България | Четв, 25 Апр 2024г. 17:04ч. | Пореден въглищарски протест, милиард за държавните мини и отсрочка на свободните цени на тока
Коя е общината с най-висока средна заплата в страната? Това е въпрос, на който няма как да намерите моментален отговор. Причината е, че данните за наети и заплати на ниво община у нас не се публикуват, а трябва изрично да се поискат от Националния статистически институт (НСИ).
В регионален план коментарите обикновено се ограничават до заплати на ниво област, което въобще не е толкова информативно – вкарва в един кюп големия областен град и малката селска община, които са безкрайно различни. Разговорът за регионалните неравенства е много по-точен, когато се води със знание на ниво община.
Именно заради това, след като ИПИ публикува общинската карта с безработицата за периода 2011-2017 г., днес публикува и интерактивната карта със заплатите по общини за 2017 г. (данни за общинските заплати през 2018 г. все още не са налични).
От данните за страната се знае, че средната заплата през 2018 г. се увеличава с около 10% спрямо 2017 г. Това означава, че когато гледате общинските заплати в интерактивната карта, трябва да имате едно наум, че средната заплата в съответната община най-вероятно се повишава – ориентирът е ръст в рамките на около 10%.
Факт е, че темпът на ръст ще е различен за отделните общини, но в общия случай може да се очаква всички да покачват средните нива – сравнението на 2017 г. спрямо 2016 г. потвърждава това.
Челопеч е общината с най-висока заплата у нас
Общините с най-висока средна заплата в България не са големите областни центрове.
Лидерите по заплати са сравнително малки общини, в които има много големи работодатели – обикновено в енергетиката или добивната промишленост. Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда, тоест голяма част от работещите на територията на общината работят именно в тях. Това е толкова силно изразено в община Мирково, че това е единствената община за която нямаме данни за средна заплата, тъй като данните са конфиденциални.
Най-високата средна заплата в България за 2017 г. е регистрирана в община Челопеч, където има голяма компания за добив на злато и съответно средната заплата за общината е 2178 лв.
След това се нарежда Козлодуй, с ядрената централа, – 1790 лв. средна заплата за общината.
Раднево и Гълъбово, с големите компании в енергетиката, имат средни заплати от съответно 1657 лв. и 1610 лв.
Веднага след тях са Пирдоп - с 1562 лв. средна заплата (отново наличие на голяма добивна компания) и Девня - с 1442 лв. средна заплата (силно изразен индустриален профил).
София се нарежда на осма позиция
Столицата София се нарежда на 8-о място през 2017 г. със средна заплата от 1433 лв. За разлика от много други икономически класации, тук Столична община няма как да бъде лидер, тъй като икономическият профил на столицата е много разнообразен. Макар заплатите да са високи, те не могат да догонят средните нива на заплащане в някои малки общини, където огромната част то наетите са в енергетиката или добивната промишленост.
Единствената друга община, която е и областен център, в топ 20 по заплати е Стара Загора (19-та позиция) със средна заплата от 1021 лв. за 2017 г. Отново, по-скоро индустриалният профил на Стара Загора води до по-високи нива на заплащане спрямо другите големи общини.
Веднага след София в класацията идва Панагюрище (9-о място) със средна заплата от 1285 лв. през 2017 г. Отново пример за община с голяма добивна компания, която излиза в челото.
Другите примери в топ 20 вече включват общини с индустриален профил – обикновено близо до големия град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, в близост до София, Суворово, Аксаково и Белослав - до Варна и Марица до Пловдив. Всички тези общини са със средна месечна заплата в рамките на 1000 – 1200 лв. за 2017 г.
По-високи заплати на юг от Стара планина
Общият поглед към общинската карта на заплатите позволява много ясно да се откроят както водещите икономически центрове, така и районите, които изпитват сериозни трудности.
Разликите между Северна и Южна България също могат лесно да се видят. На юг се формират центрове с по-високи заплати около София, Пловдив и Стара Загора, а на следващо ниво и около Бургас. Центрове, които са добре свързани и реално могат да си влияят положително. Към тези големи градове прибавяме и добивната промишленост в малките общини в Средногорието.
На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна. Другите примери, като Севлиево и Летница например, са хубави, но те не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север. Това е и един от аргументите, които сме извеждали и преди, за регионалното развитие.
Проблемите на север не са просто наличието на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а липсата на силни икономически центрове, които да си влияят взаимно. Някои от големите градове на север като Плевен, всъщност губят хора и не предлагат високи заплати.
Всъщност ако се вгледаме в картата, ще видим, че по-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде намерен и на юг,особено около Благоевград. Преди година имаше дискусия защо заплатите в област Благоевград са толкова ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава ясен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкова ниски, но ситуацията в съседните по-малки общини е силно влошена. По-малко от една трета от работещите в област Благоевград работят в областния център. Всички останали са в съседни общини, където заплатите са сред най-ниските в страната.
Тази карта е само един пример затова как наличието и ясното представяне на данни на ниво община могат да обяснят множество процеси на регионално ниво. В случая ИПИ направи съвсем скромна инвестиция за да бъдат достъпни тези данни за всички.
*Заглавието е на Mediapool
mediapool.bg
