Газовите компенсации ще са 26.77 лв. за декември и 42.31 лв./МВтч за януари

Следващата седмица правителството ще вземе решение за механизмите за компенсациите заради скъпите ток и газ. Предвидено е отопляващите се с газ и топлофикационните дружества да получат обезщетение и за декември. Принципът е да се даде половината от разликата между вкараната в цените на топлофикацците стойност на природния газ, която е 48.80 лв./МВтч, и реално одобрените от енергийния регулатор за месеците до края на март, които са значително по-високи, обясниха енергийният министър Александър Николов и заместничката му Ива Петрова на пресконференция в сряда.

За декември това означава компенсация от 26.77 лв. за мегаватчас, а за януари – 42.31 лв.. За следващите месеци сумата ще зависи от утвърдената цена на газа. Николов каза, че целта е максимално бързо да започне да се изплаща помощта, а от думите му стана ясно, че съответните суми ще бъдат приспаднати от сметките на директните ползватели на газ, а на топлофикациите ще бъдат преведени средствата, според потреблението. Николов каза, че детайлите на механизма все още се обсъждат и матова отказа да е по-конкретен.

Според представените изчисления само газовите сметки за януари и декември ще глътнат 140 млн. лв. от общо обявената от правителството помощ за 200 млн. лв. до края на март. Според министъра обаче след януари нуждата от компенсации за газа ще намалее.

Той потвърди и изнесената преди ден от работодателските организации информация, че помощта за електроенергията на небитовите потребители ще е до 250 лв./МВтч за периода януари-март. Всъщност вече таванът на компенсацията няма да е 30 процента от реалната борсова цена, а ще е твърдата сума от 250 лв./МВтч. Остава си правилото за покриване на 75 процента разлика от записаната в ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 1 юли 2021 г. цена, но не повече от тези 250 лв. Промяната се наложила, тъй като таванът до 30% от борсовата цена бил изчислен при цени на електроенергията от 750 лв./МВтч. "Тези цени не са факт и това ни позволява да сме по-гъвкави", коментира енергийният министър. Той обаче допусна вероятността компенсациите да не се вместят в гласуваните от правителството финансови рамки.

Николов призна, че все още не е одобрена от Брюксел помощта за бизнеса за скъпия ток през декември, която бе решено да е 129 лв./МВтч, но увери, че предстои нотификацията на новите компенсации и бързото разплащане при одобрение. Той каза, че ведомството ще продължи да се среща с мрежовите оператори за изпълнението на ремонтните им програми и при необходимост ще се обмислят нови действия.

Енергийният министър отново се спря на нестихващата в последните дни дискусия можело ли е цената на газа за вътрешния пазар да бъде по-ниска от предложената от "Булгаргаз" и утвърдена от КЕВР през януари.

Той представи разчети на енергийното министерство, че цената на газа през януари е можело да се повиши едва с 5.15 на сто, вместо с влезлите в сила 30.4 процента, и да е 107.60 лв./МВтч, а не 133.41 лв. Изчисленията са направени на база проверката в газовия доставчик и данните от заявлението за цената.

Според Николов "Булгаргаз" не е спазил наредбата за ценообразуване, който изисква първо да се вкарват в стойността най-евтините количества газ на входа на газовата ни мрежа. КЕВР пък не използвала правомощията си да иска корекции от обществения доставчик. Той обаче не пожела да каже дали според неговите изчисления "Булгаргаз" е трябвало да вземе повече азерски газ, което фирмата твърди, че е невъзможно, или да се черпи повече от газохранилището в Чирен, което "Булгаргаз" заявява, че става по утвърден график. Николов се позова и на търговската тайна по договорите с "Газпром" и азерската "СОКАР, за да не разкрие как е точно се е стигнало до представената от него значително по-ниска цена.

Шефът на "Булгаргаз" Николай Павлов също се кълне, че прави точно това – при формирането на цената първо слага азерския газ, после от хранилището и каквото не достига за покриване на дневните заявки е от руския газ. Излишните количества руски газ от договора се предлагат на борсите, уверява Павлов. Според Николов обаче това не е така, но няма трета независима страна, която да каже кой от двамата е прав.

Енергийният министър смята, че в момента при ценовите предложения на газовия доставчик няма разделение между функциите му на обществен доставчик и на търговец на свободния пазар, което по думите му "не е правилно". "Естествено, че трябва да се реализират търговски ползи, но това не трябва да става в ущърб на обществения интерес и потребителите", каза Николов и даде знак, че ще има нормативни промени в ценообразуването на газа.

Той обаче не пожела директно да каже дали трябва да се смени директорът на "Булгаргаз" като посочи, че това било в правомощията на компанията майка на дружеството – "Българския енергиен холдинг".

Николов пространно се спря и на данни, които сочат, че забавянето на газовата връзка с Гърция е заради правителствата на ГЕРБ. "Забавянето на графика не е функция на служебното правителство. Инвестиционното решение за проекта се взема през 2015 г., а едва през 2018 г. е осигурен 39 млн. евро грант от оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност", заяви той. Посочи още, че близо година се забавя заемът от Европейската инвестиционна банка, заради нежеланието й тогавашният директор на БЕХ (Жаклин Коен) да има нещо общо с проекта (БЕХ държи половината от проектната компания за газовата връзка – б.а.). Обясни също така, че екоминистерството се е произнесло дали има нужда от екооценка за новия ъгъл на пресичане на яз. "Студен кладенец" шест месеца след внесените документи, при положение, че срокът е едномесечен. "Общо забавянето от ГЕРБ е четири години", заяви Александър Николов.

След като изтече срокът за изграждането на 31 декември 2021 г., сега се следяло изпълнението на графиците всяка седмица, а на 21 януари освен заседание на съвета на директорите на проектната компания "Ай Си Джи Би", за да се реши дали да се позволи удължаване на строежа на гръцката компания "Авакс", ще има среща и с главния инженер на проекта, както и с гръцкия министър на енергетиката, за да се набележат мерки за ускореното завършване на съоръжението, за да влезе то в експлоатация както е предвидено – на 1 юли 2022 г..

Николов не пожела да коментира думите на председателя на КЕВР Иван Иванов от предишния ден, че регулаторно няма как да се въведе тогава интерконекторът, защото проектната компания още не е внесла документите за сертифицирането й като преносен оператор, а нормативно сроковете за даването на такъв лиценз е шест месеца.

mediapool.bg