Кламер БГ - Бизнес новини: Китай изкупи милиони хектари земя по света. Освен за храна, да не я ли използва и за шпионаж?

Китай изкупи милиони хектари земя по света. Освен за храна, да не я ли използва и за шпионаж?

Бизнес

|
Четв, 07 Юли 2022г. 07:57ч.
Китай изкупи милиони хектари земя по света. Освен за храна, да не я ли използва и за шпионаж?

Военновъздушна база Гранд Форкс, Скрийншот CNBC

Китай е изкупил приблизително 7 милиона хектара фермерска земя в различни краища на света в периода 2011 - 2020 г. За сравнение, по същото време фирми от Великобритания купиха близо 2 млн. хектара, а фирми от Япония и САЩ - по-малко от милион хектара. В ръцете на китайските купувачи са масиви от САЩ и Франция до Виетнам. Обикновено се купуват едни от най-плодородните ниви и едни от най-едрите производители на храни. Например, през 2013 г. базираната в Хонконг фирма за производство на зърно WH Group купи Smithfield, който е най-големият производител на свинско месо в САЩ и повече от 146 000 акра земеделска земя в Мисури. В същата година Xinjiang Production and Construction Corps нае за 50 години напред 9% от най-плодородната земя в Украйна, равняваща се на 5% от цялата територия на страната.

Големият въпрос е дали Китай пазарува ниви само с цел

да изхранва огромното си население или подобни инвестиции може да се използват за шпионаж. Наред с тези съмнения, съвсем наяве покупките на земеделски земи от Китай се случват и в бедни държави с гладуващо население в Африка, като в някои от тях водят до чувствителни екологични щети.

Завод или терен за шпионаж в Северна Дакота?

Завод за царевично брашно или потенциален терен за шпионаж - такъв скандал тресе в последните месеци американския щат Северна Дакота, където китайска компания придоби земеделска земя за милиони долари, а опасенията за националната сигурност вече стигат и до Вашингтон.

Съмненията се засилват, защото не става въпрос за плодородни ниви, а за безплодна, брулена от вятъра земя на север от град Гранд Форкс, който е на границата с Минесота.

В момента там няма много над 300 акра земя, които обаче са заета с високи треви, подходящи за пасища. Тези земи граничат с шосета и съоръжения за лека промишленост в покрайнините на града, разказва в свой материал CNBC. В съседство са компании за производство на зърнени култури, за обслужване на камиони и ремаркета и Patio World, който продава консумативи за озеленяване на крайградски задни дворове.

Но тази пролет, когато тримата жители на Северна Дакота, притежаващи парцели там, ги продадат за милиони долари и то на китайска компания, сделкката предизвиква тревога чак до Вашингтон, окръг Колумбия.

Атрактивната цена от 2.6 млн. долара е дадена от купувача - китайската компания Fufeng Group, базирана в Шандонг, Китай. Собствеността й обаче е само на 20 минути по пътя от Военновъздушна база Гранд Форкс, където са базирани някои от най-чувствителните военни дронове, разработвани в САЩ.

Базата е и дом на нов център за космически мрежи, за който сенатор от Северна Дакота каза, че управлява "гръбнака на всички военни комуникации на САЩ по целия свят".

Именно заради всичко това някои експерти по сигурността предупреждават, че китайският завод за преработка на царевица, планиран да "поникне" на изкупените ниви, трябва да бъде спрян, защото може да предложи на китайското разузнаване безпрецедентен достъп до военното съоръжение.

Скрийншот: CNBC

Дебатът около проекта сблъска малката общност на града с местни политици, които се противопоставят помежду си, и квартални групи, които се готвят да блокират проекта.

Крейг Спайсър, чиято компания за превози с камиони граничи с контролираната от Китай земя, каза, че е подозрителен към намеренията на новата компания.

"Подобен проект ме кара да се чувствам нервен за моите внуци", каза той. "Кара ме да се чувствам нервен за децата си."

Гари Бриджфорд, който е един от продавачите на земеделска земя на китайската компания, разказва, че неговите съседи са изсипали целия си гняв към него.

"Бях заплашван. Наричаха ме с всевъзможни имена", споделя той.

Бриджфорд смята за преувеличени тревогите, че националната сигурност на САЩ е под заплаха.

"Как те ще съберат някаква информация за базата? Тя е на 12 мили разстояние, не е в съседната врата", добавя той.

"Хората чуват Китай и веднага изказват тревоги, но в същото време всеки има телефон в джоба си, който най-вероятно е произведен в Китай", аргументира се още Бриджфорд.

Кметът на града Брендон Боченски казва, че иска да прави бизнес: "Предложеният завод за 700 млн. долара би създал 200 нови работни места и други възможности за логистика, и обслужващи дейности.".

Кметът настоява за случването на проекта, но признава, че се чуват опасения за националната сигурност, които са отвъд възможностите му за преценка като кмет на малък град.

Скрийншот: CNBC

Официално, Военновъздушните сили на Съединените щати до момента не са взели позиция относно китайския проект в задния си двор в Северна Дакота. Но още през април тази година офицер от Военновъздушните сили разпространи мемо за проекта, представяйки го като заплаха за националната сигурност на САЩ. Той твърди, че именно такъв тип проект се вписва в модела на китайски поднационални шпионски кампании, използващи търговски проекти за икономическо развитие, за да се доближат до обекти на американското Министерство на отбраната.

Майор Джеръми Фокс твърди, че проектът на Fufeng е разположен в тесен географски участък, на който пасивно приемащо оборудване може да прихване чувствителни дронове и космически комуникации към и от базата.

Фокс твърди още, че Военновъздушните сили ще имат малка способност да откриват каквото и да е електронно наблюдение на дронове и сателитни предавания, извършвани от китайския имот.

"Пасивното събиране на тези сигнали би било неоткриваемо, тъй като затова се изискват просто обикновени антени, настроени на правилните събирателни честоти", пише той.

Според него това представлява "сериозна уязвимост" за Министерството на отбраната "и е невероятно компрометиращо за националната сигурност на САЩ."

Все пак това не е официалната позиция на Военновъздушните сили на САЩ, чийто говорител коментира, че Фокс е изразил свое мнение.

"В опит да повиши осведомеността за това, което той смята за тревожно по отношение на въпросната компания, която се мести в района на Гранд Форкс, майор Фокс представи личната си оценка на потенциалните уязвимости на Службата за специални разследвания на военновъздушната база Гранд Форкс", каза в изявление Леа Грийн, говорител на базата.

Представител на самата компания твърди, че нейният проект ще помогне на американците, а няма да им навреди. На въпроса дали може категорично да обяви, че проектът няма да се използва за шпионаж, Ерик Чутораш, главен оперативен директор на Fufeng USA, която е американското дъщерно дружество на Fufeng Group, отговори: "Абсолютно".

"Ние работим съгласно американското законодателство. Аз съм американски гражданин, изкарах целия си живот тук и нямам никакво намерение да изпълнявам шпионска дейност, свързана с компанията, която управлявам и зная, че моят екип има същата визия", каза още той.

Но майор Фокс не е единственият, който официално се тревожи за фермерската земя в Гранд Форкс.

Американско-китайската комисия за преглед на икономиката и сигурността цитира опасенията на Фокс в доклад от 26 май, като пише: "Местоположението на земята близо до базата е особено удобно за наблюдение на потоците от въздушен трафик в и извън базата, наред с други проблеми, свързани със сигурността."

Скрийншот: CNBC

Китайските ниви и войната на Русия в Украйна

През 2013 г. китайската компания Xinjiang Production and Construction Corps нае 9% от най-плодородната земя в Украйна, равняваща се на 5% от цялата територия на страната, с договор за 50 години.

Съдбата на Украйна, свързана с настоящата война, подчертава опасността друга държава да контролира част от нечия територия. От една страна, Киев трябва да се притеснява от съюзник на Русия, който контролира земята му.

В същото време Киев също трябва да се тревожи, че Китай може внезапно да се освободи от притежанията си, като по този начин изостри икономическите проблеми на Украйна, посочва в свой коментар във в. "Уолстрийт Джърнъл" Елизабет Брау, експерт към Американския институт за предприемачество.

Екощети в бедните държави на планета

"Големият въпрос е какво правят китайците със земята", отбелязва Дж. Питър Фам, дългогодишен анализатор на Африка, който е бил като пратеник на администрацията на Тръмп в района на Големите езера там, цитиран от Елизабет Брау.

"В Демократична република Конго китайците получиха одобрение от предходния режим да закупят 100 000 хектара, за да произвеждат палмово масло. Култивирането на тази площ обаче е довело до унищожаването на гори", казва Фам.

"В Зимбабве те произвеждат говеждо месо за експорт за Китай. Съвсем не е мъдро чужда държава да използва фермерската земя в страна, където хората гладуват поради липса на основни продукти", добавя Фам.

В момента, на фона на продължаващата война на Русия в Украйна, загубата на обработваема земя става пагубна за страни, които са дори в по-добра позиция от Зимбабве. До април, най-вече в резултат на войната, световните цени на храните на едро се повишиха с 18% спрямо година по-рано. Това е най-голямото поскъпване за 12 месеца за последните 5 години, отбелязва в свой доклад Bloomberg.

Във Франция цената на пшеницата се удвои от 2020 г. насам, а правителството на Словения само преди броени дни взе решение да изкупи цялата зърнена реколта, за да е сигурно, че страната ще има зърно до края на годината.

България също имаше идеи да изкупи пшеница и царевица за 1.1 млрд. лв., но в крайна сметка инициативата не се реализира. Финансовият министър и кандидат-премиер Асен Василев предупреди, че пшеницата в световен мащаб може да поскъпне двойно до тройно през идващата зима, ако Брюксел спешно не изработи единен механизъм за износ на зърно, който да позволява то да се експортира само за нуждаещите се държави, като тези в Африка. Василев предупреди, че огромни количества пшеница се изкупуват от Китай.

Нормално е Китай да иска да купи повече чужда земя. В страната живее 21% от световното население, но в същото време разполага само 7% от продуктивната земя. Успоредно с всичко това все по-горещ е въпросът само за земеделие ли се използват нивите. Именно затова държавите трябва да започнат да проверяват онези, които искат да купят земеделската им земя, както вече правят с бъдещите купувачи на чувствителна технология, заключава Елизабет Брау.

mediapool.bg