PULSE | Съб, 20 Апр 2024г. 08:00ч. | Примери от Европа. Трябва ли гласуването да е задължително?
Симбиозата между руската петролна компания "Лукойл" и президента Румен Радев продължава и бургаската рафинерия "Нефтохим" застана зад лансираната от държавния глава преди две седмици идея за възраждане на проекта за строеж на петролопровод Бургас-Александруполис.
Той бе планиран от Кремъл за доставки на руски петрол през България до Гърция, София се отказа от него през 2011 г., денонсирането на подписаното между България, Русия и Гърция през 2007 г. споразумение за строежа на тръбата стана през март 2013 г,, но Москва и Атина отказаха да закрият регистрираната в Амстердам "Транс Болкан Пайплайн Б. В.", в която 51 на сто държаха три държавни руски петролни компании – Роснефт", "Транснефт" и "Газпромнефт". След като ги даде на съд, София оттегли иска си през 2016 г. с аргумента дружеството да се използва за бъдещи съвместни проекти между България и Гърция, свързани с диверсификацията в енергетиката.
В края на ноември 2022 г. Румен Радев обяви по време на конференция "Черно море: По-Близкия Изток", че трябва да се мисли за възобновяване на връзката Бургас-Александруполис, но сменяйки посоката. "Защото ако тя бе замислена за руски нефт, сега трябва да мислим обратното, тъй като танкерите, с които работи "Нефтохим", няма да ги има, а ще трябва да чакаме 30 дни големите танкери и да плащаме високи такси, ако идват през Средиземно море", каза тогава президентът.
Във вторник по време на обществен съвет за партньорство на "Лукойл Нефтохим Бургас", в който участват областният управител на Бургас, кметовете на общините Бургас и Камено и общественици, от "Лукойл Нефтохим" коментират възможността за доставка на нефт от Александруполис към Бургас като подходящ вариант. Реализацията му от държавата или от държавно-частно партньорство е решение, което би допринесло за подобряване на логистиката чрез избягване на проблемните проливи, отчитат от компанията, цитирани от БТА във вторник. "Лукойл" смята това като начин за замяна на руския петрол, който в момента вняса с танкери през пристанище Росенец, но това ще може да продължи до декември 2024 г., когато свършва даденото от Брюксел изключение от забраната на внос на нефт от Русия.
Свързването на Егейско с Черно море с нефтопровод в съчетание с изграждането на достатъчно голяма резервоарна база ще спомогне за диверсификация на доставките на нефт за черноморските страни и допълнителна енергийна независимост. Този проект може да се превърне в нефтен хъб "Черно море", който ще повиши ролята на България в енергийната сигурност на региона, считат от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Оттам отбелязват, че резервоарният парк може да е с капацитет от поне 1 млн. тона за смесване на различни сортове нефт в микс с постоянно качество и осигуряване на необходимите "буферни" запаси в случай на забавяне на доставките.
Повече подробности за трансформацията на рафинерията за работа само с друг сорт петрол обаче не са посочени.
Дружеството отчете междувременно, че от началото на годината е преработило над 7 млн. тона нефтена суровина. Произведени са 1.7 млн. тона високооктанов автомобилен бензин, 3.1 млн. тона дизелово гориво и 1.8 млн. тона други горива, специални продукти и полимери. За сравнение през миналата година, заради пандемията, преработката на нефтени суровини е била 4.2 млн. тона, посочи Илшат Шарафутдинов, председател на УС на рафинерията.
43 на сто от произведената продукция е за вътрешния пазар, останалото е износ. За българския пазар се произвеждат и котелно гориво, реактивно авиационно гориво, корабно гориво, суровина за нефтохимическата промишленост, пропилен, полипропилен и сяра.
От дружеството отчитат завършване на реконструкцията на инсталация "Каталитичен крекинг" с бюджет от 61.2 млн. щатски долара и тя може да работи в два режима: за производство на бензин и за производство на пропилен. Модернизира се и пристанищният терминал "Росенец", за което разчетените инвестиции 2019 до 2026 г. са 130 млн. щатски долара.
mediapool.bg
