Държавата купува дял от ПИБ

Държавата най-вероятно ще се окаже неизвестният инвеститор, който в сряда купи правата да придобие 26.18% от капитала на Първа инвестиционна банка. Информацията за сделката дойде от съобщение на Българската фондова борса, цитирано в няколко медии. По-късно през деня министърът на икономиката Емил Караниколов потвърди, че държавата е участвала в покупката, но не знаел с какви параметри.

"Няма да скрия, че държавата участва в част от изкупуването. Не знам в какво съотношение, ще се разбере в петък, когато ще има официална информация", каза Караниколов пред бТВ.

10 юни бе последният срок, в който инвеститорите можеха да запишат правата за покуката на новоемитираните 40 милиона акции на банката с емисионна стойност 5 лв.

По време на търга са направени две сделки, като едната от тях е била за 108 милиона от общо 110 милиона обявени за записване права.

След покупката на правата, необявеният все още официално инвеститор има срок до 25 юни да плати акциите на обща стойност 196 млн. лв.

Капитализирането на ПИБ е последното условие, поставено от европейските институции пред допускането на българския лев до участие във Валутно-курсовия механизъм II (ERMII), известен като чакалнята на еврозоната, а също и до Банковия съюз на ЕС. Миналата година Европейската централна банка направи стрес тестове на 6 български банка, в резултат на които в 2 от тях – ПИБ и Инвестбанк, бе установен капиталов недостиг.

По-малката банка – Инвестбанк, набра 53 млн. евро до края на април, и изпълни в срок изискването на ЕЦБ, докато ПИБ не успя да го направи. Банката трябваше да набави 263 млн. евро. След един неуспешен опит да излезе на борсата, Комисията за финансов надзор в крайна сметка одобри проспекта на банката и тя обяви, че ще емитира 40 милиона акции по 5 лв. при 2-3 лв. пазарна цена.

Установеният през 2019 г. капиталов недостиг на ПИБ бе второ лошо представяне на банката на стрес тестове. Подобен проблем, макар и в по-малки мащаби (недостиг от 206 млн. лв.), изникна и по време на стрес тестовете на банковата система у нас, проведени през 2016 г. от БНБ, които трябваше да изчистят имиджа на банковата система след фалита на КТБ. ПИБ бе и една от банките, ударени от ликвидната криза през лятото на 2014 г., но тогава тя бе подкрепена от правителството и до 2016 г. изцяло върна средствата на държавата.

Стрес тестът на ЕЦБ обаче разкри сериозен проблем с корпоративния кредитен портфейл на банката, като 56% от него се оказа необслужван. През 2018 г. БНБ отказа да отговори законни ли са и огромните кредити от банката в полза на концесионера на ски зоната в Банско "Юлен", за който премиерът Бойко Борисов призна, че е собственост на акционера Цеко Минев.

През годините Цеко Минев и съдружникът му Ивайло Мутафчиев правиха поне няколко публично известни опита да продадат банката или част от нея. Държавата също отдавна искаше да вкара външен инвеститор в трезора, като едва сега е напът да осъществи целта си, като сама стане акционер на кредитната институция.

В последните седмици нямаше частен инвеститорски интерес към покупката на книжата, но в крайна сметка правата бяха купени в последния момент, което наведе на мисълта, че най-вероятно купувачът е държавата през Българската банка за развитие. Това бе резервният план на правителството, за да не се провали капитализацията на ПИБ, а оттам – и перспективата за влизане на България в ERMII.

Влизането на държавата като акционер в ПИБ трябва да е съобразено и с правилата на ЕС за допустимата държавна помощ. Според в. "Капитал", ако държавата е купувачът, тя ще трябва да вложи доста усилия да обоснове защо влиза в инвестиция при условия, които практически не се харесват на нито един частен инвеститор.

Ако инвеститорът плати акциите в срок до 25 юни и ги запише, мажоритарните собственици на ПИБ - Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, ще загубят част от контрола си и делът на всеки от тях ще спадне от сегашните 42.5% на около 31%.

mediapool.bg