Водопад от жалби принуди новата власт да работи с "пътния картел"

Поне още година правителството на Кирил Петков ще е принудено да работи с "пътния картел", както бившият финансов министър Симеон Дянков от първия кабинет "Борисов" определяше строителния сектор у нас.

Причината е във водопада от жалби срещу обявените обществени поръчки за текущ ремонт и поддържане на пътищата, които бяха пуснати в началото на април. Общо са подадени 22 жалби, показва проверка на Mediapool в регистъра на обществените поръчки и в Комисията за защита на конкуренцията. Най-много - 7 жалби - са подадени срещу поръчката за избор на изпълнител за ремонт на пътища в Югозападния регион. По две са подадени за Северен централен регион и Североизточен.

Жалбите са от фирми, свързани със сегашните изпълнители на пътните ремонти в тези области, сочи проверка в Търговския регистър. Те обжалват документацията на обществените поръчки, по думите на вицепремиера и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов.

Той не конкретизира срещу какво точно възразяват, но новото е, че агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) разшири кръга на възможните участници в търговете с цел да има по-голяма конкуренция.

Така на практика новата власт ще бъде принудена поне още година да работи с настоящите изпълнители, чиито договори бяха предсрочно прекратени от служебното правителство. Шест от тези договори са изтекли в края на парил т.г. , а останалите – в края на юни.

Дългият път по осребряването на фактурите

Фирмите в пътния бранш претендират за неразплатени от държавата около 1.2 млрд. лева по извършени вече ремонти, заради което проведоха няколко протеста.

В края на април Народното събрание даде зелена светлина компаниите да получат половината от дължимите суми, а остатъкът - след ревизия на изпълненото.

Към 10 май на пътните компании вече са разплатени над 110 млн. лв. Това е около една пета от одобрената от парламента сума от 600 млн. лв. или малко над 20%, каза министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов по време на блиц контрола в ресорната парламентарна комисия във вторник.

"Това ще ви се види твърде малко, но се следва строга счетоводна отчетност", допълни той.

Караджов обясни, че няколко са причините за бавното изплащане на сумите. От една страна фирмите тепърва пускат фактури за старите плащания. Те не са го направили това досега, защото ако ги пуснат, трябва да платят ДДС на държавата, а в същото време доскоро нямаха сигурност, че ще си получат парите.

Освен това допълнителен проблем е, че фирмите сега издават фактури за цялата претендирана сума, върху която плащат ДДС, но практически ще получат само половината от парите, а остатъкът след като приключи ревизията на договорите и изпълненото строителство.

След като бъде издадена фактурата, тя се изпраща за проверка в Националната агенция по приходите (НАП), което отнема около 3 - 4 дни. Ако всичко е наред, чак тогава се пристъпва към плащането, обясни процедурата Гроздан Караджов.

Той е оптимист, че до десетина дни цялата сума от около 600 млн. лв. ще бъде изплатена на пътния бранш по старите договори за текущ ремонт и поддържане.

"Джентълменска дума" за започване на ремонтите

От 39-те договора за пътно поддържане, подписани по времето на ГЕРБ, които бяха предсрочно прекратени по времето на служебното правителство до края на юни 2022 г., с днешна дата само по 18 от тях фирмите са подписали споразумения за удължаването им до края на септември и извършването на пътни ремонти тази година, стана ясно от обясненията на Караджов пред депутатите.

"Твърдо вярвам на джентълменската дума, която браншът даде и ремонтите скоро ще започнат", каза регионалният министър във вторник. Той обясни, че фирмите нямат интерес да работят на цените от преди две- три години, защото например цената на битума само за година е скочила с над 60%, а е основна суровина при асфалтирането на пътищата.

Така пътните компании по старите договори ще довършат започнатото строителство на 278 обекта за 1.2 млрд. лева по нови по-високи цени, стана ясно от обясненията на Караджов.

Още на следващия ден - в сряда, пътната агенция пусна няколко съобщения за започващи ремонти.

До края на месец май ще започне изкърпване на близо 27 км от второкласния път Ямбол - Средец, обеща АПИ. Пътят е най-пряката връзка между областите Ямбол и Бургас и се използва като обходен маршрут на магистрала "Тракия".

В област Пловдив ще бъдат ремонтирани и проектирани 215 км пътища през тази година, съобщи след това АПИ. Пътните фирми, които поддържат пътищата в двете области Пловдив и Бургас, са тези с големите аванси от магистрала "Хемус".

След това АПИ информира за ремонта на пътища от еврофондовете. В сряда е започнал основният ремонт на 27 км от пътя Поликраище - Елена - Сливен през прохода "Вратник" е започнал. До дни трябва да започне и основният ремонт на 23.4 км от пътя Полски градец - Тополовград - Устрем - отсечка, която е важна за транспортната връзка в област Хасково, за над 19.3 млн. лв. с ДДС. Изпълнител на обекта е ДЗЗД "ЛОТ 34 АБВ", в което участват "ВДХ" АД и "АБ" АД - две фирми доскоро свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски, а с днешна дата първата официално е собственост на Велико Желев.

В същото време учудващо е забавянето на АПИ при избора на изпълнител по "експресната поръчка" на пътя Мъдрец - Гълъбово, чийто ремонт вече би трябвало да тече по обещанията на Гроздан Караджов, дадени пред протестиращите в село Обручище в средата на март.

Плащането - предстои да видим

Остатъкът от претендираните от строителите 1.2 млрд. лв. съгласно "джентълменската договорка" с премиера трябва да бъде разплатен до края на месец юни. Към момента не е ясно дали това ще се случи, защото работната комисия се бави с приключването на работата. Отделно бавно тече и изплащането на безспорните 600 млн. лв.

По план работната група, която проверява пътните договори и свършеното по тях, трябваше да приключи работа до 7 май. Така поне обещаха управляващите. Оказва се обаче, че работната група не е успяла в този срок и иска нова отсрочка и още инженери.

"До момента работната група е завършила работата по 22 от общо 34 договора. Ще ни е нужно малко повече време, за да проверим всички договори", каза заместник-министърът на регионалното развитие Явор Пенчев пред депутатите от ресорната комисия във вторник. Той се оправда, че това е страшно много работа, за която са им нужни инженери.

Депутатът от "Има такъв народ" Георги Георгиев поиска да има гаранции за малките и средните фирми, че ще си получат парите от големите, след като държавата се разплати с тях. Обикновено по договорите за текущ ремонт и поддържане се използват подизпълнители. Георгиев предложи и механизъм как да става това, но от обясненията на Гроздан Караджов стана ясно, че той не може да бъде приложен.

mediapool.bg