Държави от ЕС са сред най-големите данъчни убежища в света

Европейският съюз продължава да се намира в странната ситуация да се бори упорито с офшорните зони, като в същото време 6 от 20-те най-големи данъчни убежища в света се оказват държави членки на съюза. Това се припомня в доклад, разгледан от Европейския парламент, който одобри в четвъртък промени в законодателството, свързани с данъчната прозрачност.

Съгласно законодателния текст, в докладите за данъчна прозрачност следва да се включи и списъкът на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие, за данъчни цели извън ЕС (държави от т.нар. "черни" и "сиви" списъци на ЕС). Въпреки че първоначалните искания на евродепутатите бяха за по-строги разпоредби за борба с прехвърлянето на печалби към данъчни убежища извън ЕС, и с новите правила ще се гарантира разкриването на изтичане на данъчни приходи към данъчни убежища.

С резолюция през януари 2021 г. европарламентът потвърди докладите, които показват че 6 от 20-те най-големи данъчни убежища в света са държави от ЕС, включително две от шестте най-големи убежища. В проучване, чийто съавтор е директорът на Европейската данъчна обсерватория (EU Tax Observatory), се стига до заключението, че около 80% от прехвърлените печалби в ЕС се насочват към данъчните убежища в съюза.

Според индекса за корпоративните данъчни убежища за 2019 г. водещите юрисдикции в класацията на корпоративните данъчни убежища са: 1) Британските Вирджински острови, 2) Бермудските острови, 3) Каймановите острови, 4) Нидерландия, 5) Швейцария, 6) Люксембург, 7) Джърси, 8) Сингапур, 9) Бахамските острови, 10) Хонконг и 11) Ирландия.

В доклада относно състоянието на данъчната справедливост за 2020 г. е установено, че Каймановите острови са юрисдикцията, отговорна за най-голям дял от данъчните загуби в световен мащаб, като струват на другите над 70 милиарда щатски долара годишно, или 16.5% от общите данъчни загуби. Анализът сочи, че ЕС има най-големи загуби в световен мащаб вследствие на прехвърлянето на печалби към данъчни убежища и по оценки губи около 20% от своите приходи от корпоративен данък всяка година.

Данъчна прозрачност

Междувременно ЕП задължи многонационалните предприятия да оповестяват публично размера на данъците, които плащат във всяка държава от ЕС.

Това следва от нови правила, приети от европарламента в четвъртък, чиято цел е предотвратяване на избягването на данъци, съобщи пресслужбата на институцията. С приемането на законодателството в пленарна зала приключи законодателен процес, който се бави от пет години поради протакането от страна на някои правителства.

Мултинационалните компании и техните дъщерни дружества с годишни приходи над 750 млн. евро, които извършват дейност в повече от една държава от ЕС, ще трябва вече да оповестяват публично размера на данъците, които плащат във всяка държава членка. Тази информация ще трябва да се публикува и в интернет, като се използва общ образец и в машинночетим формат.

Изнесените пред обществото данни включват естеството на дейността на дружеството, броя на наетите лица на пълно работно време, размера на печалбата или загубата преди облагане с корпоративен данък, размера на натрупания и платения корпоративен данък и на натрупаната печалба.

От дъщерните дружества или клоновете с приходи под определен праг също ще се изисква да публикуват данъчната си информация, ако се счита, че те съществуват единствено за да помагат на предприятието да избегне новите изисквания за отчитане.

Някои разпоредби позволяват на многонационалните предприятия да бъдат временно освободени от някои изисквания за отчитане, но въпреки това възможностите за освобождаване са силно ограничени.

"Упоритостта ни се възнаграждава. Въпреки всички трудности и петгодишното блокиране от страна на Съвета, можем с гордост да кажем, че призивът за повече прозрачност на корпоративното данъчно облагане беше чут. Твърде дълго време корпорациите играеха по собствените си правила. Благодарение на прозрачността, осигурена от публичното отчитане по държави, сега ще можем да хвърлим светлина върху тази непрозрачна корпоративна джунгла", коментира съдокладчикът Евелин Регнер (С&Д, Австрия).

"ЕС трябва да сложи край на тайната за това къде и как големите мултинационални компании извършват стопанска дейност и колко данъци плащат във всяка страна. Гражданите, инвеститорите, синдикатите, изследователите и журналистите имат право да знаят тази информация, а корпорациите трябва да докажат, че се държат отговорно", добави съдокладчикът Ибан Гарсия дел Бланко (С&Д, Испания).

Следващи стъпки

Директивата ще влезе в сила 20 дни след публикуването ѝ в Официален вестник. След това държавите членки ще разполагат с 18 месеца, за да я транспонират в националното си законодателство. Това означава, че предприятията ще трябва да са започнали да спазват първите разпоредби на директивата до средата на 2024 г.

Законодателството включва клауза за преразглеждане. Това значи, че правилата ще бъдат преразгледани след четири години и ще бъдат удължени след извършването на оценка.

mediapool.bg