Кламер БГ - Бизнес новини: Газифициране на ТЕЦ-ове може да пести 95 млн. евро годишно на България

Газифициране на ТЕЦ-ове може да пести 95 млн. евро годишно на България

Бизнес

|
Вт, 09 Юли 2019г. 14:06ч.
Газифициране на ТЕЦ-ове може да пести 95 млн. евро годишно на България

Газификацията на въглищни електроцентрали в България може да икономисва почти 95 млн. евро годишно в страната чрез намаляване на парниковите емисии, които в момента ТЕЦ-овете трябва да купуват, за да покриват екоизискванията и тези разходи влизат в цената на тока. Отделно са здравните ползи за населението, сочи доклад "Енергийният преход в България“ на независимата консултантска компания "Баринга Партнърс" (Baringa Partners), съфинансирано от енергийната компания "Шел" (Shell).

В него дори са идентифицирани три енергийни мощности, които могат да кандидатстват за европейско финансиране през платформата "Въглищни региони в преход" за трансформацията си. Това са частните ТЕЦ "Марица Изток 3", "Русе Изток" и "Девен".

Според изследването замяната на тези 1400 МВ мощности на въглища с 1200 МВ на газ ще намалят с 1.84 млн. тона годишно изхвърляните сега въглеродни газове и с близо 95 млн. евро ще паднат годишните разходи за електроенергия. Общо за периода до 2050 г. спадът на парниковите газове

ще е 46 млн. тона, а икономиите в сметките за ток, които неминуемо ще нарастват ще са за общо 2.373 млрд. евро за 25-годишният период, отчитат от "Баринга". В Доклада се признава, че пряко засегнати от трансформацията ще са 14 хиляди работещи сега във въглищните мини, но в същото време се акцентира върху това, че става въпрос за губещи предприятия, които нямат шанс да продължат да работят след 2025 г..

На правителството ни се препоръчва да се възползва от опита на

Германия и Испания, където между 2011 и 2018 г. са затворени губещи каменовъглени мини, а електроцентрали са преустроени за работа с природен газ.

В анализа се посочва още, че подобна трансформация на български въглищни централи е напълно възможна и заради отворения шанс за предоговаряне на цената на газовите доставки от Русия след антимонополното решение на Европейската комисия, задължаващо руския монополист да преразгледа политиката си спрямо осем източноевропейски държави, след които и България.

Такива първоначални разговори вече започнаха между "Булгаргаз" и "Газпром експорт".

Развитието на газовите връзки на България със съседните държави, увеличаването на капацитета на българската газова преносна мрежа и намерението на страната да създаде платформа за регионална и европейска газова търговия чрез хъба "Балкан" също са възможност за енергийния преход на страната към нисковъглеродна икономика, каквито са ангажиментите й според Парижкото споразумение, смятат от агенцията.

Преходът към природен газ в България, която през 2017 г. беше втора в ЕС по процент намалени емисии на въглероден двуокис, ще отбележи важен принос към постигането на генералните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии, заявяват от "Баринга". Припомнят, че според Парижкото споразумение Евросъюзът си е поставил за цел те да спаднат с 80 до 95% към 2050 г.

"Всички сме виждали заглавията в световните медии за климатичното бедствие, пред което сме изправени, и знаем, че са необходими неотложни действия относно начина, по който произвеждаме енергия понастоящем. До момента ударението се поставя главно върху заменянето на фосилните горива с възобновяеми източници. Това обаче няма да стане от днес за утре, ето защо ни е нужен източник на енергия, който да гарантира, че междувременно лампите ни ще светят. Смятаме, че природният газ може да изиграе роля в този преход, намалявайки емисиите на СО2 и, в крайна сметка, пренастройвайки енергийната система на страната към по-възобновяеми източници", коментира Джаеш Пармар, партньор, отговарящ за енергетиката и ресурсите в "Баринга Партнърс" в прессъобщението.

Той отбелязва, че присъединяването на България към финансираната от ЕК платформа "Въглищни региони в преход“ също ще й помогне да осъществи своя енергиен преход.

"Това изследване, което бе съфинансирано от "Шел", ясно посочва основните ползи от ускоряването на българския преход към природен газ и по-нататък. Ние в "Шел" вярваме, че преминаването към нисковъглеродно бъдеще включва нуждата от ангажираност от страна на правителствата по целия свят за преход от използването на въглища към по-чисти въглеводороди, какъвто е природният газ, както и от други решения, включително възобновяема енергия. България и други държави ще извлекат голяма полза както по отношение на равнището на емисиите, така и за здравните си служби, ако ускорят този преход. Конкретно за България, присъединяването към платформата "Въглищни региони в преход“ би могло да бъде една важна първа крачка“, казва Камелия Славейкова, изпълнителен директор на "Шел България".

"Необходими са бързи и решителни стъпки за справяне с предизвикателствата на климата и лошото качество на въздуха. Това изисква изоставяне по принцип на най-замърсяващите горива и преминаване към без- или нисковъглеродни алтернативи. ЕБВР постави декарбонизацията в центъра на нашата нова стратегия за енергийния сектор, по силата на която ще подкрепяме газовия сектор в държавите, където оперираме, и в съответствие с прехода към нисковъглеродна енергия, която да е едновременно сигурна и финансово достъпна“, добавя и Хари Бойд-Карпентър, директор, завеждащ направление Енергетика за Европа, Близкия Изток и Африка в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е дългогодишен партньор на българския енергиен сектор.

mediapool.bg