България | Четв, 25 Апр 2024г. 19:21ч. | Денков: Защо не видяхме снимките на Калин Стоянов със Стефан Димитров? Знам, че са приятели
Една пета от събрания данък върху общия доход на физическите лица да не отиват в централния бюджет, а да остава за общините, за да могат да провеждат по-гъвкави местни политик, предложи за пореден път Институтът за пазарна икономика (ИПИ) с писмо на своя анализатор Петър Ганев до премиера Бойко Борисов, вицепремиера по икономическите въпроси Томислав Дончев и финансовия министър Владислав Горанов, разпространено до медиите във вторник.
Предложението за данъчна реформа идва в момент, в който проектобюджетът за 2020 г. се обсъжда в парламента и в него на практика не се предлагат никакви промени. Идеята за оставяне на част от данъците на работещите в общините, където работят, се върти от години, а през 2015 г. и 2018 г. ИПИ на различни форуми я лансира.
Финансовият министър Владислав Горанов обаче е твърдо против да предостави част от приходите от данък общ доход по местата, където са генерирани постъпленията. Вместо това той предложи през 2015 г. да се въведе по желание на общините до 2 процента допълнителен подоходен данък, което отпадна след острата реакция на местните власти, които в онзи момент бяха в предизборна обстановка. А отделно на това идеята за допълнителен данък противоречеше на предизборните обещания на ГЕРБ 2 процента от данък общ доход да отвита в общините.
Само преди дни пък Горанов призова кметовете да вдигат данъците с мотива, че били "изключително ниски, както и данъчните оценки" и нямало как с приходите от тях да се поддържа и развива инфраструктурата.
На този фон призивът на Ганев 20 процента от данъка върху общия доход да остава за общините изглежда безсмислен.
Според икономиста обаче подобна данъчна реформа "отива отвъд чисто финансовата рамка на бюджета и засяга по-широк кръг от въпроси, включително самото функциониране на демокрацията в България".
"Болница в областен център, в която липсва необходимото оборудване, не е просто бюджетна тема, а огромен проблем пред цялата здравна система. Социален дом, който е пред закриване в малка община, също не е просто фискален въпрос. Недостатъчен общински бюджет за осигуряване на местен транспорт подкопава местното развитие и спира достъпа до работа, социални и здравни услуги. Наличието или липсата на ресурс в общините влияе на всяка сфера от нашия живот", аргументира се представителят на ИПИ.
Той посочва, че през 2018 г. разходите на местно ниво в България са били 7.2 млрд. лв., от които 4 млрд. лв. са били бюджетни трансфери, а около 1 млрд. лв. са дошли от еврофондовете. Останалите 2,3 млрд. лв. са собствените приходи на общините, от които едва около 1 млрд. лв. са данъчните приходи. На практика, от 7 лева похарчени на местно ниво едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината.
"Тази разбивка ясно показва огромния структурен проблем пред общинските бюджети в България -общините нямат адекватен собствен ресурс и са изцяло зависими от трансфери (от централното правителство) и помощи (от европейския данъкоплатец). Липсата на адекватен собствен ресурс не позволява на общините да провеждат разумна самостоятелна политика и да отговорят на нуждите и приоритетите на своето население", пише в писмото си Петър Ганев.
Според него приходите от патентни, туристически и имуществени данъци въобще не са достатъчни за покриване на общинските нужди дори при мерки за повишаване на събираемостта, каквито безспорно са необходими. Затова той смята, че е крайно време общинският бюджет ще бъде в много по-голяма степен свързан със състоянието на местната икономика, броя на заетите и техните заплати, което ще е голям стимул за местните власти да работят за повече инвестиции и работни места.
Според Ганев ако 1/5 от подоходния данък отива в общините, става въпрос за 800 млн. лв., който почти ще удвои собствените данъчни приходи на общините без да се вдигат данъци. "Разбира се, това ще позволи и изиска промени в изравнителната субсидия и ангажиментите на общините, които сме готови да коментираме на експертно ниво", допълва Ганев.
Той изразява надежда "фискалната децентрализация да бъде припозната като основен приоритет на правителството". "Считаме, че реформата може да бъде изработена и подкрепена от всички заинтересовани страни в рамките на половин година и да бъде напълно приложена със съответните законодателни промени и приемането на държавния бюджет за 2021 г. Не е случайно, че изпращаме това писмо една седмица след проведените местни избори. Не искаме въпросът да се политизира и затова изчакахме политическите страсти да утихнат. Вече има легитимно избрани нови общински власти - нека сега започне промяната, която ще им позволи да работят успешно и в интерес на гражданите", завършва писмото си икономистът.
mediapool.bg
