Защо цените на акциите бележат рекорди в Covid-рецесията

Докато най-големите икономики в света са в тежка рецесия със спадове от около 10% за второто тримесечие, цените на акциите на фондовите борси бележат рекорди. Как е възможно това?

Все повече анализатори се опитват да си обяснят озадачаващото разминаване между случващото се на финансовите пазари и реалната икономика.

Широкият индекс S&P 500 отбеляза исторически връх във вторник, като приключи сесията на ниво от 3389.78 пункта. С това показателят преодоля всички загуби за годината и за кратко дори удари нов исторически рекорд - 3394.22 пункта. Това е малко над върха от 19 февруари, след който започна най-бързият срив на индекса от десетилетия насам.

На първо място, явлението не е необичайно, ако се гледа историята, отбелязва в свой анализ "Ю Ес Ей Тудей". Подобно разминаване – поскъпване на акциите при спад на икономиката, е регистрирано през 7 от последните 12 рецесии, отбелязва изданието. "Ню Йорк Таймс" припомня, че през дълбоката рецесия, последвала финансовата криза от 2008 г., финансовите пазари се възстановиха много по-бързо от заетостта, заплатите и бизнес активността. Индексът S&P 500 бележеше рекорди в началото на 2013 г. - година преди американският трудов пазар да възстанови всички работни места, загубени в кризата.

Първото обяснение за разминаването между фондовите борси и икономиката е, че пазарите гледат напред, докато БВП и безработицата са обърнати към миналото показатели, които измерват какво се е случило с икономиката през последните тримесечия. "Цените на акциите обикновено започват да се покачват 4 или 5 месеца преди край на рецесията", пише в свой анализ "Форбс".

Освен това фондовите индекси и БВП дават различен поглед към икономиката. Например компаниите, включени в широкия индекс Standard&Poor’s 500, са предимно промишлени предприятия, докато най-голям дял в брутния вътрешен продукт на САЩ имат услугите, които бяха ударени най-сериозно от мерките за социална дистанция.

Другото възможно обяснение за движението на финансовите пазари е нарастващият оптимизъм сред инвеститорите за облекчаване на здравната криза, включително за създаване на ваксина срещу новия коронавирус, което ще продължи да бъде съпътствано от стимули за икономиката.

Не всички обаче гледат толкова позитивно на разминаването между отчетената рекордна рецесия и движението на акциите.

Най-големият суверенен фонд в света – норвежкият, който бе създаден, за да инвестира приходите от петрол на скандинавската държава, изрази притеснение, че резкият ръст на цените на акциите, облигациите и златото след началото на пандемията може да означава, че активите са надценени.

"Въпреки че пазарите се възстановиха добре през второто тримесечие, ние все още сме свидетели на значителна несигурност", посочи в свое изявление във вторник управляващото фонда дружество.

"Ню Йорк Таймс" коментира, че за хората извън "Уолстрийт" ръстовете на пазарите най-вероятно изглеждат крайно необясними на фона на рецесията, сериозната безработица и неясните прогнози за възстановяване. Според изданието до известна степен инвеститорите са окуражени от лекото подобряване на икономиката през лятото, перспективите за ваксина, както и от готовността на правителствата и централните банки да залеят икономиката с евтини пари.

Не е съвсем сигурно обаче кой фактор надделява - оптимизмът, високомерието или чистата спекулативна алчност, разчитаща на увеличените публични разходи и разпуснатата парична политика.

Вестникът твърди, че фондовите борси не са добро отражение на реалната икономика и на настроенията на американската средна класа.

Огромната част от акциите на пазара всъщност се контролират от най-богатите хора в страната, които не усещат в такава степен болката от икономическия спад. Възходът на индексите тази година до голяма степен се дължи на технологичните гиганти, разцъфтяващи в кризата с ръстове между 30 и 80% – "Епъл", "Амазон" и "Майкрософт". Увеличават се очакванията, че "Епъл" скоро ще се превърне в първата компания в историята, достигнала пазарна капитализация от 2 трилиона долара.

Извън това обаче финансовите пазари всъщност са най-зависими от политиката на Федералния резерв (ФЕД). Акциите скачат, когато централната банка разхлаби паричната политика, което пък обичайно се случва при икономически спад.

На практика излиза, че слабата икономика е добра новина за "Уолстрийт", ако това е съпроводено с новонапечатани пари от ФЕД. Според "Ню Йорк Таймс" именно това обяснява емпиричните данни, че има слаба връзка между икономическия растеж и представянето на фондовите пазари.

"С други думи, цените на акциите растат не поради оптимизъм за икономиката, а всъщност, защото бъдещето изглежда сравнително мрачно", смята Майкъл Харнет, главен инвестиционен стратег в изследователското звено на "Банк ъф Америка".

mediapool.bg