ЕС заведе три нови дела срещу България за водата, автомобилите и пътните такси

Още три дена заведе Европейската комисия срещу България в Съда на Европейския съюз заради неспазване на европейските регламенти. Едното е за неправилно приложение на правилата за продажбата на минерална вода. Другото е за липса на законодателни промени за чист обществен транспорт. Последното е свързано с електронно пътно таксуване, съобщи Европейската комисия (ЕК).

Завеждането на делата е финалната фаза на започналите срещу страната ни наказателни процедури, по които България не е успяла да представи убедителни аргументи. По едно от делата - за пътните такси, е било необходимо законова промяна, но по другите две дела - за минералната вода и за чистите превозни средства, Министерският съвет не е приел нужните наредби, заради лобирането на определени бизнес интереси.

По делата за чистите превозни средства и пътните такси Еврокомисията е предявила и искане за налагане на финансови санкции срещу България от Съда на ЕС. Размерът им не е посочен в прессъобщенията.

Минералната вода

Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България във връзка с неизпълнението на задълженията ѝ по евродиректива относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (Директива 2009/54/ЕО). Най-общо казано тя предвижда "един извор - един бутилировач - една марка".

Още по темата:

Какъв е изворът на конфликта за минералните води

България обаче прие коренно различно законодателство и в момента под една и съща марка се продава минерална вода от различни производители. Въпреки предупреждения на производители, че това ще доведе до санкции на страната ни, правителствата от времето на Бойко Борисов, когато се появи този проблем, досега не са предприели необходимите мчерки.

Сега Европейската комисия отчита, че българското законодателство не е в съответствие с правилата, защото не забранява предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произхождат от един и същ извор, под повече от едно търговско описание, както се изисква от директивата.

Освен това, противно на правилата, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води.

Българското законодателство позволява също така да се използва обозначението "изворна вода" за вода, която не отговаря на условията за използване на този термин, посочва ЕК.

През юли 2020 г. ЕК изпрати официално уведомително писмо на България, а през септември 2021 г. издаде мотивирано становище, с което прикани България да предприеме необходимите стъпки, за да се съобрази със законодателството на ЕС.

През 2022 г. правителството е обещало пред ЕК да приеме нова Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, но на практика това не се е случи и до днес.

Така след като повече от две години реално нищо не е направено, логично ЕК е стигнала до заключението, че установените нарушения не са отстранени и е завела дело.

Чисти превозни средства

Другото дело на Европейската комисия срещу България е, че страната ни не е транспонирала в националното си законодателство правилата на ЕС за определяне на минимални национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства (Директива (ЕС) 2019/1161).

Конкертно за нашата страна се изисква най-малко 17.6 % от всички лекотоварни превозни средства, 7 % от всички камиони и 34 % от всички градски автобуси, закупени между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г., да бъдат чисти превозни средства. Освен това е необходимо поне 17 % от всички градски автобуси, закупени през същия период, да имат нулеви емисии на отработили газове.

Крайният срок за транспониране на евродирективата беше 2 август 2021 г. На 30 септември 2021 г. ЕК изпрати официално уведомително писмо до България, а на 6 април 2022 г. и мотивирано становище.

В отговор страната ни е поела ангажимент да предприеме мерки за транспониране на директивата за чистите превози през 2022 г. Правителството е планирано да изготви нова наредба за определяне на изискванията за чистите и енергийно ефективни превозни средства, с които да се уреди прилагането на директивата при обществени поръчки за закупуване на пътни превозни средства. Самият Закон за обществените поръчки (ЗОП) вече е изменен и директивата е транспонирана в него, но наредбата липсва и на практика текстовете не могат да се прилагат.

Мерките са заложени и в плана на правителството за тази година. Министерският съвет трябва да определи със свой акт кои са възложителите, задължени да прилагат изискванията за пътни превози и делът им спрямо общия брой превозни средства. Отделно от това е записано да се одобри и неприетата от 2022 г. наредба.

Това обаче не се случва и тъй като България продължава да нарушава директивата, ЕК реши да отнесе случая до Съда с искане за налагане на финансови санкции, е посочено в съобщението на ЕК.

Електронно пътно таксуване

Последното дело на Европейската комисия срещу България пред Съда на ЕС е поради липсата на транспониране в националното законодателство на директивата за Европейската услуга за електронно пътно таксуване (Директива (ЕС) 2019/520).

Европейската услуги за електронно пътно таксуване е система, при която, след като тя бъде изцяло въведена, ползвателите на пътища в ЕС могат да плащат пътна такса с един договор за абонамент, имат един доставчик на услуга и едно бордово устройство, което обхваща всички държави членки.

Директивата има две цели - да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният обмен на информация за неплащане на пътни такси. Значителните различия в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да възпрепятстват постигането на оперативна съвместимост на електронните пътни такси в целия ЕС и да навредят на ефективността на транспортните операции, на разходната ефективност на системите за пътно таксуване и на постигането на целите на транспортната политика, се казва в съобщението на ЕК.

Липсата на транспониране на тези правила относно електронното пътно таксуване представлява пречка за оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване на държавите членки и за трансграничното прилагане на задължението за плащане на пътни такси в ЕС.

Крайният срок за транспониране на тази директива беше 19 октомври 2021 г. ЕК започна производство за нарушение срещу България през ноември 2021 г. и реши да изпрати мотивирано становище през май 2022 г.

Единствено за въвеждането на директивата за електронната тол система са били необходими промени в Закона за пътищата, т.е. е било нужно Народно събрание. Планирано е било тези промени да бъдат направени най-късно до 28 януари 2022 г., но това не есе е случило.

И тъй като България и Полша продължават да нарушават задължението си да транспонират директивата, ЕК решава да сезира Съда с предложение за налагане на финансови санкции, се казва в съобщението на ЕК.

mediapool.bg