Еврото сменя лева най-рано на 1 януари 2022 г.

Най-ранната възможна дата за присъединяване на България към еврозоната е 1 януари 2022 г., което е оптимистичният сценарий.

Това стана ясно от изказване на финансовия министър Владислав Горанов по време на дискусия на тема "Еврото на 20", организирана от представителството на Европейската комисия у нас. Неотдавна, еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис също обяви, че България може да въведе единната валута най-рано през 2022 г., но не посочи конкретна дата.

По думите на Горанов засега изпълнението на плана за присъединяване към предверието на еврозоната – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII) и Банковия съюз, върви добре и няма съществени причини да се смята, че графикът няма да бъде спазен. Правителството си е поставило срок до юли 2019 г. левът да влезе в двугодишната "чакалня", а най-големите банки да минат под надзора на ЕЦБ.

"Не виждам до лятото някакви съществени негативни промени", заяви Горанов. По думите му европейските избори през май не представляват сериозна пречка пред българските планове за еврозоната, защото гласуването за ERMII не зависи от Европейския парламент, а от 19-те държави членки на еврозоната, Дания, Европейската комисия и Европейската централна банка. Правилата за Банковия съюз пък са още по-ясно разписани и няма да се повлияят от евроизборите, добави министърът.

Той припомни, че присъединяването на лева към ERMII и влизането в Банковия съюз трябва да стане в един и същи ден, така че ако България не получи достъп до един от двата механизма, може да се откаже от другия.

Според финансовия министър единствено евентуални предсрочни избори у нас могат да променят сегашната траектория, защото влизането в ERMII изисква сериозна политическа воля, а някои политически сили у нас като левицата обявили, че не трябвало да се бърза за валутния съюз. Освен това, предсрочните избори означават временно разпускане на Народното събрание, което може да попречи на приемането на необходимите законодателни промени.

"Еврото означава по-ниски лихви, ценова прозрачност, привличане на чужди инвестиции", заяви и еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис в София. По думите му опитът от въвеждането на единната валута в петте държави, които последно я приеха, сочи, че ефектът върху инфлацията е много ограничен – в рамките на 0.2%-0.3%.

Владислав Горанов коментира, че с приближаването на България към еврозоната доходите ще се повишават, но с тях и цените. "Когато заплатата на човека, който прави хляб, расте, цената на хляба също расте", даде пример Горанов. По думите му обаче това не са инфлационни процеси, дължащи се на спекула или непазарни процеси.

По време на дискусията в София пенсионирана учителка на 75 години постави пред Владислав Горанов и Валдис Домбровскис въпроса за нищожния размер на пенсията й, който е 100 евро.

Финансовият министър отговори, че действително голяма група български граждани имат ниски доходи, но държавата сама по себе си не създава доходи, а само преразпределя. Той изброи, че от 2014 г. насам минималната пенсия се е увеличила с 34%, средната пенсия – с 18%, а номиналният ръст на БВП – с 30%. През 2000 г. доходите на българите са били 28% от средните в ЕС, докато през 2016 г. са 49%, каза още Горанов.

Валдис Домбровскис каза, че има множество доказателства, че присъединяването към еврозоната помага на икономическото развитие и доходите, но само икономическото развитие не е достатъчно за по-добър живот. "Необходими са и целенасочени социални политики. България има едно от най-високите социални неравенства в ЕС", каза още Домбровскис.

mediapool.bg