Кламер БГ - Бизнес новини: Над 830 млн. лв. раздаде фонд "Земеделие" на фермерите преди Коледа

Над 830 млн. лв. раздаде фонд "Земеделие" на фермерите преди Коледа

Бизнес

|
Четв, 21 Дек 2017г. 11:21ч.
Над 830 млн. лв. раздаде фонд "Земеделие" на фермерите преди Коледа

Над 830 млн. лв. раздаде Държавен фонд "Земеделие" на фермерите в навечерието на Коледа по различните схеми за подпомагане. От тях най-голяма е сумата за плащанията за единица площ – 636 млн. лв., за животновъдите отидоха около 123 млн. лв., а за гориво други 72 млн. лв.

Така за втора поредна година половината от земеделските субсидии се изплащат в края на годината и няма напрежение в сектора, за разлика от предишни години.

За 2017 г. таванът на директните плащания е в размер на близо 1.6 млрд. лева, а основната част от средствата идват от ЕС. Подпомагането е разпределено между схеми за базово плащане на площ, надбавки за млади и малки фермери, подпомагане за животновъдство, производство на плодове, зеленчуци, тютюн и др. Останалата част от средствата ще бъде изплатена през първата половина на 2018 г. след доказване на произведената продукция и други изисквания свързани с агроекологията.

Базовото плащане е средно по 19.46 лв./дка за 2017 г.

Над 636 млн. лева са преведени на 57 826 фермери по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), съобщиха от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Общо 63 337 бяха кандидатите за единица площ в Кампания 2017 с декларирани 38 млн. дка земя

Изчисленията са извършени по индикативна ставка от 194.63 лв./ха за тазгодишната кампания. Общият бюджет за подпомагане по СЕПП е в размер на 741 млн. лева.

Окончателната ставка за Кампания 2017 г. ще бъде определена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Тя ще бъде издадена след актуализирането на слой "Площи, допустими за подпомагане" на базата на подадените възражения и след изясняване принадлежността на констатираните двойно заявени площи за тазгодишната кампания, уточняват от ДФЗ.

Средствата от 741 млн. лв. са от Европейския съюз по линия на единното плащане на площ. Освен тях всеки земеделски производител може да получи и различни добавки към основната субсидия - за млади фермери, за спазване на различни екологични ангажименти, преразпределителни плащания, осигуряващи по-висока субсидия за първите заявени декари в стопанството, по обвързаната подкрепа и други. Тези суми се изплащат през първата половина на следващата година.

Кандидатствалите по схемите за обвързано подпомагане за плодове, зеленчуци и за зеленчуци - оранжерийно производство трябва да докажат минимални добиви и реализация на произведената продукцияв периода от 2 до 31 януари 2018 г., напомнят от ДФЗ.

За целта те трябва да подадат декларация по образец и да предоставят документи във фонда.

Утвърдениятелектронен опис вече е достъпен за изтегляне от сайта на институцията.

Само 4% от фермите държат 80% от земята

Само 4% от земеделските стопанства у нас обработват 80% от земята, коментира неотдавна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН пред "Блумбърг тв България".

Заради европейските субсидии обработваемите площи у нас се увеличават непрекъснато и достигат над 38.5 млн. декара за 2017 г.

Средните стопанства у нас стигат до 24 300 декара, докато в ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, сочи доклад на БАН.

"Най-големият собственик, който контролира над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа", твърди Боюклиев.

В същото време най-дребните ферми осигуряват половината от заетостта в сектора. Но е притеснително, че делът на стопанствата, които произвеждат за пазара, е само 6%, докато останалите 94% произвеждат основно за лично потребление.

Една от причините за концентрацията на земите е начинът на субсидиране с пари от европейските фондове, смята Боюклиев. Прякото плащане на единица площ без таван на субсидиите води до разрастване на големите стопанства и до отглеждане на ограничен брой култури на големи площи. За десетгодишния период, в който България е член на ЕС, голяма част от субсидиите отиват за зърно и се внасят храни, вместо да се отглеждат традиционните български продукти. Така страната ни е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 000 работни места, твърди доц. Боюклиев.

Само в България и Чехия доскоро нямаше таван за субсидиите, коментира той. В новия програмен период пък ограничението е приложено така, че през 2015 г. са били засегнати седем юридически лица, а през 2016 г. - нито едно, каза доц.Боюклиев. В резултат производството е насочено към суровини, което води до загуба на добавената стойност, смята той.

За животновъдството– 123 млн. лв.

Животновъдният сектор получи около 123 млн. лв. по осем схеми, част от т.нар. обвързано подпомагане. Средствата се разпределят между стопани, отглеждащи крави, биволи, овце и кози, включително под селекционен контрол, както и такива, отглеждани в планинските райони.

През ноември животновъдите получиха над 23 млн. лв. от кампания 2017 за козе и овце по обвързаната подкрепа.

С средата на декември фонд "Земеделие" преведепърво 40.5 млн. лв., а после още близо 59 млн. лв. на над 15 хиляди фермери, отглеждащи крави и работещи в планински региони. Тези средства са авансово плащане, като по всички схеми ще има и доплащания през 2018 г.

Преди дни бяха разпределени и допълнително 1 млн. лева за развъдните асоциации за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните. С отпуснатите допълнителни средства бюджетът по държавната помощ нарасна до близо 6.5 млн. лв. Общо 48 са развъдните организацииу нас.

За акциза за горивата бяха изплатени 72 млн. лв.

Държавен фонд „Земеделие“ изплати преведе и близо 72 млн. лв. на над 8200 фермери по подпомагането за намален акциз на горивата.

Схемата се финансира изцяло от държавния бюджет, като общото подпомагане за акциза е за 84 млн. лв. Останалите 11 млн. лв. от тази сума ще бъдат изплатени в началото на 2018 г.

В момента акцизът върху газьола е 646 лв. за 1000 литра, като отстъпката, която получават фермерите, е 0.40 лв. за литър. Сумата беше същата и през 2016 г.

mediapool.bg