Две трети от българите не са наясно с целите на Зелената сделка

Над половината българи (52%) казват, че ако могат да избират, биха предпочели най-евтиния източник на енергия, а едва за 9 на сто има значение колко чиста е тя. И това не е странно, като се има предвид, че 74% хората у нас не са запознати с целите на Зелената сделка на ЕК, но 44% смятат, че развитието на ядрените технологии има място в нея и подкрепят както проекта АЕЦ "Белене", така и нови реактори в АЕЦ "Козлодуй". 4% подкрепят и инсталирането на малки модулни реактори, каквато идея обяви преди две седмици премиерът Бойко Борисов и правителството даде мандат на "Българския енергиен холдинг" за такива разговори със САЩ.

Данните са от представително проучване на агенция "Тренд", представено във вторник по време на онлайн конференция за бъдещото на ядрената енергетика в страната, организирана от Българския атомен форум (Булатом).

Холгер Рогнер от Международния институт за анализи на приложни системи (IASA) представи препоръки към Г-20, разработени по искане на самата организация на най-силните световни икономики. Според препоръките на IASA, при постигането на европейските и световните цели за намаляване на парниковите емисии и постигането на климатична неутралност, не трябва да се противопоставят различните източници на енергия. Място в решаването на климатичното уравнение имат както възобновяемите източници, така и природният газ като преходно гориво, и ядрената енергетика, и дори въглищните централи, които могат да заработят със системи за улавяне на въглеродните емисии, смятат от института. Според него Международната агенция по атомна енергия трябва да стане световен регулатор на ядрените технологии.

Има ли място за всички

"Изключването на която и да било енергия от климатичния преход само ще оскъпи цените. Имаме нужда от всички технологии", заяви Рогнер и цитира изявление на зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря за Европейската Зелена сделка, че всяка страна е свободна сама да избира технологиите, с които ще постигне целите на Зелената сделка, и не се противопоставя на ядрените.

"Булатом" обяви, че праща призив до председателя на парламента, премиера, енергийния министър и председателя на енергийната комисия в Народното събрание да настояват пред Европейската комисия да включи ядрените проекти за финансиране по Зелената сделка като беземисионни. Такова намерение на кабинета стана видно в края на февруари в одобрената от Министерския съвет рамкова позиция на страната по Зелената сделка. Месец по-рано пък вицепремиерът Томислав Дончев директно каза, че АЕЦ"Белене" е част от българската Зелена сделка.

Към момента обаче проектът е на изчакване под претекст, че заради коронавируса кандидатите за стратегически инвеститори са възпрепятствани да се запознаят на място с документацията и съответно да изготвят обвързващи оферти. Отделно АЕЦ "Белене" изпадна като конкретна мощност от проекта за енергийна стратегия на страната до 2030 г. и в документа присъстват само нови ядрени мощности, без да се споменато къде.

Това кара ядреното лоби у нас да иска по-ясно очертаване на ядрените проекти в бъдещата енергийна стратегия, която все още не е гласувана в парламента.

Най-сетне признание от управляващите за невъзможните ТЕЦ

Председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов (ГЕРБ) каза по време на конференцията, че проектът на стратегията в момента се коригира и скоро ще бъде внесен за обсъждане в комисията. От думите му не се разбра точно в каква посока ще са промените, освен признанието, че е невъзможно да се поддържа тезата, че въглищните централи ще могат да работят до 2050 г. Според него към намеренията за постигане на екологичните цели с възобновяеми енергийни източници трябва да се прибавят и ядрените. Депутатът от ГЕРБ обяви, че "има предпоставки за развитието и на АЕЦ "Белене", и на нови реактори в АЕЦ "Козлодуй".

"Но ако в следващата година не се предприемат конкретни стъпки и не стартира работата по нито един от тези проекти, ще се провалят и двата и страната ни рискува да изгуби ядрения си отрасъл", предупреди Николов.

Председателят на "Булатом" Богомил Манчев, чиято бивша фирма "Риска Инженеринг" бе пряко ангажирана в проекта за АЕЦ "Белене", а сегашната му "Джи Си Ар" работи с потенциалните кандидати за довършването на ядрения проект, призова правителството да придвижи бързо процедурата за търсене на инвеститор. Според него не може да продължава отлагането на физическия достъп до пълната документация на проекта заради Covid-пандемията. По-добре е на експертите на руската "Росатом", Китайката държавна ядрена корпорация, Корейската Хидро и ядрена корпорация и потенциалните доставчици от САЩ "Дженерал Електрик" и френската "Фраматом" да се наложи карантината и да се запознаят с проектите, за да е ясно ще има ли оферти или не, каза Манчев.

Той, както и други участници в конференцията обаче отново предупредиха, че няма никакъв шанс за проекта без държавни гаранции.

18% са твърдо против АЕЦ "Белене"

Шефът на "Булатом" напомни тезата си, че АЕЦ "Белене" трябва да е изцяло държавна. На същото мнение, според проучването на "Тренд" са и 26 процента от онези общо 51 на сто, които са за довършване на проекта. 27% смятат, че дострояването трябва да е от консорциум от различни страни, а 18 на сто са за изцяло руски инвеститор. 5% са на мнение, че инвеститорът трябва да е европейски, а едва по един процента подкрепят американски и китайски инвеститор.

Твърдите противници на АЕЦ "Белене" са 18 на сто от българите, които го смятат за опасен, излишен и скъп проект. Останалите – основно млади, необразовани и от малки населени места, нямат мнение, не са информирани и не се интересуват. Любопитен момент е, че по-голямата част от данните в сега обявеното проучване на "Тренд" се покриват с изводите от обявеното миналата седмица проучване на Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание по темите на енергетиката https://www.mediapool.bg/nov-blok-v-aets-kozlodui-e-predpochitan-ot-balgarite-pred-belene-news313708.html.

Доколкото и двете изследвания са достатъчно обширни, за да може да се тълкуват в полза на един или друг енергиен бизнес, от "Булатом" и енергийните експерти, поддържащи ядрените технологии, смятат, че двете проучвания са коз за парламента и правителството да работи за тази посока в синергия с възобновяемите енергийни източници, тъй като ако се даде предпочитание само на ВЕИ, ставало трудно балансирането на енергийната система на страната.

Чакат се 4 гигавата нови ВЕИ

Директорът на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) Ангелин Цачев информира, че в момента пред мрежовия оператор има заявления за присъединяване на ВЕИ на общо мощност 4 хил. МВ (колкото две АЕЦ "Козлодуй")."Няма как да се смята, че това е енергия, която ще бъде потребена в България", отбеляза той и призова да се спре разглеждането на страната ни като изолиран пазар. Според него в региона има място и за ВЕИ, и за АЕЦ, която като базова мощност да балансират производството на енергията от слънце, вятър и вода.

Цачев също така направи сметка, че след 2025 г., заради европейските екологични изисквания, от експлоатация в България ще излязат 4 хил. МВ въглищни мощности, а в региона ни – общо 15 хил. МВ. "Това означава, че има място и за ВЕИ, и за АЕЦ", каза шефът на ЕСО и призова да не се създава измислена конкуренция между АЕЦ "Белене" и нови блокове в АЕЦ "Козлодуй". Според него трябва да има конкретен план за заместващи мощности на старите ТЕЦ, включително да се мисли и за това, че животът на V и VІ блок приключва през 2047 и 2049 г.

Да си дойдем на цената

Богомил Манчев коментира като притеснителни данните за извеждането на 15 хил. МВ в региона. Според него това означава, че българската енергия ще се пренасочи към румънския и гръцкия пазар, заради по-високите цени и в страната може да се получи недостиг н нужда от внос, което на свой ред също ще се отрази върху цената на енергията у нас.

Той се спря и на резултата от проучването на "Тренд", че българинът слабо се интересува от произхода на енергията, която ползва, а се вълнува от цената й.

"Мръсното производство на ток от въглища, което смятахме за най-евтино, днес се оказва най-скъпо (заради задължението ТЕЦ да купуват парникови емисии заради собственото си замърсяване)", коментира Манчев. Той допълни, че все още не са предоставени разчети за необходимите инвестиции в замяната на въглищните електроцентрали, но според него това съвсем няма да е евтино. В същото време проекти като соларни панели на табаните на Мини "Марица Изток" звучат атрактивно, но подобно производство е трудно за регулиране според ежедневното потребление и евентуални заявки за износ, смята шефът на "Булатом".

Дори и бъдещите ВЕИ проекти да са с батерии за съхранение на енергията, което улеснява диспечирането на мрежата и използването на енергията при нужда, това съвсем не означава, че цената на тока от тези мощности ще е по-ниска, смята ядреният специалист."Да, изграждането на нови ВЕИ поевтинява и това би трябвало да се отрази върху цената на тяхната енергия, но тези проекти имат сериозни разходи по утилизация на оборудването след излизането му в експлоатация, което инвеститорите ще си вкарат в цената", коментира той.

Според него, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки, срещу всеки ВЕИ мегават трябва да има базови мощности, каквато могат да са ядрените.

Шефът на ЕСО допълни, че запознавайки се с характеристиките на доставеното оборудване за АЕЦ "Белене" е установил, че то позволява маневреност при постигане на необходимата моментна мощност на енергийната система и това ще улесни балансирането на потреблението, което ще намали разходите за това и съответно ще се отрази надолу в крайната цена на електроенергията.

Няма време, трябва план

Общият призив на участниците в ядрената конференция към правителството бе да не губи време, а да излезе с конкретни анализи, планове и графици за извършване на прехода към чиста енергетика и декарбонизирана икономика. Според тях всички общи приказки и размиване на стратегиите водят до фатално забавяне на конкретните дейности за постигане на екологичните цели.

"Решенията са необходими още днес, за да има резултати след десет години", смятат експертите, включили се във форума.

mediapool.bg