Служебната власт вече е поискала преговори с "Газпром"

България вече е изпратила на "Газпром" информация, че е готова да преговаря и да възобнови контакта по договора за газовите доставки, който руската компания спря за изпълнява след отказа на "Булгаргаз" да плаща в рубли. Енергийното министерство чака днес или най-късно в понеделник отговор "Газпром" приема тези разговори, а ресорният министър Росен Христов обяви в петък пред Нова телевизия, че тези действия се предприемали, за да се намали шансът "Газпром" да осъди "Булгаргаз" по клаузата "вземай или плащай", заради неполучените количества от края на април.

Христов така и не успя да приведе аргументи за твърдението си от предишния ден, че общественият доставчик "Булгаргаз" би бил осъден на "многоцифрена" сума. Служебният министър коментира, че това било становището на наетите юристи и външни консултанти и ако имало десет правни екипа – съветите им биха били различни. Христов се да легитимира действията на служебното правителство чрез Брюксел като каза, че вече били водени разговори с ЕК относно намерението за подновяване на разговорите за доставки от "Газпром". По думите му правителството получило пълно разбиране по темата и от ЕК казали, че вариант за разсрочено получаване на невзетите обеми няма да е нарушение на санкциите.

Истината е, че "Газпром" не е предявил арбитражен иск към България, която от своя страна може да преядви такъв заради едностранно променените условия по договора и прекратените доставки. Безспорно е, че приемайки преговори с "Газпром", България ще снеме всякакви бъдещи претенции към руския монополист.

Има опции за руския газ, не знаем как да ги оформим

Политически сили като "Продължаваме промяната" и "Демократична България", както и енергийни експерти и юристи се обявиха твърдо срещу намерението за подновяване на руските газови доставки. Досегашните граждански протести пред президентството ескалират с организирането в понеделник на палатков лагер пред Министерския съвет.

Служебният министър на енергетиката каза, че българското предложение е да приемем условията за плащането в рубли и невзетите от април количества газ да се разсрочат до края на април 2023 г. или до лятото. "В стария договор вече има опция това да се случи и искаме да я активираме. Юридически не знаем как ще я оформим. Работим много внимателно с екип от опитни юристи и външни консултанти, затова и не бързаме с преговори и решения", заяви Христов.

Той каза също така, че България иска от "Газпром" промяна на авансовото плащане на доставките и те са де плащат след получаването им, което щяло да гарантира, че няма да се преведат едни пари, няма да има доставки. За целта обаче ще трябва да се открие банкова гаранция, посочи Христов. Той обаче пропусна да отбележи, че получаването на такава отнема време, защото трябва да мине през обществена поръчка, освен това поддържането на такава гаранция изисква допълнителни разходи от "Булгаргаз", която в същото време няма право да ги калкулира в цената на газа.

Енергийният министър декларира, че служебното правителство няма да подписва или да преговаря за нов договор, но напълно се омота в обясненията си за арбитража.

"Претенции по договора може да има и от двете страни, рискът те да предявят е по-голям, отколкото ние. Договорът предвижда арбитраж в Париж. Логиката е, че неустойките, които бихме платили, ако те предявят иск, са толкова големи, че дори минимален шанс да има да спечелят, рискът е прекалено голям", каза той.

Защо тия дето плащат да грешат, а ние да сме прави?

"Каква е логиката други държави да плащат по начина на "Газпром" и те да грешат, а ние да сме прави?", повтори той тезата на работодателски организации, синдикати, на БСП и на други поддръжници на връщането на "Газпром" с фалшивия мотив, че руските доставки са "евтини" и "сигурни".

"Газпром" прави промяна в условията на плащания, ние не се съгласяваме. Искаме допълнителни промени, те не се съгласяват, но цяла Европа, фирми плащат по схемата на "Газпром", защити действията на правителството Росен Христов.

Той не коментира какво получават въпросните страни, които са приели условията на "Газпром". Както е известно, Русия съкращава отново доставките по най-големия газопровод до Германия "Северен поток-1". "Газпром" заяви, че от утре започва да намалява потоците през газопреносната мрежа наполовина, до едва 20% от капацитета ѝ, след като по-рано намали газоподаването до 40%. Европа очаква Путин да спре изцяло газовите доставки точно преди зимата, за да накаже западните правителства за подкрепата им към Украйна.

Запитан дали с връщането към "Газпром" България не финансира войната на Путин, министърът отвърна: "Ако говорим за такова финансиране, първо Германия трябва да спре да купува руски газ, защото са най-големият консуматор. Ако имаше санкции от ЕК, трябваше вече да са наложени. Всички купуват на тези условия (на "Газпром")", каза Христов, отново пренебрегвайки факта, че Германия практически ще получава едва 20 на сто от количествата, които е договорила и за които плаща.

Според него, ако "Булгаргаз" не получи исканите "оптимизации" на договора, "няма да продължим с "Газпром".

Кои неща се връзват логически?

"Защо да рискуваме да отиваме на арбитраж при положение, че имаме нужда от газ на ниска цена, какъвто не можем да намерим другаде. Логически нещата не се връзват", продължи той.

Обяви, че двата танкера втечнен газ, които ще получим от френската "Тотал енерджи" са с 50 процента по-скъпи от руския газ, за който призна, че би струвал 315 лв./МВтч, което е над исканата от работодателски организации цена от 200-250 лв./МВтч.

Тези негови сметки обаче бяха оспорени от енергийния експерт Васко Начев, който написа във Фейсбук: "Цената на двата танкера от "Тотал" са с референтна цена TTF минус 7.5 евро/MВтч. Според него (министър Христов-бел.ред.) това означавало 50% по- скъп газ от този на "Газпром". 70% от цената на "Газпром" също е с референтна стойност TTF. Към тези проценти трябва да добавим все пак едни 30% идващи от нефтените деривати, които се движат около 10.5 евро/MВтч. Абстрахираме се от всякакви емоции, молекули, атоми или каквото и да е свързано с газ. Простата аритметика показва, че има нещо сбъркано. (TTF-7.5) x 0.5 > TTF x 0.7+ 10.5 - така смята министърът. Как точно газът при доставката на тези два танкера, доставяни от "Тотал Енерджи" е по-скъп от този на "Газпром"?"

Не било до алтернативи, а до цена

Министърът признава, че България има откъде да осигури пълните количества за октомври, но "вече говорим за цена, ако не я постигнем, имаме алтернативни източници". Заяви още, че целта на правителството е да свали цената на микса на източниците на газ за вътрешния пазар. "Предлагаме оптимизация на формулата и средната цена да е по-ниска. Привързани към една или друга компонента. Всеки месец правим симулации за оптимален баланс", заяви Христов, без особено да се разбира какво иска да каже с това.

"Разчитаме, че интересите на "Газпром" са такива, че биха продавали количества на България. Ако решат по политически причини да не го направят, намаляваме риска от загуба на арбитраж. Тогава шансовете им рязко намаляват", опита се да оправдае преговорите с руския монополист.

Без отказ от претенции

Според него при воденето на сегашните разговори с "Газпром" страната ни няма да прави отказ от претенции.

"Колкото и да са самонадеяни и да мислят, че знаят всичко, да си наемат добри адвокати, защото "Газпром" са могъща компания", препоръча лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов по-късно в петък.

Главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков се възмути във Фейсбук, че в последните дни общественото пространство се залива със заплахи, че ни чака арбитражно дело за неизпълнение на договора с "Газпром експорт" и милиардни плащания като интерпретациите не идват от юристи.

С уточнението, че и той не е такъв, Стайков припомня, че свое писмо "Газпром експорт" обяснява, че не може да изпълни задълженията си за доставка на природен газ поради форсмажорни обстоятелства. "Ако има наличие на такива обстоятелства, може ли същата компания да поиска неустойки или да претендира за неизпълнение на договора от страна на нейния контрагент - "Булгаргаз" - защото не са заплатени количества, които "Газпром експорт" признава, че не може да достави?", чуди се икономистът.

"Според правния анализ за последствията от новите условия за плащане по договора, изготвен по поръчка на "Булгаргаз", се казва, че те не са безрискови. Тогава основателно ли е да се съгласим безапелационно с тях или трябва да се водят преговори, или трябва автоматично да прекъснем всякаква комуникация?", пише още той

"В допълнение към предния въпрос, в правния анализ се посочва, че при наличие на форсмажорни обстоятелства двете страни следва да преговарят и да се опитат да постигнат взаимно приемливо решение. Такъв ли е призивът от представители на служебното правителство, някои политици и политически партии, организации и т.н. или по-скоро е безусловно съгласяване с всички условия и на всяка цена?", пита Стайков.

Според него говоренето за загуба на евентуален арбитраж с "Газпром" е против обществения интерес, защото единственият сигурен резултат от него е засилване на позицията на руската страна в евентуално арбитражно дело.

mediapool.bg