България спря строежа на магистралата през Кресненското дефиле

Правителството на България е решило да спре строежа на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, оттеглило е искането за еврофинансиране и не е ясно какво ще се случи с отпуснатите от Брюксел и изхарчени досега пари за останалите участъци от трасето на пътя от София до границата с Гърция при пункт "Кулата"

"България оттегля апликационната форма за изграждането на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле, но продължава да разглежда проекта като приоритетен и не се отказва от него. Решението не го стопира, а ще ускори екипната работа на всички институции, ангажирани с разширението на единствения "тесен участък" по направлението до границата с Гърция". Това съобщи в сряда Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), което реално си и замразяване на най-спорния участък от аутобана..

Решението за оттеглянето на формуляра за отпускането на 267 млн. евро за участъка е мотивирано с "новата Европейска комисия, която вече представи своя Европейски зелен пакт". На 15 януари изтичаше крайният срок, в който българското правителство трябваше да отговори на редица неудобни въпроси на Еврокомисията, свързани със строителството на участъка. Вместо това е оттеглено подаденото през август 2019 г. искане за финансиране на лот 3.2 от Кохезионния фонд на ЕС.

Месеци преди това – в края на май 2019 г., премиерът Бойко Борисов ядосан от журналистически въпроси и критики на опозицията се закани да спре строежа през дефилето така както обеща миналата година.

"Аз ще я направя до Кресна. От двете страни на Кресна да спре. И после, който иска да дава няколко милиарда, да я качи ей така горе. Искат да се качи по върховете. Представете си горе магистрала", заяви тогава министър-председателят.

Сега фактически се случва това, както очакваха и редица наблюдатели и природозащитници.

В прессъобщението на АПИ няма и ред какво ще се случи с 267-те милиона евро, които са предвидени в еврофондовете за пътя през Кресненското дефиле, но сета страната ни се отказва да ги използва за тази цел. Не се посочва към кои обекти ще бъдат пренасочени.

Пътната агенция не казва и какво ще се случи с одобрените и предоставени от еврофондовете на България досега около 1.3 милиарда лева в строителството на магистрала "Струма" от София до ГКПП "Калотина" и дали няма да се наложи страната ни да ги връща. Правителството бе поело ангажимент пред Еврокомисията магистралата да бъде завършена в края на 2023 г. или най-късно през 2027 г.

Пътната агенция мълчи какъв ангажимент е поела за цялостно завършване на магистрала "Струма" пред Еврокомисията. Непрекъснатото отлагане на този участък, повече от 10 години, даде повод на представителя на ЕК Аурелиео Сесилио преди време да попита дали магистралата ще бъде завършена през този век.

Преработване на проекта

От съобщението на пътната агенция става ясно, че българските институции ще продължават работа по подготовката на апликационната форма за участъка през Кресненското дефиле в унисон с новия зелен пакт на Европа.

Предвид чувствителната от екологична гледна точка - защитената зона, в която се намира отсечката между Крупник и Кресна, се търси най-доброто решение, се казва още в съобщението.

От АПИ продължават да твърдят, че избраният т. нар. Източен обход на Кресна е най-добрият, въпреки че той е подложен на критики от страна на природозащитници и Еврокомисията.

Т. нар. Източен обход предвижда да бъде изграден обходен път, източно от Кресна и високо в планината с габарити за скоростен път, по който ще се движат автомобилите от ГКПП "Кулата" към София.

По сега съществуващия път пък ще се движат колите в посока от София към Кулата.

Природозащитниците обаче са против, защото смятат, че ще бъдат нанесени непоправими щети на природата. Те настояват или за тунелно преминаване или за изцяло източен обход, а сегашният път да остане локален за местното население. Част от жителите на Кресна също подкрепят тяхното искане.

В съобщението на АПИ е посочено, че с цел да се намали въздействието върху обекти от защитената зона "Натура 2000" до края на 2020 г. ще бъдат изпълнени поредица от смекчаващи мерки по сега съществуващия път. Те са свързани с модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения, е посочено в съобщението.

За повишаване на пътната безопасност ще се анализира възможността за изграждане на видео система за наблюдение и система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища и анализ за безопасното му поемане, както и подобряване организацията на движение в Кресненското дефиле, се казва още в съобщението на АПИ.

Корупция или зелени спират строежа

Бизнесът се пита каква е истинската причина за спирането на строителството на магистралата през Кресненското дефиле - проблеми с екоорганизации или корупция при провеждането на обществените поръчки. Към момента управляващите мълчат, но най-вероятно става въпрос и за двете.

В края на миналата година изненадващо АПИ избра за изпълнител на 13-километров участък от Креснеското дефиле обединение начело с "Грома холд". Неговата цена беше с 96 млн. лв. повече от тази на втория класиран в търга и с около 60 млн. лв. над индикативната дадена от АПИ. Чуждият партньор на "Грома холд" в обединението – словашката "Вахостав-СХ", също няма безупречна репутация в родината си. Наложи се дори намесата на държавата, за да не фалират десетки по-малки фирми, работили с нея.

Търгът за другия участък от Креснеското дефиле също е белязан от съмнения за корупция. В началото на миналата година Антикорупционният фонд разкри, че докато тече търга някой проучва трасето на бъдещия участък. Въпреки че стана ясно, че незаконните сондажи са на дело "Пътпроект 2000" и прокуратурата започна разследване до този момента няма информация как е приключило то. По този търг все още няма избран изпълнител.

Още през септември 2019 г. Петко Ковачев от Институт за зелена политика, който е част от коалицията "Да спасим Кресненското дефиле", предупреди, че "правителството води към катастрофа проекта за магистрала "Струма". Екоорганизациите бяха открили редица разминавания в проекта внесен в ЕК и представен за обществено обсъждане.

Къде ще отидат 267 млн. евро?

Очакванията са ресурсът от 267 млн. евро за Кресненското дефиле да бъде пренасочен за изграждащия се в момента участък от пътя София – Калотина или на участъци от пътя Ботевград – Видин. Възможно е дори парите да се налеят в ударно строящата се част от автомагистрала "Хемус" до Варна.

Такива намерения поне бяха обявени на последния Комитет за наблюдение на управляващия орган на оперативна програма "Транспорт" 2014-2020 г., чрез която се финансира строителството на магистралата.

mediapool.bg