Кламер БГ - Бизнес новини: Новата такса "надзор" на БНБ ще струва към 15 млн. лв.

Новата такса "надзор" на БНБ ще струва към 15 млн. лв.

Бизнес

|
Вт, 01 Дек 2020г. 18:00ч.
Новата такса "надзор" на БНБ ще струва към 15 млн. лв.

От 1 януари 2021 г. Българската народна банка (БНБ) започва да събира такси от банките и платежните институции, които контролира, за да финансира надзорната си дейност. По прогнозни изчисления въз основа на данните за 2020 г. става дума за сума от порядъка на 14.5 млн. лв. годишно.

Това става ясно от приети от централната банка промени в Наредба 40, съобщиха оттам във вторник. Размерът на таксата ще зависи от пазарния дял на съответната банка и нейния рисков профил.

Досега БНБ финансираше дейността си изцяло от паричния си доход, тоест от управлението на международните валутни резерви на страната (25 млрд. евро към края на 2019 г.). Те обаче не носят особена доходност в последните години заради отрицателните лихви в световен план. През 2019 г. например международните валутни резерви донесоха нетен доход от 266 млн. евро, които обаче бяха почти изцяло от преоценка на активите в злато заради покачване на цената му. От инвестициите в ценни книжа БНБ излезе на минус 64 млн. евро.

Въпреки всичко БНБ разполага със солиден бюджет – 118 млн. лв. Голяма част от него се харчат за поддържането на паричното обращение, но по ниво на заплащането на персонала централната банка е една от най-добре платените държавни институции.

Въвеждането на надзорната такса до известна степен се дължи на силно нарасналата работата по надзора след 1 октомври тази година, когато България стана част от Банковия съюз на ЕС. Това изисква БНБ почти да удвои надзорния си капацитет с още около 100 души, което ще изисква значителен финансов ресурс.

Освен това БНБ възнамерява да въведе практиката на Европейската централна банка, която също събира надзорни такси.

В края на октомври управителят Димитър Радев успокои банките, че влизането в Банковия съюз няма да им излезе особено скъпо откъм административни разходи в първите години.

"Банките ще намалят разходите си след включването ни в двата сегмента на Банковия съюз – Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Новите надзорни такси, които ще дължат банките, ще бъдат незначителни. В същото време таксите, които банките ще дължат за покриване на разходите, свързани с дейностите по преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, ще бъдат нулеви през следващите няколко години. Последното се дължи на високото ниво на средствата, вече натрупани в националния Фонд за преструктуриране на банките", заяви Радев пред Американската търговска камара. По думите му не се очакват драматични промени за банките по отношение на начина на провеждане на надзорния процес, но БНБ придобива повече капацитет, експертен опит и достъп до информация.

Въпреки че надзорът на пет от най-големите банки в България мина към Франкфурт, екипи на БНБ ще участват в надзорните проверки. Появиха се и много нови ангажименти на БНБ във връзка с информационното осигуряване на процеса.

Практиката бизнесът да си плаща за надзора преди близо 4 години бе въведена у нас от Комисията за финансов надзор, която контролира небанковия финансов сектор – пенсионни фондове, застрахователи и борсови играчи. В края на 2017 г. КФН обяви, че преминава към самоиздръжка за сметка на бизнеса. В резултат на мярката КФН увеличи двойно бюджета си, включително заплатите на ръководството, като тогавашната шефка Карина Караиванова започна да получава над 13 000 лв. основна заплата.

mediapool.bg