България | Четв, 25 Апр 2024г. 19:21ч. | Денков: Защо не видяхме снимките на Калин Стоянов със Стефан Димитров? Знам, че са приятели
Азиатските и европейските борси започнаха седмицата с нов стремглав срив. Причините са две – очакваното разпространение на коронавируса и срива на цените на петрола след неуспеха на преговорите на ОПЕК за намаляване на добива.
Водещите индекси на европейските фондови борси натрупаха значителни загуби в понеделник. По данни към обяд парижкият САС 40 се понижи с 6.57%. Франкфуртският DAX изгуби 6.86% на сто и спадна до 10 788 пункта. Лондонският FTSE 100 се понижи с около 15.80% до 6034 пункта.
Лондонският FTSE 100
Преди това водещият индекс на Токийската фондова борса Nikkei 225 днес изгуби над 5% и закри на 14-месечен минимум.
В края на деня на червено започна и търговията на американските борси. В САЩ индексът Standard & Poor's 500 загуби 7.4% и фючърсната търговия бе временно спряна. След възобновяването борсите леко възстановиха загубите си, макар да остават под нивата от петък. Промишленият индекс Dow Jones загуби 1442 пункта или 5.5 на сто до 24 434 пункта, след като за кратко отстъпи с над 2000 пункта.
Борсите тръгнаха стремително надолу през последната седмица на февруари, когато водещите индекси в Европа и САЩ се сринаха с 10-12% за пет работни дни. Миналата седмица настъпи леко успокоение, без съществени колебания, докато днес отново акциите тръгнаха стремглаво надолу.
30% спад на цената на петрола
Освен коронавируса този път тревога за инвеститорите донесоха новините на петролния фронт.
Цените на петрола отбелязаха най-големия спад от 1991 г. насам в понеделник, след като Саудитска Арабия започна ценова война с Русия, като намали продажните цени и се закани да освободи своите досега задържани запаси на пазара, разклатен от намаляващото търсене заради епидемията от новия коронавирус, съобщи Ройтерс.
Цената на сорта Брент спадна с с 31.5% или с 14.25 долара до 31.02 долара за барел. Това е най-големият спад като процент от цената от 17 януари 1991 г. при началото на войната в Персийския залив, както и най-ниската цена от 12 февруари 2016 г. Към 1.14 часа по Гринуич цената на сорта Брент беше 32.61 долара.
Западнотексаският сорт петрол поевтиня с 27.4 процента или с 11.28 долара до 30 долара за барел. Това също е най-големият спад от войната в Персийския залив и най-ниската му цена от 22 февруари 1991 г. Към същия час сортът се търгуваше на нива от 32.61 долара.
Средна цена на суровия петрол на Нюйоркската стокова борса
Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, се опитва да накаже Русия, втория най-голям производител в света, за това, че в петък не се съгласи на намалението на производството, което предложиха страните от ОПЕК. ОПЕК и други производители искаха да наложат ограниченията върху производството, за да стабилизират падащите цени в резултат на последствията от епидемията от новия коронавирус.
Саудитска Арабия планира да увеличи производството на суров петрол до над 10 милиона барела на ден през април, след като настоящото споразумение за доставките между ОПЕК и Русия (известно като ОПЕК+) изтече в края на март, са казали пред Ройтерс два източника в неделя.
От консултантската компания Юрейша Груп (Eurasia Group) са прогнозирали, че настоящата ценова петролна война между Саудитска Арабия и Русия вероятно ще бъде ограничена и тактическа. Според анализа на компанията най-вероятният резултат от кризата ще бъде болезнен процес, който ще трае няколко седмици или месеца, докато цените спаднат достатъчно, за да бъде постигнат някакъв компромис за подновени ограничения на производството от ОПЕК+.
Саудитска Арабия започна войната, като намали официалните продажни цени за април за всички сортове суров петрол до всички дестинации между 6 и 8 долара за барел.
Търсенето на петрол ще намалее за пръв път от десетилетие
Междувременно, Международната агенция по енергията (МАЕ) обяви, че за пръв път от над 10 години насам тази година се очаква свиване на световното търсене на петрол заради застоя на глобалната икономическа активност, свързан с епидемията от новия коронавирус. Досега организацията залагаше на нарастване на показателя.
В базовия си сценарий МАЕ прогнозира, че през 2020 година търсенето на суровината ще намалее с около 90 000 барела на ден спрямо 2019 година до 99.9 милиона барела ден. Така предишната оценка е коригирана надолу с близо 1 милион барела на ден, предупреждавайки, че за първи път от 2009 година ще има спад, уточнява Ройтерс. Предвид "изключителната несигурност" енергийната агенция публикува и песимистичен сценарий, предвиждащ спад със 730 000 барела на ден, но и оптимистичен, залагащ на увеличение на търсенето с 480 000 барела на ден, посочва Франс прес.
"Кризата с коронавируса засяга широк кръг от енергийни пазари, включително на въглища, газ и възобновяема енергия, но въздействието й върху петролните пазари е особено тежко, тъй като спира движението на хора и стоки", коментира изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол, цитиран от Ройтерс. След сътресенията тази година обаче организацията очаква потреблението на петрол рязко да се възстанови, нараствайки с 2,1 милиона барела на ден през 2021 година.
mediapool.bg
