България | Съб, 20 Апр 2024г. 13:58ч. | В няколко столични училища има карантинирани класове заради коклюш
В условията на цифров преход технологиите се променят изключително бързо и работните места са под натиск от нарастващи изисквания към дигиталната компетентност, която в България и в момента не е на особено високо ниво. Ако няма ефективна система и достъпни инструменти за развитие на умения, ако не се насърчава ученето и усъвършенстването през целия живот, всеки трети работещ у нас ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, поради дефицити в дигиталната компетентност.
Това сочи изследване на Българската стопанска камара (БСК), извършено съвместно със социалното министерство и КНСБ, което е анализирало дигиталните умения в 16 икономически сектора у нас. То показва, че само 19% от работната сила имат дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност. На този фон, над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения.
Според анализите ускореното навлизане на информационните технологии в живота и в икономиката увеличава дигиталното неравенство. С "преселването" на обществения живот във виртуалния свят дигиталното неравенство все по-често води до социална изолация, изоставане от съвременните обществени тенденции и влошаване на качеството на живот. Налице е неравнопоставеност в достъпа до пазара на труда, в пригодността за заетост и мобилност, отбелязва се в изследването.
Кой какви дигитални умения има?
То идентифицира няколко групи хора на пазара на труда според дигиталните им способности. 15 на сто от населението са неграмотни, без образование, икономически неактивни, лица без достъп до дигитални технологии. Масови потребители на мобилни телефони са 71.8% от населението, а на интернет – 83 процента. 42 на сто от работната сила у нас ползва готови решения като софтуерни продукти и системи. Творчески използващи и внедряващи дигитални решения са едва 9% от работещите, а иноватори и създатели на нови дигитални продукти и технологии са 5%.
Освен дигитално изключените, към рисковите групи за изпадане в дигитална изолация могат да бъдат включени част от масовите потребители и част от потребителите на готови дигитални решения, заради бързо променящите се технологии.
Изследването се спира и на отражението на социалните бариери за използването на дигитални продукти - възраст, пол, език, етническа принадлежност, социален статус, доходи, образование и местожителството. Към това може да се прибавят и психологическите бариери. Такива са компютърната тревожност – стрес, чувство на дискомфорт, страх от непознати софтуерни продукти и дигитални технологии, както и технофобия и страх от промяна.
Поколенческите неравенства
Едно от най-съществените цифрови неравенства на работното място е поколенческото, отчита изследването на БСК.
Поколение Т е "хартиеното поколение" - родените преди 1964 г. Те съставляват около 23% от работната сила. Те искат сигурност, достойнство, уважение, трудов морал, чест и почтеност, отговорност, правила и контрол. Изпитват непоносимост към промяната, фокусират се върху изпитаните методи в миналото и върху риска от настоящето. Тревожат се не само за сигурността си в личен план, но и за последствията от нарастващата зависимост на обществото от технологиите. Използват технологиите предимно като инструменти за производителност, а не за свързаност, както е при по-младите.
Поколение Х е "аналоговото поколение" – родените от 1965 до 1979 г. , което са около 40% от трудещите се. Те държат на сигурните доходи, автономност, семейство, стабилност, признание, индивидуалност, по-малко правила и изисквания, възнаграждаване на опита и приноса. Промяната заплашва и подлага на изпитание присъщата им нагласа към стабилност, предвидимост и сигурност. Фокусират се върху проблемите, считат, че революцията в технологиите е заплаха за работните места и води до странични ефекти, но са впечатлени и са привлечени от възможностите за смислено и целенасочено използване на новите технологии.
Поколение Y е т.нар. Милениум. Това са родените в периода 1980–1992 г. Около 26% от работната сила. Техните ценности са доходи и оползотворяване на живота сега, комфорт, успех, престиж, висок професионализъм, перфектна и ефективна организация, резултат. Приемат промяната за вътрешна потребност и търсят своя личен шанс чрез нея. Искат да използват всички съвременни технологични инструменти, за да улеснят всеки аспект от своя живот – личен и професионален. Имат огромни очаквания към въвеждането на нови технологии и оптимизиране на процесите. Не могат да си представят живота без интернет, активно използват социалните мрежи, като място за себеизразяване и самоизява.
Поколение Z е "дигиталното поколение", родено между 1993 и 2003 г. То държи 11% от пазара на труда. Вярва в независимост, смисъл, кауза, развлечение и приятелство.Тези младежи не признават статукво и традиционно управление и имат други разбирания и приоритети. Това е първата генерация, постигнала интеграция с технологиите и приемаща често дигиталното за по-нормално от реалното. Гледат в бъдещето, отричат статуквото и подкрепят иновациите. Не се интересуват как работи дадена технология – те просто я използват. Предпочитат да създават съдържание и да комуникират чрез образи в социалните мрежи.
Как да се обменят знания?
За да се преодолее дигиталното неравенство между поколенията трябва да се използват силните страни на всяко от тях и това многообразие да създава конкурентоспособност и добавена стойност, сочат изводите на изследването. Според него от съществено значение е трансферът на знания и опит между поколенията, като актуално е реверсивното менторство и обучението на по-възрастните от по-младите. Дигиталното доброволчество и фирмените посланици за обучение са други варианти, както и създаването на секторни съвети по уменията, центрове за професионални постижения и др.
Бизнес организацията обаче отчита, че за да се случи всичко това, трябват публични и частни инвестиции в развитие на мрежи от микроквалификации и гъвкави програми за продължаващо обучение, да се ускори сдружаването на малки и средни предприятия в секторни квалификационни фондове и клъстери за развитие на професионални умения на работната сила.
Къде е България като цифрова икономика?
България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния) по индекса за цифровата икономика и общество DESI, припомнят от БСК.
По данни на Евростат, България е сред водещите страни в ЕС по широколентово интернет покритие (92% при средно за ЕС 82%). На този фон, страната ни е третата в ЕС (преди Хърватска и Гърция) с най-малък дял на домакинствата, които имат достъп до интернет (87.3% при средно за ЕС 92.5%) и втора (преди Хърватска) с най-малък дял от лицата, които използват интернет (83.1% при средно за ЕС 91.1%).
Налице е и неравенство по степен на образование, статус и възраст. Достъп до интернет имат 96% от хората с висше образование, 85% от хората със средно образование и 65% - с основно или по-ниско. Това се отнася за 99% от учащите, 94% от заетите и 77% от безработните. Интернет имат 96% от младите между 16 и 24 г., 89% - на възраст 25-64 г., и 48% - на възраст 65-74 г.
Според НСИ, около 13% от българите никога не са използвали интернет, като в Северозападен район са 16%, а в Югозападен – 7.6%.
България изпреварва единствено Румъния по използване на електронни административни услуги на населението (26.6% при средно за ЕС 58.5%) и е на последно място в ЕС по дял на онлайн покупки (41% при средно за ЕС 68%). По наети ИКТ специалисти като дял от заетите България се нарежда на трето място отзад напред в ЕС (преди Гърция и Румъния) с 3.5% при средно за ЕС 4.5%.
Данните на Евростат за дигиталните умения показват, че страната ни е на четвърто място отзад напред в ЕС (преди Италия, Полша и Румъния) по дял на населението, притежаващо основни дигитални умения 23.4%, в сравнение с 27.5% средно за ЕС. Дори в Северна Македония този показател е по-висок (26.5%). Едва 7.8% от лицата притежават умения над основните (26.5% средно за ЕС). По дял на лицата без цялостни дигитални компетенции изпреварваме само Румъния (10.13%) – в България техният дял е 6.2%, а средно за ЕС са 3%. България води и негативната класация по дял от населението, чиито дигитални умения и компетенции не могат да бъдат оценени, тъй като не е използвало интернет през последните 3 месеца – 24.7% при средно за ЕС 11%.
Според данните за компютърните умения, софтуер за текстообработка използват 27.9% от българите, софтуер за е-таблици използват 14.4%, около 39% могат да копират или преместват файлове между папки, устройства или в облак, а с писане на програмен код на език за програмиране се справят 1.1%. И тук е налице сериозно възрастово неравенство:
mediapool.bg
