Кабинетът гласува кредитна линия за спасяване на банки в еврозоната

Правителството гласува в сряда България да отпусне кредитна линия за спасяване на банки в еврозоната в случай на крайна нужда.

Кабинетът е възложил на финансовия министър Владислав Горанов да договори и сключи споразумение, с което България ще стане кредитор на Европейския съвет за преструктуриране, съобщи правителствената пресслужба. Съветът е институцията, която финансира спасяването на банки в еврозоната. Впоследствие договорът ще трябва да се ратифицира от Народното събрание.

Гласуването на кредитната линия е поредният ангажимент, който България трябва да изпълни, ако иска да стане част от Банковия съюз и да влезе в чакалнята за еврото – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII).

В правителственото прессъбщение не се посочва какъв ще е размерът на кредитната линия, на която ще съгласи България. Изтъква се обаче, че тя ще се използва само "в краен случай" – при евентуален недостиг във фонда на еврозоната за спасяване на банки и при изчерпване на всички други източници на финансиране.

Членството в Банковия съюз, което правителството се надява да стане факт през юли, изисква България да прехвърли постепенно парите от националния фонд за спасяване на банки (към 700 млн. лв.) към европейския фонд, а също така да се съгласи и на кредитна линия, която ще се активизира само при евентуална мащабна спасителна акция на банки в еврозоната. Подобни кредитни линии са сключили всичките 19 държави в еврозоната, като общият обем на договореното финансиране е 55 млрд. евро.

"Всички участващи в Банковия съюз държави членки предоставят национална кредитни линии като форма за мостово финансиране, за да се осигури необходимото финансиране за евентуално преструктуриране на банки в съответната държава членка през преходния период (до достигане на целевото равнище на Единния фонд за преструктуриране до 31 декември 2023 г.)", посочва правителствената пресслужба. Въпросното целево равнище към 2023 г. е около 60 млрд. евро, а към 2019 г. фондът е попълнен с 33 млрд. евро.

Според правителственото прессъобщение вероятността кредитната линия да бъде активирана и после да не бъде върната е минимална.

"Системата от национални кредитни линии гарантира защитата на данъкоплатците и е фискално неутрална в средносрочен план, тъй като банковият сектор на съответната държава членка е отговорен за погасяване на сумите, изтеглени по кредитната линия", пише в правителственото прессъобщение.

Банковият съюз на ЕС бе създаден в края на 2014 г. и на този етап се състои от два елемента - Единен надзорен механизъм (тоест общ банков надзор) и Единен механизъм за преструктуриране (тоест обща процедура за спасяване на банки в еврозоната от фалит). Участието в Банковия съюз е задължително за държавите от еврозоната, но не и за тези извън нея.

През 2018 г. включването в Банковия съюз бе наложено на България като допълнително условие, ако иска да влезе в чакалнята за еврото. Тъй като участието в Банковия съюз на държави извън еврозоната не е изгодно, страната се съгласи на този вариант само при условие, че влизането в Банковия съюз и ERMII стане "едновременно". Миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов препотвърди пред Mediapool, че ако се стигне до разминаване, при което страната бъде приета само в Банковия съюз, но не и в ERMII, тя веднага ще напусне Банковия съюз.

За разлика от присъединяването на лева към ERMII, което не изисква финансови ангажименти, членството в Банковия съюз предвижда страната да се включи с парични вноски и кредитни линии за т. нар. преструктуриране (тоест спасяване) на проблемни банки.

До момента българските власти не са обявили размера на финансовите ангажименти, които ще поеме държавата.

Освен размера на кредитната линия, правителственото прессъобщение не посочва и размера на вноската, която България ще трябва да направи кеш още през юли, ако тогава бъде приета в Банковия съюз. По неофициална информация на първо време страната ще трябва да преведе около 200 млн. лв. във Фонда за преструктуриране, а в следващите няколко години ще се прехвърли цялата събрана до момента сума за спасяване на български банки – 700 млн. лв.

Ако България стане член на Банковия съюз, български банки на теория също ще могат да ползват пари от спасителния фонд. За целта е необходимо решение на ЕЦБ, че дадена банка е във фалит или е много вероятно да фалира, но също и одобрение от Европейската комисия, че тя е достатъчно значима за съюза финансова институция, за да бъде спасявана през този механизъм.

mediapool.bg