Земеделието "зачеркна" и европарите за бедствия

Земеделието “зачеркна” и европарите за покриване на щети от природни бедствия в нивите и за недопускане на такива.

20 млн. евро се вадят от настоящата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) от ключовото перо за управление на риска от градушки, наводнения и други капризи на времето и се прехвърлят към Фонда на фондовете (ФнФ) за стартиране на нисколихвена кредитна линия на земеделците, посочиха пред Mediapool от ведомството на Десислава Танева. Само преди месец министерството съобщи, че е извадило от ПРСР и други 30 млн. eвро., защото не може да стартира евросхема за прокарване на широколентов интернет в селата. Тогава тези пари пък бяха ударно пренасочени за Covid компенсации за земеделските стопани.

"С шестото изменение на ПРСР 2014-2020 г., което се явява най-обхватното до момента, включително като преразпределяне на средства, е програмиран и финансовият инструмент (кредитният фонд) по ПРСР 2014-2020. Средствата в размер на 20 млн. евро публични средства за създаването на финансовия инструмент (кредитния фонд) са осигурени от нестартиралата мярка 17 "Управление на риска", посочиха от земеделското министерство в отговор на запитване на Mediapool.

Така, само за месец, почти в “12 без 5”, т.е. в края на настоящия програмен период (2014-2020 г.), от ПРСР бяха извадени общо 50 млн. евро и зачеркнати цели две ключови направления от европодпомагане - “интернет в селата” и “управление на бедствия в нивите”. По тях дори не се реализираха приеми, парите стояха на трупчета в програмата и можеше да се загубят, ако не бяха пренасочени. Към тези пари се добавя и неголяма сума, извадена от програмата, от схеми за фермерски проекти, по които е имало приеми, но Министерство на земеделието твърди, че са останали спестени средства. Те също вече бяха пренасочени за субсидии за загубен доход от пандемията. Така общата сума набъбва до 74.3 млн. евро или близо 150 млн. лв.

Смущаващото при новата рокада на споменатите 20 млн. евро, взети от перото за “бедствия” е дали ще стигне времето кредити да се усвоят от фермерите, заради изтичащия програмен период. Друг реален риск е парите да отидат в джобовете само на 20 едри земеделци, защото таванът на кредит за фермер е разписан до 1 млн. евро. Традиционно опозицията, главно от БСП, периодично е обвинявала ГЕРБ, че напоително подпомага едрите земеделци преди избори в очакване на дарения по предстоящото организиране на предизборни кампании.

Горят европарите за фонд "Градушка"

Решението на ведомството на Десислава Танева да извади европарите за бедствия и да ги пренасочи за кредити е изненадващо, защото през февруари 2020 г. шефът на фонд “Земеделие” Васил Грудев обяви, че България ще иска разрешение от ЕК още през 2020 г. да стартира мярка 17 “Управление на риска”. Преди това, през декември 2019 г., земеделският министър Десислава Танева лансира и идеята си за създаване на нов взаимоспомагателен фонд срещу градушки и други капризи на времето, в който фермерите да плащат вноски, държавата също участва със средства, а третият източник на финансиране да са именно средствата от ПРСР от въпросната мярка 17.

В детайли идеята на Танева предвиждаше във въпросния фонд “Градушка” задължително да участват всички фермери, като се умуваше вноските им директно да се отчисляват от субсидиите за земя. Част от средствата на земеделците щяха да са за издръжка и разрастване на противоградовата система, като далечната цел бе в близките години да бъде включена и самолетна защита за Североизточна България. Останалата част от средствата в новия фонд щяха се използват като обезщетения за пострадали стопани от природни бедствия.

Още от самото начало срещу идеята за фонда силна съпротива даваха българските зърнопроизводители, които са и най-едрите получатели на евросубсидии за земя и не искаха да им се намаляват европлащания като отчисленията попадат в държавен фонд. Многократно те са подчертавали, че Добруджа, където е житницата на България, няма никаква защита в момента от градушка.

"Идеята на Танева за този нов фонд “Градушка”, който щеше да е към фонд “Земеделие”, още от самото начало бе доста порочна - фонд във фонда. Многократно държавата в последните години е показала, че е лош стопанин и европарите потъват в някакви фондове и банки, управлявани спорно от властта. Жалкото е, че в крайна сметка тези европари няма да се използват за управление на риска в земеделието и за пропаднали площи от капризите на времето ще продължи да се използват само пари от бюджета, т.е. ще е за сметка на всички данъкоплатци. Не е честно и за фермерите, защото сега се компенсират само при доказано 100% загубена реколта", коментира пред Mediapool бившият зам.-шеф на фонд “Земеделие” Виолета Александрова.

Анализ на експертите от фондация “ИнтелиАгро” посочва редица възможности, по които можеха да се използват въпросните евросредства и не всички са свързани в наливането им във фонд. Освен взаимоспомагателен фонд, възможен вариант е "подпомагане на застрахователни премии". При него се допуска субсидиране на част от премията по застраховка срещу неблагоприятни климатични явления. Страните членки могат да модифицират инструмента, като при него държавата работи със застрахователни компании. Друг възможен инструмент е т.нар. "стабилизиране на дохода". Плащанията от него не са обвързани пряко с природния фактор, а с дохода на стопанствата. Големият плюс е, че по този начин се обхващат, освен климатични, и пазарни рискове. Фермерите правят вноски пак във фонд и получават плащане, когато в дадена година доходът на стопанството им е с поне 30% по-нисък от средния за последните три години. Плащането е в размер до 70% от загубения доход. Анализът на "ИнтелиАгро" показва, че 12 страни членки са включили един от трите механизма в своите ПРСР в настоящия програмен период.

Голяма заслуга европарите за бедствия в земеделието никога да не тръгнат в настоящия програмен период 2014-2020 г. има и предшественикът на Танева - Румен Порожанов. Неговата визия въобще не предвиждаше европари да се използват за потенциален фонд “Градушка”. Вместо това над 1.5 години той се бори да накара фермери и застрахователни компании да участват в пълненето на такъв фонд заедно с държавата, като дори искаше отчисления от приходи от застраховки, които нямат нищо общо със земеделието. В детайли, идеята му бе Изпълнителната агенция “Борба с градушки” да стане държавно предприятие, което да се финансира не само с пари от бюджета, но и със задължителни вноски от страна на застрахователи и земеделски производители. Предвиждаше се 0.8% от приходите от продажба на всички застраховки от класовете “Сухопътни превозни средства”, “Пожар и природни бедствия” и “Други щети на имуществото” да отиват към новата държавна компания, заедно със земеделските застраховки. Около 12 млн. лв. от средствата трябваше да идват от държавния бюджет.

Има ли време за кредити?

Е, вече е повече от ясно, че идеята за фонд “Градушка”, който да се финансира и със средства от ПРСР, е зачеркната и 20 млн. евро се прехвърлят за кредити.

Mediapool попита и дали ще има време за усвояване на кредитите, т.е. докога ще може да се дават като заеми въпросните 20 млн. евро., защото в момента сме в края на настоящия програмен период 2014-2020 г.

"Очаква се програмният период да бъде удължен най-вероятно с 2 години. В този случай, до края на 2025 г. ще има възможност за предоставяне на кредити от страна на избраните банки партньори", посочиха от министерство на земеделието. От там обаче не написаха и дума докога ще могат да се усвояват тези заеми, ако няма удължаване на настоящия програмен период с 2 години.

На горещия въпрос не закъсня ли прекалено дълго стартирането на финансовия инструмент, от министерство на земеделието бързат да успокоят, че "по-късното стартиране на финансовата схема няма да повлияе негативно на нейното ефективно изпълнение".

Но след това признават за забавянето. "Финансовият инструмент стартира в края на програмния период. Изготвянето на предварителния анализ и оценка, обосноваващи необходимостта от прилагане на финансови инструменти, финансирани по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, отне време. Преди стартиране на финансовия инструмент, той беше включен в изменението на ПРСР и процесът по нейното одобрение също отне време", казаха още оттам.

Само за 20 едри фермери ли се прави?

От съобщение на Фонда на фондовете става ясно, че таванът за фермерски кредити ще е до 1 млн. евро. Така, хипотетично, в най-лошия случай 20 едри земеделци биха усвоили набързо под формата на кредити тези 20 млн. евро, прехвърлени от ПРСР. Винаги опозицията публично е отправяла съмнения, че такива инструменти неслучайно се появяват преди избори и са изказвали подозрения, че след това едрите земеделци, възползвали се от тях, имат стимул да даряват на партията, която е на власт и им е осигурила подкрепата. Никога обаче такива твърдения не са обличани с доказателства.

Mediapool директно попита Министерство на земеделието не трябва ли таванът на кредитите да е по-нисък, защото в най-лошия случай средствата ще отидат само за 20 едри земеделци?

"Таванът на кредитите е определен на база на извършената предварителна оценка за необходимостта от прилагане на финансовите инструменти, каквото е и европейското изискване. Тази оценка се извършва от независими експерти на базата на релевантни анализи за кредитирането в земеделския сектор. Към средствата от ПРСР 2014-2020 се прибавят и средства от търговските банки в увеличение на капитала, който ще бъде насочен към крайните получатели", посочиха от ведомството на Десислава Танева.

От публична информация на “Фонда на фондовете” става ясно още, че земеделски производители и други бизнеси в селските райони ще могат да ползват нисколихвени кредити по схемата. Право на заем при облекчени условия ще имат също неземеделски дейности, включително производство и продажба на продукти, занаяти, всякакъв вид услуги - счетоводни, комунално-битови, ремонтни, ветеринарни, информационни, грижа да стари хора и др. Максималният размер за тях ще бъде 600 000 евро. Парите ще могат да се използват както с инвестиционна цел, така и за оборотни средства.

Подчертава се, че новият финансов инструмент на ФнФ ще осигури достъп до кредитиране при преференциални условия – по-ниски от пазарните лихви, облекчени условия за кандидатстване, намаляване на изискванията за обезпечения, удължен гратисен период.

ФнФ ще съфинансира два вида нисколихвени кредити: допълващи вече получена безвъзмездна помощ по проекти (участие на ФнФ до 50% от размера на кредита) и самостоятелни заеми (участие на ФнФ до 70% от размера на кредита).

Очаква се към публичния ресурс бъдещите банки посредници да добавят и частен, с което общата сума за заеми да надхвърли 31 млн. евро.

По старата Програма за развитие на селските райони (2007-2014) министерство на земеделието също прехвърли в края на 2011 г. над 100 млн. евро от селската програма в Гаранционен фонд за фермерски кредити към Българската банка за развитие.

mediapool.bg