Земеделието ще спасява от загуба 33 млн. евро по европроекти, изсипвайки ги като директни субсидии

33 млн. евро, които в последните две години не са разплатени по европроекти по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020), ще бъдат спасени от загуба чрез изплащането им на фермерите като директни субсидии, с които да си компенсират загуби във връзка с войната на Русия в Украйна. Това стана ясно в сряда по време на заседание на парламентарната комисия по земеделие. В края на мандата си и кабинетът "Борисов" също спаси евросредства от загуба, изливайки ги като директни субсидии, но за Covid компенсации. По време на заседанието се разгоря и дискусия дали партиите не използват темата за милионите евросубсидии, за да трупат политически диведнти пред фермерите с оглед възможните предсрочни избори.

Защо ще се спасяват евросредства?

Още на 18 март тази година Държавен фонд "Земеделие" обяви, че по най-песимисистичния сценарий се очертава загуба на 50 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони, които не могат да бъдат разплатени до Нова година. Информацията бе изнесена от вече бившия зам. изпълнителен директор на фонда Виктория Иванова, която седмици по-късно бе уволнена от новия изпълнителен директор Николай Каварджиклиев. Самият Каварджиклиев на същото заседание каза, че много фермери си изтеглят документите за кандидатстване по проекти заради инфлацията и войната.

На заседанието на земеделската комисия в сряда се разбра, че въпросните 33 млн. евро са част от парите, които не могат да се разплатят до Нова година и страната ни може да ги загуби.

“Ако има правителство няма проблем, няма нищо спешно, но ако няма правителство, се присъединявам в темата за спешността, защото с поправката, която е внесена от г-н Пламен Абровски (ИТН), ние не само че ще имаме възможност за навременна подкрепа на земеделците, но и тази мярка и бюджета за нея са в плана на предотвратяване загубагта на средства. И то в един не малък размер. Това, което най-малко ще направим е да спасим от загуба тези средства, а и навременното подпомагане. Ако няма парламент това е проблем и за първи път след 2007-2008 г. ще се затубят средства”, каза Десислава Танева от ГЕРБ.

Представителят на Министерство на земеделието Елена Иванова не обори информацията на Танева, а единствено отбеляза, че промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, които се гласуват от комисията, ще дадат правно основание на агроведомството да изработи наредба, по която да се изплатят тези субсидии.

Най-големият риск от загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони идва заради проекти на “Напоителни системи”, които в началото на мандата бяха спрени от новия земеделски министър Иван Иванов (БСП). През януари Иванов обяви, че се спират проекти на държавната фирма "Напоителни системи" за 107 млн. лв. заради проблеми с обществените поръчки. Търговете са за изпълнение на инвестиции за възстановяване на напоителни канали по т.нар. мярка 4.3 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2022). Поводът за спиране са нарушения в критериите за провеждане на обществени поръчки, обясни тогава министърът и добави, че сигналите с потенциалните нарушения са предадени на МВР и ДАНС. Депутати от ГЕРБ тогава обаче контрираха, че според тях причината е, че новите управляващи не харесват избраните изпълнители и затова стартират процедурата отново, за да изберат нови фирми.

На 18 май бе рестартирано усвояването на тези 107 млн. лв. Отделно от това редица общини сами започнаха да се отказват от проектите си, свързани със строително-монтажни дейности заради нарасналите цени на стоманата и строителните материали.

Брюксел позволява да се извадят до 5% от парите по агропрограмата и да се дадат на фермерите

В края на юни Брюксел позволи на държавите-членки да могат да извадят до 5% от наличните средства по Програмите за развитие на селските програми и да ги насочат като директни субсидии, с които да подпомагнат фермерите си заради по-високите цени на торовете, препаратите и фуражите във връзка на войната на Русия в Украйна. За субсидиите ще може да се кандидатства до края на март догодина, а изплащаненто им трябва да се случи до октомври 2023 г.

Брюксел е наложил и тавани за тези плащания. Малките фермери ще могат да усвоят до 15 000 евро, а предприятия до 100 000 евро.

Спор кой трупа политически дивиденти покрай дъжда от субсидии

Сред депутатите в комисията избухна спор дали не се печелят партийни дивиденти в настоящата политическа обстановка покрай насочването на тези 33 млн. евро като директни субсидии. Изненадващо, доста разпалено реагира председателят на комисията Пламен Абровски (ИТН), който внасяше поправката, с която да може да се изработи наредба за изплащането на тези субсидии, след като разбра, че Зорница Стратиева (ДБ) също е внесла попарвки.

“Нали сте наясно, г-жо Стратиева, че ние в момента трябва да правим две отделни гледания на двата законопроекта, да ги обединя и след това да ги подложа в зала. Вие трябва да направите предложенията си в зала и ще изпуснем сроковете, г-жо Стратиева. И благодарение на вас ще поставите под риск така необходимите на земеделските произоводители средства”, каза Абровски.

Именно в дните, в които се решава дали ще се реализира правителство с третия мандат, даден от президента Радев или ще се върви към предсрочни избори, депутатът на ИТН Пламен Абровски стартира инициативата за осигуряването на тези директни субсидии за фермерите. Той дори пробва и провеждане на заседание във вторник в 19 часа, но поради липса на кворум, то бе оставено за сряда и проведено набързо в почивката на пленарното заседание.

Проверка на Mediapool показа, че Абровски е внесал проекта си на 19 юли, независимо че промените в регламента са факт от поне месец.

В сряда Абровски продължи: "За мен лично, г-жо Стратиева, това е един изключителен саботаж спрямо всички земеделски производители в България и това подлага под риск загуба на едни огромни средства".

След това Абровски посочи, че дори не знае какви са предложенията на Стратиева. Самата тя разясни, че предложенията й предвиждат добавяне на текстове, които изрично посочват, че могат да се подпомагат и

организациите на производители и кооперативите. Проектът на Стратиева е внесен на 20 юли .

Започва кандидатстването и за други 62 млн. лв.

Междувременно в сряда фонд "Земеделие" обяви, че стартира кандидатстването за други 62 млн. лв. Те са директна помощ от ЕК и национални доплащания, но не са средства на България от настоящата Програма за развитие на селските райони.

От 29 юли до 8 август 2022 г. земеделските стопани могат да кандидатстват за това подпомагане, което отново цели преодоляване на последиците от войната в Украйна. Точният размер на помощта е 62 259 820 лв. Тя се разпределя - по 25 000 000 лв., съответно за "Свиневъдство" и "Птицевъдство". По 6 000 000 лв. за лозаро-винарски сектор за площи с винено грозде и по

6 259 820,44 лв. за оранжерийно производство на зеленчуци, от които 5 007 856,35 лв. за отопляеми оранжерии и

1 251 964,09 лв. за неотопляеми оранжерии.

mediapool.bg