Кабинетът удължава престоя на украинци в хотели до 24 февруари 2023 г.

Традицията решенията за украинските бежанци, настанени в частни хотели, да се взимат в последния момент отново беше спазена. На 15 ноември всички те трябваше да са се преместили в държавни почивни бази или да излязат на квартири. Такова решение поне взе служебният кабинет на 31 октомври.

Това обаче не се случи след серия от протести на майки с деца пред хотели в Слънчев бряг и Златни пясъци. Така днес се очаква служебният кабинет да удължи престоят на украинците, настанени в частни хотели, до 24 февруари 2023 г. Датата не е избрана случайно. Тогава изтича решението на Европейския съюз за предоставяне на едногодишна временна закрила на украинските бежанци. Какво ще се прави след това зависи от бъдещо решение на Брюксел.

Украинците, които са влезли в България след 1 ноември, обаче вече се настаняват в държавни почивни бази. Преди това те минават през бежанския център в Елхово, където се прави анализ на техните нужди и потребности, за да се прецени към кои бази да бъдат насочени. Това обясниха от пресцентъра на МВР в отговор на запитване на Mediapool.

Това решение е взето от междуведомствената група за бежанците, председателствана от вицепремиера и вътрешен министър Иван Демерджиев, по време на среща в понеделник.

С днешна дата общо 12 800 украинци са настанени в държавни и частни бази за настаняване, каза министърът на туризма Илин Димитров пред Mediapool.

Под 11 000 от тези украинци се намират в частни хотели, предимно по морето, сочат данните на МВР.

Така около 1800 украинци към момента се намират в държавните бази.

Цифрите са много динамични, защото всеки ден едни украинци влизат, а други напускат България, казаха от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) пред Mediapool. Например в понеделник са влезли 2504-ма украинци в страната, но 2256 са напуснали.

Общо с днешна дата у нас има 53 139 украинци, които са получили временна закрила, казаха от ДАБ. Това означава, че около три четвърти от украинците у нас живеят при близки, познати или сами си плащат квартирите.

Общо 145 367 украинци са получили статут за временна закрила на бежанец в България от началото на войната - 24 февруари до 14 ноември 2022, казаха от ДАБ. През последните месеци се наблюдава тенденция голяма част от украинците да напускат страната и броят им да намалява.

Хотелиерите очакват официална информация

В същото време хотелиерите очакват да получат официална информация какво да правят със стотиците украински бежанци, настанени основно по Черноморието.

"Денят напредва, а няма официална информация. Работим по програмата за временно настаняване на украински бежанци от 8 месеца, като в момента в хотела ни има 130 човека, които не знаят какво да правят в утрешния ден", каза пред Mediapool Наталия Атанасова, управител на хотел "Ахилея" в Балчик. В него са настанени 130 украински жени и деца, които посещават детска градина. В български училища децата не могат да ходят, заради разминаване при поставените ваксини, каза Атанасова.

Тя припомни, че в момента държавата отпуска по 15 лева на човек на ден. От тази сума 10 лева били за нощувка, а останалите 5 лева за осигуряването на три изхранвания. "Освен че са малко, тези средства значително закъсняват. Последно сме получили половината сума за август, а вече е средата на ноември", каза Наталия Атанасова.

По на юг - в курорта "Св. св. Константин и Елена" има настанени над 180 украински бежанци. "Гостите нямат яснота остават ли в хотелите, но са по-спокойни от предходните пъти след като чуха в събота от вътрешния министър Иван Демерджиев, че ще останат още 4 месеца в хотелите. Самите те ни казват - тук сме се социализирали, децата ходят на училище, вече имаме и лични лекари", разказа пред Mediapool Филчо Ставрев, хотелиер от комплекс "Св. Константин и Елена".

Той очаква да се увеличи не само престоят на украинските бежанци в хотелите с 4 месеца, но и държавната помощ за бежанец. Сегашният й размер от 15 лв. Ставрев нарече "смешна история". От МВР обаче казаха, че няма решение за увеличаване на държавната помощ от 15 лв. за бежанец с изхранване и 10 лв. само за преспиване.

"Това е смешна история, всички ходим на магазините. Инфлацията вече е 20%, а ние с 5 лева храним три пъти хората. В началото, когато помощта бе 40 лева, от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) идваха да проверят менюто, което предлагаме на бежанците - задължително да има мляко, яйца и т.н. Сега никой не идва, а и как да се осигурят при 5 лева на ден на бежанец", коментира Ставрев.

Той твърди, че помощта в Румъния и Полша за бежанец била 30 и 50 евро, а в България 7.5 евро. "Няма как ЕС да не е осигурил средства за бежанците и е странно, че в отделните държави разликите са толкова големи", каза още Ставрев.

Малкият размер на помощта е причината курортът "Албена" да се откаже от украинските бежанци в края на август. Тогава подкрепата за хотелиерите бе намалена от 40 лв. на бежанец на 15 лв.

"Краят на август прекъснахме настаняването на украински бежанци. Водещата причина бе, че 15 лева обезщетение за бежанец бе крайно недостатъчна. Отделно през август изплатиха средствата само за нощувки, а останалите все още ги чакаме", разказа пред Mediapool Маргита Тодорова, маркетинг директор на курорт "Албена".

Как бежанците и войната спасиха от загуба европарите

България отделя значителни финансови средства, за да помага на бягащите от войната в Украйна.

За осем месеца са изплатени около 523 млн. лева, като 200 млн. от тях са за сметка на държавния бюджет, а останалите - по европейски програми и фондове, които са преструктурирани. Това каза служебният министър на туризма Илин Димитров в края на октомври.

На практика бежанците спасиха от загуба европейски средства по няколко програми, които в противен случай трябваше да върнем на Брюксел.

Общо около 185 млн. лв. от пет европрограми са били насочени към бежанците. Това се казва в отговора от кабинета на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов до Mediapool.

Най-много средства са предоставени от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (Европейски фонд за регионално развитие) - 62 889 158 лв.

Следват оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (Европейски социален фонд) - 46 594 860 лв., оперативна програма "Добро управление" (Европейски социален фонд) - 40 000 000 лв. и оперативна програма "Околна среда" (Европейски фонд за регионално развитие) - 30 588 236.53 лв.

Най-малко средства - едва 4.4 млн. лева, са взети от оперативна програма за храни и основно материално подпомагане, която се финансира от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица. Тя е и програмата с най-малък бюджет.

На практика войната в Украйна подпомогна извънредно и българските фермери. Причината е в изплащането на допълнителна, извънредна помощ в размер на 426 милиона лева. Такова подпомагане регистрираните земеделци досега не са получавали от влизането на България в Европейския съюз. При първото раздаване през септември бяха усвоени над 350 млн. лв. от помощта. Така през ноември беше отново отворена схемата за фермерите, които не са успели да подадат документи при първото раздаване.

Във вторник от Държавен фонд "Земеделие" съобщиха, че ще има ново кандидатстване за неусвоените около 75 милиона лева.

mediapool.bg