КЗК: Законът затруднява достъпа на хората до лекарства

Действащите лекарствени регулации стимулират затваряне на аптеки и ограничен асортимент от медикаменти, което затруднява достъпа на пациентите до 100% платените от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лекарства. Това гласят две решения на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 1 октомври по производства за т.нар. застъпничество за конкуренцията, в които се анализира ефекта от няколко законови текста върху веригата на лекарственото снабдяване. КЗК препоръчва на компетентните институции да направят преоценка и промени в проблемните текстове.

По този повод от Българския фармацевтичен съюз (БФС) казаха в сряда, че ще поискат в кратък срок да бъде създадена работна група за привеждане на нормативната уредба в съответствие с правилата на конкуренцията.

Аптеките нямат стимул да продават 100% платените от НЗОК лекарства

Проблемните текстове засягат основно работата на аптеките. От една страна те нямат право да начисляват надценки за 100% платените от НЗОК лекарства, докато производителите и дистрибуторите имат право на надценки. Освен че са принудени да работят без надценка, със законова промяна отпреди 2 години, на аптеките бяха отнети отстъпките, които дистрибуторите им правят, в полза на НЗОК. Мотивът – да се намалят разходите на здравноосигурителния фонд. Съвкупността от тези две ограничения обаче силно демотивира аптеките да работят с тези продукти, особено с по-скъпите от тях, спират да ги зареждат и това влошава достъпа на хората до лекарства.

Единственият "стимул" на аптеките да работят с тези лекарства е таксата от 2 лева за обработка на рецептата, която с последния анекс към рамковия договор беше повишена на 2.20, което продължава да се оценява от фармацевтите като крайно недостатъчно. КЗК също определя таксата от 2 лв. за обработка на рецептите за тези 100% реимбурсирани медикаменти като недостатъчен стимул аптеките да поддържат тези продукти в асортимента си.

Според КЗК всичко това води до намаляване стимулите на аптеките да участват на този пазар, което може да доведе до ограничаване на конкуренцията чрез намаляване на аптеките и това би ограничило избора на потребителите и затруднило достъпа им до тези лекарства. А навременният и безпрепятствен достъп до 100% реимбурсираните лекарства за домашно лечение е една от целите на обществената политика за защита на здравето на българските граждани.

Да се преосмисли ценовият натиск върху фармакомпаниите

КЗК препоръчва да се направи преоценка и на механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, по който фармацевтичните компании връщат целия преразход обратно в бюджета на здравния фонд. Той беше въведен преди две години с цел да намали ръста в разходите за лекарства и дефицитите, които това перо формираше в бюджета на фонда.

Според КЗК е "възможно този механизъм да засегне негативно производителите на лекарства, както и пациентите поради намаляване на икономическите стимули за доставка на медикаменти на българския пазар". Антимонополната комисия смята, че в сегашния си вид механизмът може да доведе до изтегляне от българския пазар на фармацевтични компании, както и да възпрепятства навлизането на нови, а това би влошило конкуренцията и в средносрочен план да повиши разходите на НЗОК.

Ограничаването на вертикалната интеграция – допустимо

КЗК дава положително становище относно промяната в Закона за лекарствените продукти, с която беше въведена, макар и проформа забрана, за т.нар вертикална интеграция между дистрибутор на лекарства и аптека – т.е. да имат общ собственик.

Според КЗК вертикалната интеграция може да има както положителни, така и негативни последици върху пазара на лекарства. Сред позитивите са, че се реализират т.нар. икономии от мащаба, спестяват се разходи, увеличават се продажбите и това позволява на играчите намаляване на цените по веригата до крайните клиенти. Рисковете обаче са от засилване на господстващо положение на икономически субекти. Така например свързаните с аптеки дистрибутори могат да налагат дискриминационни условия за доставки и цени на останалите аптеки, които не са от тяхната група.

КЗК посочва, че това са принципни постановки и конкретните рискове се оценяват при производствата по контрол на концентрациите. Като цяло обаче КЗК смята, че приетата промяна за ограничаване на вертикалната интеграция е допустима.

mediapool.bg