Искаме над 1 млрд. лв. от ЕК за водородопроводи, умна мрежа и слънчеви покриви

Изстрелване на българската енергетика от остарелите въглищни централи към умна енергийна мрежа, иновативни технологии като производство и пренос на зелен водород и слънчеви покриви върху панелни сгради и къщи. Тези идеи, изглеждащи революционни на фона на закостенялото мислене в сектора и оплетеното в бизнес интереси статукво, предлага България на Еврокомисията. В плана, разбира се, има и уловки. За реализирането на идеите си правителството на ГЕРБ ще иска над 1 млрд. лв. от европейския план за възстановяване и устойчивост, който трябва да спомогне на европейските държави да сe справят с последиците от икономическата криза заради пандемията от Covid-19.

Това сочат публикуваните в понеделник вечерта проекти към втората версия на проекта за национален план за възстановяване, по който страната ни може да получи 12 млрд. лв. безвъзмездна помощ до 2026 г.

От въглищата към водорода

Правителството ще предложи два проекта в областта на зеления водород, който се счита за бъдещето на чистите енергийни доставки. В световен мащаб обаче технологиите за производството му все още се разработват и внедряват и не са въведени в търговска експлоатация.

Единият проект за съфинансиране на компании, които искат да развиват технологии за зелен водород и биогаз. И тук е капанът, в който може да падне Брюксел и даде пари уж за иновативни технологии, а да се окаже, че от парите ще се възползват по-скоро проектите за биогаз. Очаква се ЕК да ни отпусне за целта 20 млн. евро.

С тези пари ще се осигуряват половината от необходимите средства за пилотни проекти за разработване на технологии за производство на зелен водород или биогаз. Очаква се от април да започнат консултации с бизнеса, а след това да се разработи и процедура за конкурс за избор на най-добрите идеи. До следващото лято би трябвало да са избрани проектите и сключени договорите.

Правителството си е поставило за цел до 2024 г. вече да има инсталирани 7 МВ такива мощности, които да произвеждат 1000 тона зелен водород годишно. За 2026 г., когато е финалът на проектите, се предвижда мощностите да стигнат 17 МВ, а производството – 2 хил. т годишно.

Идеята е да се разработят проекти за производство на водород чрез електролиза, при която се използва електроенергия от възобновяеми източници и така се постига допълнително намаляване на парниковите емисии. Това гориво може да се използва като суровина в големите химически и други енергоемки предприятия, които в момента работят на природен газ, но той също отделя въглеродни емисии и замърсява околната среда. Еврокомисията вече отказа да финансира газова инфраструктура и проектите в тази сфера, одобрени за евросубсидии, са рядкост.

Правителството обаче отива по-далеч и допуска, че е възможно зеленият водород да се използва като заместващо гориво във въглищните електроцентрали като държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", "КонтурГлобал Марица Изток 3", "Ей и Ес Гълъбово" и "ТЕЦ Бобов дол". Според сегашните планове те ще бъдат принудени да спрат работа до 2030 г., а някои от тях и по-рано – до 2025 г., заради изискванията на ЕК относно изхвърляните вредни газове във въздуха.

Газ, водород, биогаз по тръбопровода

Макар все още да не е ясно дали тези централи планират да минат на зелен водород, правителството иска да им осигури мрежа за пренос на това гориво. Подобно намерение бе записано в проекта за енергийна стратегия до 2030 г., който обаче така и не намери място в парламентарната програма на ГЕРБ. Сега се предвижда страната ни да кандидатства с проект за близо 244 млн. евро, с които държавният газова оператор "Булгартрансгаз" да построи 175 км газопроводи до централите и други потребители в регионите. "Булгартрансгаз" ще осигури 73.735 млн. евро от общата стойност на проекта. Парите ще дойдат от собствени средства или заеми.

Плановете са още през декември 2021 г. газовият оператор да започне проектиране и вадене на разрешителни, а през юли 2025 г. инфраструктурата да бъде въведена в експлоатация, да се свърже с останалата мрежа на "Булгартрансгаз" и с газовата връзка с Гърция. Предвижда до наличието на достатъчно производствени мощности за водород и постигането на икономически смислена цена газопроводната инфраструктура да се използва за пренос на нисковъглеродни газообразни горива и техните смеси в различни съотношения (водород, биогаз, природен газ), посочват от правителството. Това също е уловка, тъй като ще се изгради инфраструктура, която въобще не е сигурно, че ще се използва за пренос на водород.

В проекта се уточнява, че замяната на използваните въглища първоначално с нисковъглеродни газообразни, а после и с водород, ще доведе до постепенно и икономически целесъобразно значително намаление на емисиите на парникови газове. "Пълната замяна на използваните към момента въглища в четирите електроцентрали с водород ще доведе до намаляване с около 30% на националните брутни емисии на парникови газове спрямо 2018 г.", пише в проекта.

Умна мрежа за 511 млн. лв.

Официализиран е и проектът на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) за дигитализация на електропреносната мрежа, който бе представен през ноември миналата година. Той е за 511 млн. лв., 467 млн. лв. от които се очакват безвъзмездно от ЕК.

Парите са за модернизиране на мрежа, така че тя да стане по-гъвкава за управление предвид очаквания ръст на възобновяеми енергийни източници, заради изискванията за сериозно намаляване на парниковите газове.

По данни на ЕСО заявени за присъединяване към мрежата му са нови възобновяеми мощности за поне 4000 MВ и затова е необходима модернизацията й за по-добра маневреност, сигурност, надеждност и бърза реакция при управлението на електроенергийната система в условията на нисковъглеродно производство. Очаква се след изпълнението на проекта да се повиши гъвкавостта на оперативното управление на системата, а също така да се увеличи с поне 1000 МВ междусистемният капацитет за пренос на електроенергия.

Според мрежовия оператор дигитализацията на системата ще доведе и до развитието на вътрешния енергиен пазар заради свързаността му със съседните държави и достъпа до трансграничните балансиращи пазари. Разработването на интелигентни мрежи ще позволи групиране, оптимизация на потреблението, съхранение, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване, ценови сигнали в реално време.

Те предвиждат и изграждане на интелигентни електрически мрежи (Smart grid) за автоматизиран контрол върху качеството на доставките до потребителите.

Хайде на слънчевите покриви

Правителството изглежда готово да увеличи слънчевите покриви на жилищните сгради у нас. Предлага се 20 млн. лв. европейско финансиране да бъдат безвъзмездно предоставени на домакинствата, които към момента не са газифицирани или топлофикицари, за да си сменят термопомпите за отопление, да си инсталират слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване и фотоволтаични системи.

Домакинствата ще могат да получават до 50 на сто от стойността на термопомпата, но не повече от 1050 лв., а за тези, които получават енергийни помощи, ще се покрива пълната стойност на оборудването, но не повече от 2100 лв.

За слънчеви системи за подгряване на вода принципът за финансиране е същият, но с максимална сума до 1250 лв. за домакинство и 2500 лв. за такова с енергийно помощи.

За доставка и монтаж на фотоволтаични системи до 3 kW ще се дават до 4 хил. лв., а когато домакинствата получават енергийни помощи – сумата ще е 8 хил. лв. Няма да се допуска инсталирането на втора ръка оборудване.

Едно домакинство ще може да кандидатства само за една от трите мерки, уточнява проектът. Общините ще провеждат процедурите за финансиране. Очакванията са в програмата да се включат 10 680 домакинства, от които 2 670 получаващи енергийни помощи.

Над 2 млрд. за саниране

За саниране с европейски пари са предвидени над 2.165 млрд. лв., което е под обявените първоначално 3 млрд. лв. Предвижда се да се създаде Фонд за декарбонизация, в който да влизат спестените от обществените сгради разходи по отопление и със събраните пари да се финансират нови мерки за енергийна ефективност. Как обаче ще се контролира внасянето на спестените разходи в този фонд, не е ясно. Смята се, че така до 2050 г. ще бъдат санирани около 60% от жилищните сгради и 50 % от всички сгради в страната.

От планираните 2.165 млрд. лв. близо 1.427 млрд. лв. са предвидени за многофамилни жилищни сгради и къщи. Ще се финансират само строително-монтажните дейности за енергоефективните мерки. Няма да се поемат ремонти на покриви и стълбища- собствениците трябва да платят за инвестиционните проекти, авторския надзор и ваденето на планове.

За енергийна ефективност в промишлени сгради са заложени 282.24 млн. лв., от които 40% ще са за големите предприятия, 35 на сто – за средните, и останалите – за малките и микро предприятия.

За публичните сгради, включително болници, спортни зали, музеи, културни институции и други се предвиждат 354.366 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ от ЕС, но и средства от бъдещия Национален фонд за декарбонизация за България. Според с внасянето на икономиите от намаленото потребление на енергия във Фонда за декарбонизация ще се гарантира финансов ресурс за последващо изпълнение на други проекти за енергийна ефективност в сграден фонд, посочват от правителството.

102 млн. лв. са предвидени за управление и отчетност на програмата за санирането.

При реализацията й се очаква ръст на заетостта в строителството, което ще доведе до възстановяване на икономиката по региони, а икономията на енергия от обновените жилищни сгради ще е 683 GWh/годишно. Парниковите газове пък ще намалеят с 225 хил. тона годишно.

mediapool.bg