МОСВ не казва колко плаща "Юлен" за ски концесията

Екоминистерството не иска да каже колко плаща концесионерът на ски зоната в Банско през последните две години. Миналата седмица правителството прие отчета за изпълнението на концесионните договори в Министерството на околната среда и водите за 2018 и 2019 г., но посочи общата сума, включваща таксите за минералните извори и за ски зоната в Банско, която се стопанисва от дружеството "Юлен".

Според информацията на правителството, МОСВ е получило от тези концесии общо 4 604 834.99 лева през 2018 г. и 4 814 700.74 лева година по-късно. В сумите влизат и ДДС, лихвите и неустойките, както и средствата, които по закон се отделят за общините, на чиято територия се намират обектите, дадени на концесия.

Опитите на Mediapool да разбере каква е сумата, платена от "Юлен" за тези две години, останаха безуспешни. От МОСВ не предоставиха тази информация.

Адвокатът на "Юлен" Петър Петров каза пред Mediapool, че внесените средства са по над 300 хил. лв. и за двете години, но не можел да си спомни колко точно. "Това е само прекият ефект от концесията. Над 700 са работещите – данъци, осигуровки, и така положителният ефект от концесията е колосален", заяви още той.

Според последно предоставените от екоминистерството данни към 2015 г. общо от началото на концесията дружеството "Юлен" е платило 2.31 млн. лв. за периода 2005-2015 г. Преди това дружеството е било освободено от тази такса. Най-високото внесено възнаграждение за защитените територии в Национален парк "Пирин" е било през 2014 г. - 274 143.21 лв.

След 2015 г. точни данни за сумите от ски концесията липсват. В публичните отчети на МОСВ за изпълнението на бюджета през 2016 и 2017 г. се посочват единствено приходите от всички концесии към ведомството, които са съответно 3 547 935 лв. и 3 515 509 лв. Плащанията на "Юлен" обаче не са дадени.

Погледнато статистически, приходите на екоминистерството са нараснали с повече от милион лева за 2018 и 2019 г. Анализ на какво се дължи това обаче няма. От информацията от "Юлен" за тези две години излиза, че дружеството също е платило повече спрямо наличните данни за 2015 г., например, когато е внесло 261 510 лв.

А в същото време ски концесионерът трябваше да започне да плаща доста повече заради защитените територии, върху които има изградени спортни съоръжения.

Въпросът се точи от 2011 г., когато тогавашният екоминистър от първия кабинет на ГЕРБ - Нона Караджова, обяви, че "Юлен" ползва с 64.7 хектара повече площ от парк Пирин, докато в концесионния договор от 2001 г. са записани 99.5 хектара. Тогава правителството смяташе да узакони ски съоръженията, но в същото време концесионерът да плаща повече. Последваха геодезични замервания, преговори, разговори, анализи и през 2013 г. от "Юлен" се съгласиха, че има проблем с формулировките в договора им за концесията на защитените площи.

Предоговарянето му обаче неведнъж бе обвързвано с намеренията на концесионера да строи втори кабинков лифт в Банско, за което различните правителства вземаха поредица противоречиви и оспорвани решения, последното от които дори падна в съда. В крайна сметка въпросът с "втората кабинка" остана все така висящ и все така поляризиращ мненията. През годините обществото стана свидетел на редица екопротести срещу идеите за ново застрояване в Пирин, но и на контрапротести, инициирани от фирмите с интерес за разрастване на спортния туризъм в курорта.

През юли 2014 г., след оставката на правителството на Пламен Орешарски, вицепремиерът му Даниела Бобева обяви, че е решен въпросът с проблемната концесия на "Юлен" за ски зоната в Банско, но без изграждането на втория кабинков лифт. Тогава тя информира, че концесионната такса е увеличена един път и половина, но не каза дали се увеличава или намалява площта, ползвана от фирмата.

Данните за платените от "Юлен" такси през 2014 и 2015 г. сочат, че реално повишението е минимално и то се дължи вероятно на формулата за определяне на концесионната такса.

Няма и година по-късно – през март 2015 г., темата отново е на дневен ред, след като премиерът Бойко Борисов поръча поредния анализ на концесията и работната група излезе с вариант за узаконяване на ски строежите, разрешение за втори кабинков лифт и вдигане на концесионната такса. След скандал заради предвидените в документа решения, въпросът отново бе отложен. В началото на 2016 г. стана ясно, че това предложение така и няма да бъде разгледано от Министерския съвет.

През декември 2017 г. третият кабинет на Борисов реши да промени стария план за управление на парк "Пирин", за да разреши новите ски строежи в Банско и да отложи промяната на концесията. Това провокира екопротести точно преди новата 2018 г., които продължиха с искане за оставката на тогавашния екоминистър Нено Димов. В крайна сметка промените за управление на парк "Пирин" бяха спешно редактирани, а по тях бе сезиран и съдът, който ги отмени.

Казусът със ски концесията на "Юлен" продължи да предизвиква скандали и в следващите месеци. По случая се задейства и тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, който през ноември 2018 г. обяви, че държавното обвинение ще потърси наказателна отговорност от Министерството на околната среда и водите и Министерския съвет заради безстопанственост, тъй като концесионната такса за ползването на защитените територии от парк "Пирин" е изчислена като за добив на въглища и това трябва да се промени.

Нено Димов побърза да увери, че ще започне преговори за промяната на концесията. Месец по-късно, след като премиерът публично бе заявил, че собственик на дружеството е съакционерът в Първа инвестиционна банка Цеко Минев, от "Юлен" обявиха друг официален собственик - скиорът Марк Жирардели.

През декември 2018 г. Жирардели увери тогавашните министри на околната среда, на туризма и на икономиката – Нено Димов, Николина Ангелкова и Емил Караниколов, че е упълномощил мениджмънта на "Юлен" да води преговори по концесионния договор за ски зона Банско и необходимостта от изграждане на втори кабинков лифт в курорта. Обявени бяха преговори за промяната на концесионния договор, а Нено Димов дори предложи да се наеме международен консултант за оценка на сключения през 2001 г. контракт.

След цяла година затишие, ски концесията отново изплува в скандален контекст. Това се случи в първите дни на януари 2020 г., когато под ръководството на новия главен прокурор Иван Гешев започнаха проверки за водната криза в Перник, довели до ареста на екоминистъра Нено Димов. Тогава прокуратурата съобщи, че ще го разследва "активно" и за действията му, свързани с концесията на ски зона "Банско". Почти година по-късно не е съобщавано за резултат от това разследване, а Димов бе освободен от ареста. Наследникът му на поста Емил Димитров – Ревизоро (също от квотата на "Обединени патриоти") досега не е коментирал темата, която очевидно няма да бъде разгледана и да й се намери решение по същество и от третия кабинет на Борисов, чийто мандат изтича тази пролет.

От думите на адвоката на "Юлен" Петър Петров става ясно, че преговори за предоговаряне на договора няма. Запитан докъде стигнаха уж започнатите през есента на 2018 г. разговори, той отвърна: "Доникъде".

"С всеки един нов министър пишем писмо и питаме какво става и никой не ни отговаря", коментира Петров.

mediapool.bg