушенията в експлоатацията на ВиК системите са при строителни дейности, санкцията е от 10 000 до 25 000 лв.

Включени са и механизми за подобряване на събираемостта от гражданите и фирмите. Вземанията на ВиК дружествата към 31 декември 2019 г. са близо 131 млн. лв. В сумата влизат вземания от клиенти, включително съдебни, както и от други контрагенти свързани с дейността на дружествата.

Несъбраните вземания от клиенти по основната дейност на операторите по предоставяне на ВиК услуги са 89 млн. лв. Тук се включват вземанията от населението, промишлеността и обществения сектор. Задълженията на битовите абонати в цялата страна са близо 55 млн. лв.

Предвижда се потребителите - неизправни длъжници, да носят отговорност за задълженията си, като ВиК операторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо от размера на задължението. Заповедното производство е процедура пред съда, която започва с подаване на заявление, а не на искова молба и цели да бъдат събрани вземанията по бърз и опростен ред.

mediapool.bg