България | Четв, 25 Апр 2024г. 19:21ч. | Денков: Защо не видяхме снимките на Калин Стоянов със Стефан Димитров? Знам, че са приятели
Номинираната за президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард одобрява "нестандартната" досегашна политика на институцията на ниски лихви и изсипване на милиарди в икономиката под формата на парични стимули, която част от анализаторите считат за рискова.
Това стана ясно по време на изслушването на Лагард в сряда пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. Евродепутатите ще гласуват номинацията на французойката, преди тя да бъде разгледана от Европейския съвет.
По време на изказването си Лагард защити рекордно ниските лихви на ЕЦБ и извънредните мерки за стимулиране на икономиката, въведени след Голямата рецесия и дълговата криза в еврозоната.
Досегашната шефка на Международния валутен фонд (МВФ) споделя мнението за необходимостта от "изключително гъвкава политика" за продължителен период от време. Според нея новите инструменти на банката като купуване на облигации и отрицателни лихви са помогнали да бъдат създадени 11 милиона нови работни места след 2013 г. и без тях кризата е щяла да бъде много по-лоша, а ръстът на БВП щял да е с около 2% по-нисък.
По-рано, в отговор на писмени въпроси на евродепутатите, Лагард разви тезата, че минусовите лихви повече са помогнали на Европа, отколкото са й навредили. Тя разясни, че за да не трупат загуби, банките могат да прехвърлят отрицателните лихви върху вложителите си, които в качеството си на потребители, работници или кредитополучатели могат в същото време да се възползват от по-силния икономически растеж и ниската безработица, благодарение на "нестандартната политика".
Нейните разсъждения идват на фона на критики от страна на банковия сектор, който трупа загуби заради минусовите лихви, а също така и на политически сблъсъци. Тези дни в Германия тече дебат дали да се въведе законова забрана за отрицателни лихви върху депозити на дребните спестители, каквито банките се опитват да им наложат. Политиката на отрицателни лихви повдига фундаменталния спор доколко е демократично неизбрани от народа власти като централните банки да могат да налагат квазиданъци под формата на минусови лихви.
Ако бъде избрана, Кристин Лагард ще оглави силно разделения управителен съвет на ЕЦБ, отбелязва Блумбърг. Германия и Холандия например не одобряват подновяването на политиката на изкупуването на облигации. Подобни са настроенията и на френския представител Франсоа Вилерой, макар той да не е казал категорично дали ще подкрепи евентуален пакет от мерки, който включва нова порция количествени улеснения.
Още преди Лагард да заеме поста, на 12 септември се очаква важно решение на Европейската централна банка. Има вероятност Франкфурт ще намали допълнително базовите лихви и да обяви нови икономически стимули. От известно време нулевите лихви по заемите и отрицателните (-0.40%) лихви по депозитите в еврозоната стояха непроменени. Печатането на пари, с които да бъдат изкупувани облигации от еврозоната, може да се върне с пълна сила, след като беше спряло в края на 2018 г.
По време на изслушването Лагард коментира и договорената между Гърция и кредиторите й цел за първичен бюджетен излишък от 3.5% от БВП. Според действащата все още шефка на МВФ подобна цел е "прекомерна" и трябва "да се преразгледа с голямо внимание".
"Мнението на МВФ и моето мнение, говорейки все още от името на МВФ, е, че целта за първичен излишък от 3.5 процента за Гърция е прекомерна и оказва прекомерен натиск върху възстановяването на гръцката икономика, което е наша цел. МВФ продължава да има такава позиция и доколкото Гърция се намира на етап на възстановяване, това е нещо, което трябва да преразгледаме с голямо внимание", каза Лагард.
Позицията на МВФ е, че целта за първичния бюджетен излишък трябва е не повече от 1.5-2% от БВП.
Ако бъде избрана за президент на ЕЦБ, Лагард ще поеме поста от Марио Драги на 1 ноември. Мандатът й ще бъде осем години.
mediapool.bg
