Електрониката – мотор на Индустрия 4.0 в България

Индустрията вече не е това, което беше – конвейрно производство, с евтин ръчен труд при тежки условия.

Модерните фабрики все повече изглеждат чисти и подредени като аптеки, с интелигентни машини, които сами поправят грешките си, и спретнати работници, които само настройват електрониката на машините, при това дистанционно. Продуктите стават все по-индивидуализирани – например единият автомобил на конвейра е с ляв волан, другият – с десен, а производството – все по-електронизирано.

Така би трябвало да изглежда Четвъртата индустриална революция, която в последните години се опитва да пробие и в България. Интелигентната индустрия, или "Индустрия 4.0", както я нарекоха в Германия през 2011 г., включва най-модерното ниво на автоматизация на производствените процеси чрез дигитална свързаност посредством компютърните и интернет технологиите.

У нас мотор на "революцията" е сектор "Електроника и електротехника", който направи фурор на световните пазари в последните години и се превърна в експортен отрасъл №1 на България с изнесени стоки за 5.6 млрд. лв. през 2017 г. Изпревари дори традиционните лидери в експорта – сектор "Горива", а също и добива на мед, който скочи драстично през 2017 г.

Ниските данъци могат да се скрият, некадърността - не

"Да, действително от 2016 г. насам сектор "Електроника и електротехника" е износен отрасъл №1 на България. Междинните данни за 2018 г. показват, че продължаваме да сме на първо място", горд е председателят на Българската асоциация на електрониката и електротехниката (БАСЕЛ) Румен Атанасов.

По думите му своеобразната "революция" изобщо не се е случила изведнъж – цяло десетилетие има стабилен ръст на сектора, който на практика изпреварва всички останали отрасли, произвеждащи за експорт.

Румен Атанасов, председател на Българската асоциация на електрониката и електротехниката

Как Атанасов си обяснява позитивното развитие?

"Нашият бранш не е във фокуса на медиите, обществото, политиците, защото той се справя успешно и не създава проблеми на властта. При нас не се коментира поскъпване на цени, няма протести, а просто фирмите работят и изнасят, и то предимно на световния пазар. Причините за успеха на отрасъла са и исторически - той получи много бурно развитие благодарение на огромното количество специалисти, които се създадоха в България през 70-те и 80-те години. И днес интелектуалният потенциал в сектора привлича чуждестранните инвеститори, а не толкова ниските данъци. Защото данъците могат да се скрият, а некадърността – не", казва Атанасов.

Произвеждаме от индустриална електроника до бойлери

Логичен е въпросът какво толкова произвежда секторът, при положение че голяма част от българите смятат, че "България няма икономика и работещи предприятия".

"Преди всичко искам да подчертая, че в нашия сектор инвестират световни лидери. Не сме като шивашката промишленост, в която съмнителни предприемачи правят някаква фабричка. Сред най-големите инвеститори в бранша са "Либхер", "АББ", "Сенсата", "Шнайдер електрик", "Мелексис", "Бер-Хелла", "Фесто", "Хюндай хеви индъстрис", "Вистеон", изброява Атанасов.

По думите му една от ключовите стоки за износ са електрическите апарати за ниско напрежение. "АББ" имат четири такива завода, а пети е в проект. Произвеждат се също хладилници. Заводът на "Либхер" до Пловдив е най-големият на компанията в света. Той произвежда около 1 милион хладилника годишно.

Българската фирма "Датекс" пък е лидер на регионалния пазар на касови апарати.

В България се произвежда и много индустриална електроника, тоест електроника, която управлява производствени машини. В София има фирма, която е доставчик на електрониката за влаковете на "Бомбардие" – канадска корпорация – лидер в производството на влакове и самолети. Също в столицата има фирма, която продава електрониката за всички видове възобновяеми енергийни източници - вятърни генератори, соларни централи и др.

"Напоследък се развива пазарът на т. нар. складове за енергия (energy storage), където се акумулира електроенергията от ВЕИ, когато мрежата няма нужда от това електричество в момента. Преди да се развие тази технология, системите просто се изключваха", разяснява Атанасов.

Други фирми в сектора произвеждат LED осветителни тела.

Макар и много намаляло, традиционно продължава да има добро име българско производство на електромотори, трансформатори и кабели.

Българските производители на бойлери като "Елдом инвест" и "Теси" от няколко години инвестират в интернет свързаност, така че човек да може да включи бойлера си дистанционно, докато е на работа.

43 000 души работят в сектора

Според анализатора и член на БАСЕЛ Людмил Михайлов у нас има 402 икономически значими предприятия, произвеждащи продукти в сферата на електрониката и електротехниката. От тях 65 са на чужди инвеститори (големи са 25 чужди фирми, средни – 21, а малки – 19). Към 27 000 души работят в чуждестранните компании при общо 43 000 души в сектора. Приблизително половината от производството на сектора е във фабриките на чуждите инвеститори.

Голяма част от предприятията, особено чуждите, са концентрирани в София, но има и немалко из страната. Например и четирите инсталации на "АББ" са извън София – в Севлиево, два в Раковски и един в Петрич. Петият завод, който е в проект, отново е в Петрич. Фабриката на "Шнайдер" е в Пловдив, на "Сенсата" – в Ботевград.

Бум на производството на ишлеме

Не всичко в сектора обаче е идеално. Част от него е още в третата или дори във втората индустриална революция.

Голяма част от продукцията, на която се дължи ръстът в последните години, се дължи на модерното напоследък у нас производство на кабели за автомобилната промишленост в Европа, особено в Германия. С това се занимават не само малки, но и големи инвеститори като "Язаки" в Ямбол, "СЕ Борднетце" в Карнобат, "Нексанс Аутоелектрик" в Плевен. Германската "Леони" също планира подобен завод в Плевен.

"Производството на кабелни снопове не е висока технология. Суровините се внасят, технологията не е авангардна, а работните места са нискоквалифицирани. Ние гледаме на тези заводи като на социални предприятия, които създават работа на необразованите и на ромите, и в този смисъл подкрепяме подобни инвеститори. Те не се интегрират в българската индустрия и не допринасят особено за технологичното й развитие, но при всички случаи е по-добре да имаме икономика на ишлеме, отколкото никаква. Но чуждите собственици в тази ниша често са недоволни, защото работниците в заводите два дни идват на работа, а след това два дни не идват, нямат елементарни трудови навици", посочва Румен Атанасов.

По думите друг проблем със заводите за кабелни снопове е, че "те се създават за нула време, но и за нула време могат да изчезнат, за да се преместят в друга държава, с по-евтин труд". Тоест, нишата с кабелите за автомобили не е устойчива.

Друг проблем на сектора, който изглежда направо нелепо, е силната му фрагментарност. "Ние нямаме големи вериги на стойността. Например, България има световни производители на електролитна мед, която се ползва за направата на проводници – "Аурубис", "Асарел", "Елаците". В България има и 4 големи производителя на проводници, които правят сериозен износ, но парадоксът е, че те си внасят необходимата им мед", посочват от БАСЕЛ. Същото важи и за фабриките за електромотори и трансформатори, които също са големи консуматори на проводници, но и в този случай - вносни.

Проблем не са заплатите, а знанията

Проблемът с техническите кадри за сектора е критичен, подчертава Румен Атанасов: "За нашата технология се изискват знания, а това не е атрактивно за младите хора, които под влияние на обективните обстоятелства, на медиите, на цялата световна среда търсят бърза реализация. А бърза реализация в нашия сектор няма, защото се иска учене, и то през целия живот. А младите хора се юрнаха в икономика, право, в специалности, в които по-бързо могат да се реализират – шоу бизнес, реклама, маркетинг".

БАСЕЛ участва в редица работни групи на Министерството на образованието и науката и смята, че сегашният му екип разбира проблема и действа адекватно, но резултатите няма да дойдат скоро. Предвид дефицита на кадри Атанасов е на мнение, че има резерв в жените и в пенсионерите, които могат да се включат по-активно в производството, ако се въведе гъвкаво и намалено работно време.

Заплащането на добрите специалисти в сектора е много добро, сравнимо с това на ИТ специалистите. "Неатрактивността на работата в нашия сектор не са заплатите, а са знанията, които са необходими", уточнява Атанасов. Любопитно е, че статистиката за сектора отчита, че в него ръстът на производителността е по-висок от ръста на заплатите.

Когато "минусите" се оказват "плюсове"

Представителите на БАСЕЛ многократно са се опитвали да популяризират темата за Индустрия 4.0 пред държавните органи, но резултатът е много слаб. Работната група към икономическото министерство, създадена за целта в началото на миналата година, не се е събирала цяла година, твърдят от асоциацията.

"В същото време в Европа се създаде Алианс "Германия – Франция – Италия". Всяка от тези държави има реални държавни политики за Индустрия 4.0. Италия подпомага фирмите да взимат кредити за въвеждане на технологии, свързани с Индустрия 4.0, като поема лихвите. В Германия правителството гласува 200 млн. евро за създаване на инфраструктура за Индустрия 4.0. Поддържа се и интернет сайт, който дава пълна информация за подкрепа на внедряването на цифровите технологии в производството. Ние направихме предложение да се създаде такъв сайт и в България, но нищо не е направено. У нас липсва политическа воля за действия в тази насока. Всичко е оставено изцяло на фирмите", казва Румен Атанасов.

Според него в резултат на липсата на правителствена политика обществото изостава по отношение на Четвъртата индустриална революция. "Например до миналата година "Елдом инвест" се оплакваше, че няма пазар за бойлерите, свързани с интернет. Мнозинството от хората не знаеха и не търсеха тези продукти. Но постепенно тази ситуация се променя", смята Атанасов.

По думите му въпреки предричанията за забавянето на световната икономика и настъпването на нова криза, в сектора няма фундаментални предпоставки за проблеми през 2019 г.

"Някои недостатъци на нашия бранш ни помагат. Например, в България няма производство на битова електроника (с изключение на хладилници и нагревателни уреди), а именно тя реагира на всякакви кризи. Затова и предишната криза през 2008 - 2009 г. не доведе до спад в нашия сектор", посочва Людмил Михайлов от БАСЕЛ.

mediapool.bg