Кламер БГ - Бизнес новини: Милиони от въздуха

Милиони от въздуха

Бизнес

|
Четв, 28 Ноем 2019г. 13:26ч.
Милиони от въздуха

Любо има около 10 дка черешова градина в село Таваличево, Кюстендилско. Не я заявява за подпомагане и не получава евросубсидии от директните плащания за площ. Братовчед му прави проверка на имотите им на сайта на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). И изненада - установява, че земите им се заявяват от фирми, регистрирани в Сандански, Петрич, Гоце Делчев. Следва среща и подписване на договори за наем от 30 лв./дка. Плащат им дори рентата и за минали години, когато са я заявявали. Фамилията на Любо продължава да обработва черешовите си градини и да продава реколтата си. Получава и бонус - рента, защото парцелите им се заявяват от някой, който взима евросубсидиите вместо тях.

Фамилията на Любо е една от многото, които не заявяват парцелите за подпомагане заради тежките бюрократични процедури. В същото време това семейство е сред малкото, получаващи рента от фирмите, които заявяват земите им без тяхно знание. Възможното обяснение за това е, че братовчедът на Любо е полицай.

Има и случаи, при които имоти, заявени за подпомагане от фирми, не се обработват от собствениците им, но някой друг взима субсидии за това. Това е документирано от служител на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). През септември 2019 г. той обикаля кюстендилски села и търси съдействие от селски кметове, за да осъществи връзка с потърпевши земеделци. Някои от фермерите дори не разбират за какво става въпрос. Палят се – "зема́ли са ми земята". Обясняват му, че земята все още си е негова, но други взимат за нея евросубсидии и затова се прави проверка дали става въпрос за измами.

По схемата "милиони от въздуха" – един копае, а друг прибира парите, са заявени овощни градини - например 520 дка в Таваличево, в Горна Гращица – 380 дка, също в Катрище, Фролош, Ваксево и т.н., разказа служител от ДФЗ пред Mediapool. Схемата се прилага от години, но за Кампания 2019 придобива застрашителни размери. Предполага се, че по този начин са заявени стотици хиляди декари за подпомагане. Точният им размер е трудно да се установи, защото общо декларираната земя за получаване на европейски субсидии е 38 млн. декара.

Всяка година за тях се разпределят около 1.5 милиарда лева европейски субсидии. Директните плащания за земя са най-голямата помощ от ЕС за България. За този програмен период сумата възлиза на около 11 милиарда лева, което почти се доближава до средствата по всички оперативни програми взети заедно.

При директните плащания не е необходимо да правиш проекти, за да кандидатстваш. Нужно е само да имаш земя, да я обработваш и да имаш търпение и съдействие да се разправяш с документация. Затова апетитът към въпросните 1.5 млрд. лева годишно е огромен, а схемите не спират, въпреки разкритията как от тях се възползват овластени.

Код: само за избрани

Една от най-предпочитаните схеми е подпомагането за т.нар. "постоянно затревени площи" - пасища, мери и ливади. През 2017 г. разследване на Нова телевизия разказа как от тази схема се е възползвала бившата шефка на Областната дирекция по земеделие в София-област Христина Стойкова.

След протести на земеделци, методиката за подпомагане по "постоянно затревени площи" бе променена. Въведе се изискване, че трябва да имаш задължително животни, за да получиш пасище от държавния или общински поземлен фонд. Оказва се обаче, че това се отнася само за част от площите – онези, които се въвеждат с код 314 000. Запазени са обаче още два кода - 315 00 и 316 000, при които няма такова изискване. При тях се следи основно за височината на тревата и липсата на храсти. Така за някои терени от държавен или общински фонд не е нужно да се прави почти нищо, с изключение на една коситба, за да се получи субсидията от около 20 лв./дка. Но има случаи, когато дори и това не се прави.

По твърдения на служители от областни дирекции по земеделие, тези кодове са "резервирани" за определени хора, заемащи позиции във властта.

За това пасище край село Вратца, Кюстендилско, се получават субсидии

Европари за кариера, ползвана за строежа на магистрала "Струма"

Така са заявявани табани, селски стадиони и дори кариера за добив на строителни материали. Става въпрос за горски имот в землището на село Бобошево, част от който е кариера за добив на строителни материали.

Табелата край Бобошево, която указва, че този имот е отдаден на концесия от държавата за добив на строителни материали

Още през 2007 г. държавата го е отдала на концесия на строителна фирма, която е ползвала кариерата за изграждането на магистрала "Струма". Въпреки този публичен факт и поставена табела на концесионера, това някак е убегнало на проверяващите от ДФЗ. Така земеделският производител, който е заявил тази площ за подпомагане по земеделската програма, е получил субсидия за нея през 2015 г., твърдят запознати със случая.

Къща с овощна градина на бивш служител на МЗХГ също става пасище

"Схемаджиите" са ужилили дори бивш служител на Министерството на земеделието и горите. Те са заявили като пасище къщата и овощната му градина в кюстендилското село Вратца. Всичко това е станало при условие, че той редовно плаща данъци за къщата си и е изумен как това е допуснато.

Дори бивш служител от МЗХГ е ужилен от "схемаджиите", защото някой е заявил къщата му с овошки за пасище и взима евросубсидии

Като пасища, мери и ливади са декларирани също така скали край Перник, гори на Рилския манастир, гори край Габрово и т.н, разказва служител от ДФЗ, който пожела да остане анонимен.

Фирмите, които са се възползвали от тези схеми, са десетки. По данни на МЗХГ и ДФЗ, както и от потърпевши собственици на земя, от тях са се възползвали "Аппиа" ЕООД, "Диди Ауто" ЕООД, "Никол Агро", "Нико Трейд 2017", "Дани Фрукт", "Никум прим", "Зелена светлина 2012", "Русимов 2018", "Агро бизнес Русимов" ЕООД, "Асилия" ЕООД, "Гардел" ЕООД, "Флорина Агро", "Тиера агро" ЕООД, "Изида 83" и т.н. Проверка на част от тези фирми в Търговския регистър показва, че те не са на известни публични личности. Някои от тях имат индиректни връзки с политици или са бивши общински съветници.

Наташка например е регистрирала три фирми през февруари тази година и за първи път става фермер, обработващ стотици декари череши. Проверка на Mediapool установи, че Наташка работи като шивачка в град Рила и дори не беше чувала имената на селата, в които е очертала черешовите насаждения, а камо ли да е идвала в тях.

Mediapool изпрати въпроси до ДФЗ за конкретни случаи на потърпевши земеделци с искане на информация какви суми са били изплатени на въпросните фирми, които са заявили земята. Отговор от ДФЗ не дойде. От справка на сайта на ДФЗ е видно, че през годините някои от тях са получавали подпомагане.

Освен тези схеми се прилагат и други, свързани със субсидии за животни, които не са собственост на кандидатстващия за подпомагане, разказват още от МЗХГ.

[div class='right_orange']Това разследване е направено в периода от края на септември до средата на ноември след сигнали от страна на земеделски производители. Посетихме села в областите Кюстендил, Благоевград и София. Разговаряхме с кметове на села, земеделски производители и служители в общински служби по земеделие. Получихме съдействие и Министерството на земеделието, храните и горите. Единствено от Държавен фонд "Земеделие" не отговориха на въпроси и не пожелаха да се срещнат с представител на медията. [class='right_orange' div]

Схемите не работят за "случайни земеделци"

Всяка година всеки земеделец е длъжен в периода от 1 март до 15 май да подаде заявление за подпомагане без санкция или до 31 май - със санкция за всеки ден закъснение. Това става в общинската служба по земеделие по местонахождението на имота или по адресната или фирмената регистрация на кандидата. За да може да се очертае земята, която обработва земеделецът, е необходимо той да има т.нар. правни основания, които да са въведени в системата.

Две години подред, през 2015 и 2016 г., обаче възниква т.нар. "фатална грешка" – случаите, при които заявените от кандидата земи за подпомагане превишават с малко правните основания или има застъпвания по границите на имотите.

Това става повод да бъдат подадени жалби от фермери до Европейската комисия.

"Направено беше проучване и се установи, че българските закони не са в унисон с европейските регламенти и не може да забраниш на някой това, което твърди, че работи. Ако имаш някакви съмнения, че това не се работи от даден кандидат, това е обект на допълнителна проверка, а не на спиране на самото заявяване", обясни Георги Праматаров, директор на дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в МЗХГ пред Mediapool.

Така под риска да започне наказателна процедура от страна на Брюксел, системата за кандидатстване се отваря и от 2017 г. вече всеки може да чертае това, което твърди, че обработва. Условието е до края на кампанията да е представил валидни правни основания.

С цел да улесни фермерите ДФЗ дори публикува на сайта си т.нар. ортофотокарта с очертаните от фермерите парцели. Именно тази карта и възможността да чертаеш без наличие на правни основания, отваря широка врата за измами.

Проверка на инспектората на Министерството на земеделието засича, че в последните дни на Кампания 2019, служител в общинската служба по земеделие на община Струмяни остава и след работно време, и чертае земеделски парцели без правни основания в Брезник, Перник, Земен, Невестино, Трън, Кюстендил, Дупница, София област на кандидати, които нямат регистрация в общината. Има парцели, които дори са извън допустимия слой за подпомагане. Така за кратко време са очертани 61 950 декара. От тях 90 на сто са без правно основание на различни фирми.

Пред Mediapool служителят твърди, че никой не му е оказвал натиск да направи това, но признава, че това не са "случайни земеделци". "Големите идват и си отварят агроофис продукта и ми казват- ето тука, тука и аз чертая", казва чиновникът от МЗХГ, чието име не споменаваме, защото едва ли е единственият, който осъществява подобни "услуги".

Поне 60 - 70 на сто от колегите очертават имоти в извънработно време

Самият той твърди, че "поне 60 - 70 на сто от колегите очертават имоти в извънработно време и без правни основания, извън допустимия слой". Посочва, че действията му са видими за хората в София, които управляват системата за въвеждането на данни и че не се е крил. Пита риторично: "Може ли аз да върша нещо при положение, че знам, че съм наблюдаван?"

Признава, че е бил последният работещ служител в последния ден на Кампания 2019, както и че е работил някои дни дори до полунощ. "Тогава разбрах – край, прекрачил съм границата. Нямам обяснение защо го направих. Повече няма да правя така", обеща служителят от общинската служба по земеделие.

Георги Праматаров от МЗХГ коментира, че това е бил единственият служител, който е работил в извънработно време в последния ден на кампанията. Според него това не е нарушение на правилата, защото общинските служители трябва да са в помощ на фермерите. "Не е редно обаче, да чертаеш площи в други области. В наредбата изрично е посочено, че заявленията се подават или площите се очертават или по местонахождението на имотите или по адресната регистрация на кандидата. И това вече е допуснато нарушение", коментира Праматаров пред Mediapool.

Нужен е и началник в ДФЗ да нареди плащанията

Дори някой общински чиновник в страната да пробие системата за очертаване на имотите под зоркия поглед от София, е нужно и някой да нареди изплащането на субсидиите.

Земеделските субсидии се изплащат от Разплащателната агенция на ДФЗ. Това би следвало да става след строга проверка. Въпреки установените нарушения от страна на инспектората на МЗХГ и сигнал до Разплащателната агенция на ДФЗ за вероятните измами, парите са преведени по сметките на бенефициентите. Става въпрос за наредени няколко милиона лева за Кампания 2018, твърдят източници на Mediapool.

По техни думи това е станало след резолюция на началник в ДФЗ "Да се плати", въпреки липсата на правни основания. Днес този човек вече не работи в ДФЗ.

Изпълнителният директор на ДФЗ Васил Грудев обеща интервю пред Mediapool, в което да отговори на всички въпроси. Чакаме интервюто вече повече от месец.

Георги Праматаров твърди, че всеки кандидат, който е очертал площи извън тези, за които има правни основания, задължително се проверява. По думите му броят на кандидатите намалява и ако през 2018 г. те са били 515, тази година са само 393-ма при над 60 000 земеделски стопани, заявили подпомагане по схемата за единица площ (СЕПП). "Това не са чак толкова много нарушители", сметна Праматаров.

В четвъртък МЗХГ официално съобщи, че става въпрос за 95 земеделски производители, които са очертали неправомерно 160 000 дка земя. Така е предотвратено плащане на около 8 млн. лв. за Кампания 2019.

Площите за подпомагане се увеличават, кандидатите намаляват

Заради европейските субсидии всяка година обработваемите площи се увеличават. За последната Кампания 2019 г. те са над 38.5 млн. декара. С нарастването им се увеличава и площта на постоянно затревените площи, които са близо една пета от цялата заявена за подпомагане земя.

Паралелно с увеличаването на обработваемите площи намалява броят на кандидатите заявили подпомагане и той пада до около 60 000, показват данните на МЗХГ.

Според проучване на БАН само 4 на сто от земеделските стопанства в България обработват 80% от земята. Около 100 свързани лица владеят около 75% от очертаните земи. "Най-големият собственик, който контролира над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа", заяви преди време доц. Огнян Буюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.

През декември предстои раздаването на поредния милиард по линия на директните плащания. Предстои да се види дали "схемаджиите" отново ще получат "милиони от въздуха".

Към момента сметката най-общо изглежда така: От 2007 г. досега 15 милиарда лева са инвестирани в сектор "Земеделие" у нас по линия на директните плащания. В резултат на това българското земеделско производство растe в определени сектори, големите стават все по- големи, а селата изчезват едно по едно и няма кой да работи.

mediapool.bg