Кламер БГ - Бизнес новини: Кабинетът отпуши харченето на 500-те млн. лв. за язовирите

Кабинетът отпуши харченето на 500-те млн. лв. за язовирите

Бизнес

|
Ср, 27 Март 2019г. 17:51ч.
Кабинетът отпуши харченето на 500-те млн. лв. за язовирите

В навечерието на изборите правителството развърза харченето на 500-те млн. лв., които отпусна през лятото на миналата година за ремонта на 416 опасни язовира. Това стана възможно с приемането на Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" на заседанието на кабинета в сряда. Той беше внесен още през септември 2018 г., но по неясни причини одобрението му от правителството се забави с около половин година.

Създаването на държавното предприятие е необходимо, за да може да започне изразходването на средствата. За тази и следващата година са заложени около 78.8 млн. лв. за ремонт на опасните язовири.

Министерството на икономиката, под чиято шапка е предприятието, не е представило план с ремонтите на кои язовири ще започне. Шефът на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Кирил Войнов в началото на годината съобщи, че през пролетта ще започне ремонта на 18 язовира. Очакванията са сред тях да бъде и ремонтът на стената на язовир "Бели Искър", която по предварителни разчети ще глътне около 30 млн. лв. Такъв анонс поне дадоха министърът на икономиката Емил Караниколов и столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Няма яснота как ще бъдат избрани бъдещите строители на съоръженията. Министър Караниколов нееднократно заяви, че ще бъде спазен законът. Той му дава право бъдещите строители да бъдат избрани с вътрешно възлагане на поръчките. Това вече беше изпробвано успешно от Караниколов с усвояването на 120-те млн. лв. за ликвидиране на щетите от мините.

Назначаване на 156 служители

Преди да започне харченето на парите обаче трябва да бъде изградено новото държавно предприятие. Практиката показва, че обикновено са необходими между три и шест месеца, докато то започне да работи.

Заложено е назначаването на 156 души в централно управление в София и в 8-те регионални офиса в София, Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца.

Предварителните разчети показват, че за издръжката им - работна заплата и осигуровки, ще отидат над 8.8 млн. лв. за 2019 и 2020 г. Други над 8.3 млн. лв. са заложени за купуването на материали, облекло, офис оборудване, компютърни конфигурации, софтуер, високопроходими автомобили, наем и ремонт на помещения, за командировки в страната за обход на язовири.

За купуване на контролно измерителни системи, мерителни устройства за нивото на

водата и за рейки за язовирите, за паспортизация на язовирите и тяхната охрана, както и за текущи ремонти, в това число и за обследване и почистване на язовирните дъна, са заложени общо над 78.8 млн. лв. за тази и следващата година.

Правилникът предвижда два пъти годишно да се правят технически прегледи на язовирите.

Не всички язовири влизат в държавното предприятие

Държавното предприятие се създаваше с цел един орган да поеме управлението на язовирите, така че да няма повече наводнения заради неизправни съоръжения, каквито проблеми има периодично през последните години.

Като начало, близо две години Държавната агенция по метеорологичен и технически надзор брои язовирите, които се оказаха 6822. За тях са съставени констативни протоколи и е изяснена собствеността им.

Голяма част от тях са общински – 4523, но общините нямат възможност да се грижат за тях. Те имаха право да прехвърлят собствеността на язовирите безвъзмездно на държавата, която след това ще ги впише в активите на новото държавно предприятие. Срокът за това беше до 7 октомври 2018 г. Няколко дни по-късно от ДАМТН съобщиха, че 106 общини са прехвърлили 2318 язовира на държавата. Уточниха обаче, че "много от заявленията все още пристигат" и се очаква броят им да нарасне.

От Министерството на икономиката не посочват колко язовира влизат в новото държавно предприятие.

Извън обхвата на дейността на предприятието обаче остават язовирите, които се стопанисват и управляват от НЕК, "Напоителни системи", "Земинвест" и ВиК операторите, както и тези, които са отдадени на концесия, става ясно от одобрения устройствен правилник.

Извън обхвата на предприятието остават и около 250 язовирите, които са собственост на частни лица или са отдадени на концесия на фирми, земеделски кооперации, сдружения за напояване и други.

Седемчленен управителен съвет ще ръководи държавното предприятие

Новото държавното предприятие за управление на язовирите ще е на подчинение на министъра на икономиката.

То ще се ръководи от изпълнителен директор и Управителен съвет от 7 членове. В борда влизат по един представител от 5 министерства – на икономиката, регионалното развитие, земеделието, енергетиката, околната среда. Останалите двама са изпълнителният директор на дружеството и представител на Националното сдружение на общините. Управителният съвет ще взима решенията с обикновено мнозинство.

Устройственият правилник предвижда изпълнителният директор да има двама заместници. Към момента Министерството на икономиката не е обявило кои ще тези шефове.

Министърът на икономиката ще одобрява и плана за работа на предприятието. Предвидено е той да бъде публичен.

Приходите на предприятието ще се формират от трансфер от държавния бюджет, приходи от дейността му и други плащания.

Набелязаните язовири за ремонт

Обследването на ДАМТН на язовирите показва, че за 858 водоема е необходимо да се приведат в технически изправно състояние. От тях спешен ремонт е необходим за 416 язовира, от които 354 са общинска собственост, а 60 са друг вид собственост, се казва в отговор на Министерството на икономиката до Mediapool.

Одобрено е финансиране за 18 от язовирите, които се нуждаят от спешен ремонт. "Започнала е подготовката на проектосметната документация за ремонта. След като тя бъде готова и след обявяване на обществената поръчка, най-късно през пролетта ще започнат ремонтите", казва Кирил Войнов, председател на ДАМТН, пред в."Монитор" през февруари 2019 г.

По разпореждане на министъра на икономиката в тези 18 водоема са включени язовирите "Огоста" край Монтана и "Бели Искър" в Софийска област.

От област Благоевград в списъка са язовир "Лялево дере 1" и язовир "Сушица".

В Софийско, освен "Бели Искър", е и "Джахов мост".

В област Кюстендил е язовир "Долистово".

Във Врачанско първо ще се ремонтират три язовира - "Три кладенци" и "Девене" в село Девене и "Лесура".

В област Велико Търново това са язовирите "Павел 1" и "Горния капчук".

В Шуменско е язовири "Дибич", а в Добричко - "Смолница 2".

От област Бургас е язовир "Ябълчево 2", в Ямболско – язовир "Пчела 000004", в Старозагорско - "Априлово", в Пловдивско - "Керезлъка" и в област Пазарджик - "Дюлево 1 (Голуша)".

mediapool.bg