Критики срещу форсираното освобождаване на енергийния пазар и цените за бита

Критики срещу управляващите заради прекалено бързо протичащата

и провеждана на парче, без сериозни анализи и в симбиоза между подотраслите, либерализация на енергийния пазар и срещу начина за образуване на цената на електроенергията за регулирания пазар, отправиха от неправителствения Институт за енергиен мениджмънт (ЕМИ), в който членуват най-големите енергийни компании у нас, и от оттеглящата се от българския пазар ЧЕЗ.

Най-сериозно изразеното притеснение от регионалния мениджър на компания Карел Крал и от члена на управата на ЕМИ Иванка Диловска е свързано с приетото в края на април и влизащо в сила от 1 юли законово изискване всички електроразпределителни дружества да си купуват необходимата им за работата енергия – т.нар. технологични разходи, от борсата за ток. В същото време обаче Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) при определянето на цената на тока на ЧЕЗ за домакинствата и малките фирми, която ще действа от 1 юли 2018 до 30 юни 2019 г., е признала разходи, базирани върху приета предварително референтна пазарна цена на тока. Регулаторът е изчислил, че за едногодишния период цената на електроенергията на борсата ще е близо 77 лв/МВтч, но тя вече надхвърля 85 лв., посочи Карел Крал пред журналисти.

Освен това опасенията на мрежовия оператор са, че тази цена тепърва ще нараства, независимо че от 1 юли на борсата за ток трябва да излязат допълнително производители на енергия, след като управляващите решиха на извадят на свободния пазар всички държавни електроцентрали, както и заводски, топлофикации и възобновяеми енергийни източници с инсталирана мощност над 4 МВ. Причината е, че централите предлагат енергията в каквито им хрумне периоди и обеми, което пречи на компаниите да си намерят необходимите количества в точното време и това вдига цената.

"Българският борсов пазар все още е много млад, няма достатъчно история и ликвидността му е много малка, за да може по неговите цени да се формира референтна такава за регулирания пазара", посочи Крал.

Регулаторът е приел, че при отклонения в определената от него прогнозна пазарна тарифа за следващите 12 месеца и реално постигнатата на борсата, които да са в рамките на 5 процента, ще се дават компенсации постфактум на електроразпределителните дружества. Според Карел Крал обаче този подход във формирането на цената на тока за бита ще остави мрежовите оператори без текущи оборотни средства, тъй като те ще са принудени да харчат повече за закупуването на технологичните разходи, отколкото успяват да си възстановят от цената за бита.

Това преобразуване на пазара в България ще доведе до изпитания и сътресения пред бизнеса, смята той и посочи, че проблемът с подсигуряването на работата на ЕРП-тата не е само в тази референтна пазарна цена, а и в това, че регулаторът от години изисква от дружествата да прилагат мерки за енергийна ефективност, но не признава направените за това инвестиции в цената на тока. Зорница Генова, отговаряща за регулациите в ЧЕЗ, допълни, че задълбочаващ се проблем са и нормативно определените от КЕВР загуби на мрежовите оператори при разпределянето на енергията. КЕВР ги е фиксирала на 8 процента, но реално за ЧЕЗ те са 10.3 на сто. Това означава, че по това перо дружеството също получава по-малко от необходимите му средства. Отделно регулаторът въобще не е съобразил нарастващите харчове заради въведения през май европейски регламент на защита на личните данни GDPR.

От ЧЕЗ посочиха, че от платена от потребителите им сметка за 100 лв. 73.64 лв. отиват в електроцентралите и в държавния преносен оператор, 16.67 лв. влизат в данъчната агенция, а 9.69 лв. остават за електроразпределителното и електроснабдителното дружества на ЧЕЗ.

Според Крал е необходимо да се повишат най-малко с 50 процента цените на мрежовите оператори, за да могат те отговарят на новите предизвикателства в енергетиката – присъединяване на все повече възобновяеми източници, заради европейската цел техният дял в потреблението до 2030 г. да стигне 27 на сто; разрастването на електромобилната индустрия и необходимостта от инвестиции в развитието на електроразпределителната мрежа, за да може да се изграждат зарядни станции за тези коли, както и за инсталирането на умни електромери, което е първата стъпка към създаването на умна мрежа. Друг аспект е инсталирането на батерии за съхранение на произведената от възобновяеми източници енергия например в пикови моменти, което няма да налага изключването на въглищни централи, което струва много скъпо и е бавно, посочи Иванка Диловска

Именно умните мрежи, които позволяват лесно управление на възобновяемите източници и балансирането на производството и потреблението, са бъдещето на енергетиката, защото те позволяват също така намаляването на цените на енергията, макар че в момента на българския пазар тежестта на чистата енергия в тарифата да е само 40 процента, коментира Диловска. Точно поради тази причина и едно намаляване на цената на чистата енергия на борсата от 10 на сто се отразява като свиване само с 3.6 процента на крайната цена за потребителите, сочат анализите на ЕМИ.

Ако правителството и енергийният регулатор започнат да прилагат модерни подходи в управлението на сектора от веригата на производството през преноса, разпределението и доставката на ток, може да се постигне сериозна ефективност и дори да се компенсира неминуемото в бъдеще извеждане на мощности от експлоатация заради европейските екоизисквания, смятат в Института за енергиен мениджмънт. Диловска даде пример как въвеждането на услуги за гъвкавост, сред които например индустриалните и дори битовите потребите при по-сериозен товар в мрежата да получават възнаграждения за това, че спират своето потребление, може да балансира сериозно енергийната система. Така могат да бъдат спестени над 2 млрд. киловатчаса годишно, което се равнява на производството на ТЕЦ "Бобов дол", коментира тя.

"Защо аз като потребител да не си спра бойлера от 17 до 20 часа, за да се подпомогне системата, ако знам, че ще получа пари за това", посочи Диловска.

Според друг представител на ЕМИ – Анжела Тонева, която бе шеф на КЕВР преди години, регулаторът трябва да започне да прилага по-модерни методи за определяне на цените на тока за бита, докато все още има влияние върху този сегмент от пазара, тъй като намеренията на правителството са до 5 години най-много всички потребители да излязат на свободния пазар.

mediapool.bg