Държавата е в патова ситуация с дълга

Министерството на финансите е в патова ситуация с управлението на държавния дълг. Още на 17 януари то изчерпа законовия си лимит за теглене на нов дълг (3 млрд. лв.) и не може да заеме и лев до гласуването на закон за бюджета за 2023 г., което може и да не се случи в 49-ото Народно събрание. Вече четири месеца държавата е с вързани ръце да емитира дори държавни ценни книжа на вътрешния пазар, при положение че лихвите на международните пазари вървят нагоре, а фискът се очертава да има нужда от още около 10 млрд. лв. до края на тази година.

Проблемът е ясно описан в актуализираната стратегия за управление на държавния дълг, публикувана за обществено обсъждане на правителствения портал Strategy.bg.

"Обстоятелството, свързано с факта, че държавният бюджет за 2023 не е в сила от началото на годината, игнорира ключовата необходимост от равномерно интерполиране и съответно реализиране на дълговото финансиране през календарната година. Рекордно високият обем на необходимия нов държавен дълг през 2023 г., като пряко следствие преди всичко от заложения бюджетен дефицит от една страна, и от друга - силно ограниченият времеви хоризонт за неговото осигуряване, пораждат значителни рискове както пред фактическото набавяне на целия необходим заемен ресурс, така и крият сериозен потенциал, при равни други обстоятелства, за увеличаване на неговата цена", пише финансовото министерство.

И това идва на фона на всички останали рискове, породени от волатилността на финансовите пазари, геополитическата несигурност, високата инфлация, затягането на паричната политика от централните банки на водещите икономики и всички останали макроикономически тенденции.

В резултат от целия този хаос България в момента е в интересна ситуация, в която домакинствата, когато купуват жилище, се финансират на цена (лихви от 2.5-3%), наполовина по-ниска от тази, на която се финансира самата държава. Тоест банките, които са основните кредитори и на гражданите, и на фиска, оценяват домакинствата като много по-малко рискови от Министерството на финансите.

В средата на март служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че може да се стигне и до практически затруднения около набирането на финансирането за дефицита и през есента да се наложи държавата да прибегне до заем от Международния валутен фонд. Експертите реагираха на това като на предизборно преувеличение. С всеки изминал ден, в който няма напредък по бюджета обаче, рисковете изглеждат все по-реални.

Още по темата:

МФ: 33% данък върху свръхпечалбите на всички фирми или заем от МВФ

От стратегията на финансовото министерство за дълга се вижда, че ако България не ограничи очертаващите се дефицити, до две години ще плаща само за лихви по дълга сума, равна на годишната й вноска в бюджета на ЕС. Според сметките в стратегията разходите за лихви по дълга тази година се предвижда да се увеличават до 785 млн. лв. След две години – през 2025 г., обаче те ще се вдигнат до 2.25 млрд. лв. или 1.1 % от прогнозния БВП на фона на прогнозна вноска в бюджета на ЕС в размер на 2.24 млрд. лв.

Наскоро в интервю за в. "Капитал" Велкова предупреди още, че действието на удължителния закон за бюджета, който в момента регулира разплащанията на държавата, е до 10 юни. Ако до тази дата не влезе в сила редовен бюджет и ако няма поне удължаване на удължителния закон, ще възникне сериозен проблем не само с дълга, но и с разплащанията на държавата. Това ще удари върху пенсиите, заплатите и други социални плащания.

"В случай че до 10 юни 2023 г. не бъде приет от Народното събрание бюджет за 2023 г., следва да се приложи разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Това означава Народното събрание по предложение на Министерския съвет да определи с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. Това на практика ще доведе до силно ограничаване на разходите до размера на постъпилите приходи и ще направи невъзможно финансирането в пълен размер и обхват на действащите политики - пенсии, заплати, делегирани от държавата дейности, здравноосигурителни плащания, помощи и обезщетения, отбрана и сигурност и др., а за извършването на редица социални, здравни и други плащания няма да има необходимите законови условия (няма да имат определени размери)", предупреди финансовият министър.

За четвъртък тази седмица е насрочено първото заседание на бюджетната комисия в 49-я парламент, от която се очаква да тръгне разплитането на проблемите в държавните финанси. Без да имат избран председател, депутатите от комисията се очаква да приемат правила за работата си.

mediapool.bg