МФ: Няма грешки в проекта на Бюджет 2023

Няма грешки в подготвения от Министерството на финансите проект на Бюджет 2023, още по-малко пък такива, които биха свили дефицита с 4.5 млрд. лв., както твърди депутатът от ПП-ДБ Асен Василев. Това става ясно от отговори на министерството до Mediapool.

Вече четвърти месец държавата работи без приет бюджет, след като през есента служебното правителство реши да не внася проект, за да не стане той жертва на популистки предложения в Народното събрание за вдигане на разходите. Вместо това бе гласуван удължителен закон, с който за няколко месеца се удължава действието на разпоредби от миналогодишния бюджет. Заради този подход в момента държавата прави разходи, без да е ограничена от гласуван дефицит.

През март служебният министър Росица Велкова представи тежкото състояние на фиска и обяви мерки за намаляване на очертаващия се дефицит, без да се режат социални разходи. По-конкретно, финансовият министър предложи въвеждане на еднократен данък върху свръхпечалбите на фирмите през второто полугодие на 2023 г. и връщане на стандартната ставка на ДДС (20%) за стоките и услугите, за които тя беше намалена.

Водещите политически сили в новия парламент обаче твърдо се обявиха срещу вдигането на данъци. Това преобърна намерението на кабинета и в петък премиерът Гълъб Донев и министър Росица Велкова обявиха, че ще внесат проектобюджет, сметнат счетоводно на базата на действащото законодателство. Според него дефицитът тази година ще бъде 11.9 млрд. лв. или 6.4% от планирания БВП в размер на близо 185 млрд. лв. (ръст от 1.8%). Това означава теглене на нови заеми в размер на 13.7 млрд. лв.

След обявлението бившият финансов министър Асен Василев, който е и бюджетното острие на "Продължаваме промяната", обяви, че още на първо четене на проекта са видими поне две големи грешки, които биха свили дефицита с 4.6 млрд. лв. (до 3.9% от БВП, б. р.).

"Има поне две големи грешки. Първата е, че по Плана за възстановяване и устойчивост са заложени да се направят всички разходи, 100% от разходите, а да получим 0% от приходите. Това е от 2.881 млрд. лева", каза той. По думите му втората грешка е, че не е заложено да се съберат 100% дивидент от държавните предприятия. "Това е грешка от 1.721 млрд. лева. Само с корекцията на тези две грешки бюджетният дефицит намалява с над 4.5 млрд. лева и пада на 3.6% (всъщност 3.9%, б. р.)", посочи той.

От отговорите на Министерството на финансите обаче се очертава далеч по-песимистична картина.

Първо, рискът България да не получи нито лев от второто и третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината е много висок.

В проектобюджета за 2023 г. са заложени разходи по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 1.3 млрд. лв., а приход не е заложен, признава МФ. Причините да не се запишат приходите по второто и третото плащане в общ размер от 2.8 млрд. лв. са три. Първите две са неизпълнените реформи и инвестиции до момента, за които не могат да бъдат докладвани резултати, както и неприетите проектозакони от 48-ото Народно събрание, за които няма яснота кога и в какъв вид ще бъдат приети.

Още по темата:

МФ: 33% данък върху свръхпечалбите на всички фирми или заем от МВФ

Третата голяма въпросителна е предстоящото предоговаряне на плана заради бъдещето на комплекса "Мини Марица Изток". "Следва да се има предвид, че искане за плащане към ЕК може да бъде представено при наличие на постигнати резултати – реформи и инвестиции, както и приключили преговори за предоговаряне на плана. Второ искане за плащане следва да отчете значими реформи в сектори "енергетика" и "правосъдие", изтъква финансовото министерство.

В отговора се припомня, че със закъснение в края на миналата година в бюджета постъпи първото плащане по плана в размер на 2.7 млрд. лв. На този фон имаше сериозно забавяне на реализираните проекти и от планираните разходи в размер на 1.3 млрд. лв. бяха осъществени само 0.1 млрд. лв. Остатъкът от постъпилия приход, около 2.6 млрд. лв., беше използван за намаляване на гласувания дефицит за 2022 г., който бе гласуван при 4.1% на касова основа и 6.1% на начислена основа, а в крайна сметка бе свит до 2.8% на начислена основа.

Не се потвърждават и сметките на Асен Василев за приходите от дивиденти от държавните дружества. Първо, 1.72 млрд. лв. е общата сума, която би постъпила в бюджета, ако държавата реши да изземе 100% от дивидента на дружествата си. Проектът на Велкова е сметнат при 50% удържан дивидент – тоест вече са заложени приходи от 0.87 млрд. лв. "При условие че Народното събрание вземе решение за 100% дивидент, то допълнителният приход би бил 844.1 млн. лв. (а не 1.7 млрд. лв., както твърди Василев, б. р.), тъй като в проекта на закон не е заложен нулев приход от дивидент", изтъква Министерството на финансите.

От обясненията на МФ става ясно, че идеята за 100% дивидент вече е обсъждана, но е отхвърлена.

"Доколкото над 90% от очаквания дивидент за държавата е от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), е отчетено приоритетно становището на Министерството на енергетиката, съгласно което отчисления в размер над 50% от размера на печалбата поставя под риск поддържането на енергийните мощности от държавните енергийни дружества в изправност, застрашава енергийната и национална сигурност, както и сигурността на доставките на енергийни ресурси и не на последно място ще ограничи достъпа на дружествата от Групата на БЕХ до външно финансиране, което е необходимо за реализация на инвестиционнте им програми и предстоящо плащане на главниците по емитираните от БЕХ облигационни емисии", твърди финансовото министерство. То припомня, че не е вярно твърдението, че през 2022 г. държавата е прибрала 100% от печалбата на фирмите си, защото е имало диференциран подход и в крайна сметка поскъпленията са били в размер на 259 млн. лв.

Междувременно в мотивите към Бюджет 2023 МФ е остойностило възможни мерки, които реално биха свили дефицита далеч под заложените 6.4%. Някои от тях се отнасят до приходите, а други до разходите:

Източник: Министерство на финансите

mediapool.bg