Експерти за кризата със скъпия ток: Изсипват се абсурдни мерки

Всички предложения, които се изсипват за справяне с кризата с високите цени на електроенергията, са нереални. Лавината от мерки, обявявани у нас – една от друга по-абсурдни, засягат установени и работещи пазарни механизми и представляват съмнителна държавна помощ за предприятия, които и без това получават компенсации заради своята енергоемкост и излъчваните въглеродни емисии.

Ситуацията със скъпия ток не е породена от пазарни манипулации, а от спадналото рязко търсене на енергийни ресурси миналата година заради Covid кризата и сключените договори за много по-ниски количества природен газ и разчитане на тогавашните ниски цени на спотовите пазари, които обаче сега са много високи. Нещата по естествен път ще се регулират през следващата пролет, когато неимоверно нарасналото търсене на природен газ на европейския пазар ще бъде урегулирано в новите договори за доставки. Изискват се само краткосрочни решения чрез използване на финансовите ресурси на приходите от парникови емисии за покриване на плащаните сега от потребителите добавки и данъци към цената на тока, както и директна квота от АЕЦ "Козлодуй" за малките и средни предприятия и за технологичните разходи на електроразпределителните дружества, а не малки обеми през борсата, които всъщност се купуват от големите търговци, защото дребните фирми нямат капацитет и време да пазаруват пряко от свободния пазар.

Тези констатации направиха председателят на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков, членът на управата му Иванка Диловска и главният му икономист Калоян Стайков на среща с журналисти в четвъртък.

Как е решено 2038 г. да е краят на въглищата

Те разкритикуваха също така остро решението на правителството да запише само индикативна дата за спирането на въглищните мощности у нас, без аргумент защо е избрана точно 2038 г. и без ясен план за извеждането на ТЕЦ от експлоатация по години и заместването им пак по години с нови ВЕИ или газови мощности. Според тях без такъв график под риск е поставен енергийният баланс на системата и съответно сигурността на икономиката ни. Експертите оспорват и необходимостта от толкова много документи за енергетиката или зеления преход. Според тях е достатъчен адекватен Интегриран план "Енергетика и климат", какъвто изработи последното правителство на ГЕРБ и бе силно оспорен от Европейската комисия. Той може да бъде редактиран и преди 2023 г. и да е базов за политиките по Зелената сделка, смятат представителите на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ).

Председателят на института Славчо Нейков коментира, че при нас чисто пазарният проблем се усеща много остро и заради пропилени през годините възможности за въвеждане на механизми за капацитет, които биха позволили субсидии за електроцентралите и съответно цените им биха били по-ниски, както и за дефиниране на енергийно бедните хора, които да получават финансови помощи. "Трябва цялостен подход с контекста на зелената сделка на ЕС, а не решения на парче като дойдат миньорите да внесат подписка", каза той, визирайки протеста на работещите в "Марица Изток" преди ден с невъзможните за изпълнение искания комплексът да работи докато има въглища.

Кому са нужни повече борси за ток

Според Иванка Диловска е спорно доколко промени в борсовия модел ще имат благотворно дългосрочно влияние върху пазара. Тя обясни, че в сегашния си вид той създава известен проблем с цените, тъй като в почасовите сесии независимо кой производител на каква стойност предлага накрая всички получават най-високата. "Това гарантира сигурност на инвеститорите за тяхната възвръщаемост, но се отразява върху потребителите", посочи енергийният експерт. Ако обаче се приеме предложението на Еврокомисията всеки да си получава своята предложена цена, това ще се отрази върху развитието на енергийната система.

Диловска смята, че правилата за борсова търговия у нас вероятно могат да се подобрят, но това надали ще има съществен ефект върху цените. Създаването на повече борси за ток тя разкритикува като ненужно, тъй като и без това в момента проблемът на борсата е предлагането, което се държи на 90 процента от държавните мощности АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и хидроцентралите на НЕК.

"Не е нужна втора борса за ток, а да се помисли трябва ли да съществува "Булгарския енергиен холдинг", защото там е финансов лабиринт, в който не е ясно кой на кого какво дължи. Правилата за търговия не са гвоздеят на проблема", коментира представителката на ИЕМ.

Донякъде благотворен ефект върху борсовите цени представителката на ЕИМ очаква при предстоящото в края на октомври пазарно обединение на българската борса с Румъния, Унгария, Чехия и Словакия, защото това ще увеличи конкуренцията при предлагането на електроенергия, смята още тя.

Натиск върху таксите вместо пари на калпак

Тя акцентира и върху това, че мерките в ЕС са насочени към намаляване на данъците и таксите, които утежняват сметките за ток в Европа с 35 на сто, докато 30% от фактурата се пада на мрежовите услуги, а 35 процента на самата енергия. У нас мерки в тази посока няма, отбеляза тя и припомни, че страната ни разполага с приходи от продажбата на парниковите емисии, които в момента се използват само за поддържане ниски на цените на тока за бита. "Досега 4 млрд. лв. от тези квоти са отишли за натиск на цените на регулирания пазар, само за сегашния ценови период за предвидени 1.6 млрд. лв. за същата цел", каза Диловска и предложи повишените приходи от търговията с емисии да се използват за намаляване на цената, вместо да се раздават директни помощи.

Според нея трябва да се промени и порочната практика търговците на ток да предлагат на своите клиенти на свободния пазар договори с борсови цени плюс надбавка, а те да работят с фиксирани цени за крайните си клиенти, за да имат интерес наистина да търсят по-добри доставки на по-добри цени, а не просто да пренасят борсовата и добавка във фактурите.

Тя разви и идеята за виртуална електроцентрала, която всъщност може да предлага пакети енергия от различни физически електроцентрали. АЕЦ "Козлодуй", която отдавна се е изплатила и предлага най-евтината енергия, пък може отново да продава на електроразпределителните мрежи за покриване на технологичните им разходи, което значително ще намали и цената на мрежовите услуги. Така беше преди години, но регулаторът накара ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" да купуват тази енергия от обществения снабдител НЕК на доста по-високи цени. Диловска даде пример и с Булгия, където АЕЦ плащат екоданък, с който се покриват социални разходи.

Тя смята също така, че сегашните високи цени на електроенергията може да доведат и до дисциплина за ползването на електроенергия, тъй като "най-евтината енергия е спестената". Така може и най-сетне да започнат да се прилагат истински мерки за енергийна ефективност, а не само съмнителното саниране за 2 млрд. лв., извършено от правителствата на Бойко Борисов.

Енергийна политика отзад напред

"У нас енергийната политика е отзад напред, винаги върви след събитията" коментира Калоян Стайков. Според него не е адекватно политиците постоянно да говорят само за развитието на производствените мощности, в Плана за възстановяване и устойчивост да има само проект за модернизация на електропреносната мрежа на държавния оператор и да няма нищо за електроразпределителните мрежи, където и без това от години инвестициите се натискат надолу, за да не се отразяват върху цената на тока за домакинствата. Повече ВЕИ се присъединяват на средно и ниско напрежение от електроразпределителните предприятия, чийто проект за модернизация обаче не намира място в Плана за възстановяване и устойчивост.

"Обещават се все повече възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), но няма яснота как те ще се присъединяват към мрежите", заяви Стайков.

Според Иванка Диловска подходът на правителството на ГЕРБ, а и на сегашния служебен кабинет към проблемите с въглищните централи може да доведе до неуправляема криза, тъй като заради скъпите парникови квоти във всеки един момент може да се окаже, че спират работа, защото вече икономически не е обосновано. "До 2038 г. въглищните централи няма да издържат физически и технологично, да не говорим икономически", каза тя.

Представителите на ИЕМ акцентираха и върху това, че трябва комплексен подход за решаване на старите проблеми в българската енергетика и предизвикателствата на днешната енергийна криза и прилагането на изискванията на Зелената сделка на ЕК. Сред тях е развитието на умни мрежи, инсталирането на електромери за почасово тарифиране, за да има по-голяма разнообразие от цени и услуги, да се стимулират ВЕИ за собствени нужди на бизнеса и домакинствата, съхранението на енергия и създаване на енергийни общности, в които потребителите на ток са и производители.

mediapool.bg