Българските екоцели - скромни и след критиките на ЕС

България си поставя екологични цели на минимума от изискваните от Европейската комисия, които ще се постигат основно с увеличаване дела на ядрената енергетика, с известен ръст на възобновяемите енергийни източници, с недостатъчно, според депутатите, инвестиции и с неясна цена, която индустрията и потребителите ще платят за прехода към по-чиста икономика. Това стана ясно след представяне в парламента на редактирания след остри критики на ЕС за прекалено ниски амбиции интегриран план на страната ни "Енергетика и климат" до 2030 г.

Въпреки забележките, които и сега планът отнесе от народните представители, стана ясно, че евентуално негова преработка може да настъпи по искане на ЕК или през 2023 г., когато принципно тези документи ще се преразгледат от Брюксел най-вече заради обявения преди "Зелен пакт" за климатичен неутралитет на европейската икономика до 2050 г.

Според представения пре комисиите по енергетика и околна среда план ще се насърчават централите на биомаса, както и използването й в домакинствата. Интересен елемент, но без никакви подробности как ще се реализира, е заложеното стимулиране на производство на енергия за собствени нужди, както и насърчаването на използването на геотермалната и слънчева енергия за отопление и охлаждане, както и използването на над 6600 нови електромобила у нас до 2030 г.

В същото време страната ни смята да запази въглищните си централи до 2030 г., макар преди време да стана ясно, че няма шанс това да стане за по-дълго от 2025 г. Въпреки това страната ни все още не е взела окончателно решение дали да се присъедини към европейската инициатива "Въглищни региони в преход", която ще позволи получаването на експертна и дори финансова помощ за трансформирането на топлоелектрическите централи или за промяна на поминъка в региони като комплекса "Марица Изток". Тепърва – от януари 2020 г., страната ни ще започне разговори с Брюксел по предложения от страната ни механизъм за капацитет, който ще позволи субсидиране на въглищните централи, за да издържат на финансовия натиск на скъпите парникови емисии, които трябва да купуват заради замърсяването на въздуха.

До 2025 г. страната ни смята напълно да либерализира електроенергийния си пазар, което според представители на бизнеса се отлага за прекалено дълъг период и трябва да се ускори.

Според разчетите на енергийното ведомство близо 2 млрд. евро ще се инвестират във възобновяеми енергийни източници, над 4 млрд. евро за енергийния ефективност в сградите. Това обаче бе оценено от депутатите като прекалено ниска сума, която е спорно доколко ще допринесе до постигане на целите. Според тях също така трябва да се представят точно разчети как всички набелязани цели ще се отразят върху цената на енергията и какви мерки ще се предприемат за уязвимите потребители.

Като цяло при общо европейска цел в енергийната ефективност от 32.5 на сто българската е за 27.36 при минимално изисквани от ЕК 27 процента. За дела на възобновяемите енергийни източници евроцелта е 32 на сто, а нашата е на нивото на минималната от 27 процента.

Петкова обясни минималните усилия с необходимостта от плавен преход, защото нашата страна, заедно с Гърция и Румъния, щяла да е най-засегната от новите цели на ЕС в т.нар. Зелен пакт за беземисионен Евросъюз до 2050 г.

"Сегашните цели на България са най-ниските в Евросъюза, което означава, че след 2030 г. трябва ускорено да наваксваме новите поставени цели на ЕК до 2050 г.", отбеляза председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов при обсъждането на плана "Енергетика и климат". Според него заложените инвестиции са ниски и не отразяват ръста на икономиката, която ще бъде постиган през идните години.

Той също така разкритикува липсата на разчети за цената, която ще трябва да платят потребителите и изрази мнение, че обществото трябва честно да бъде запознато какво ще му струва това.

За по-амбициозни цели призова и председателят на комисията по околна среда в парламента Ивелина Василева, който също се поинтересува от цената, която ще платят потребителите, дори за сегашните скромни цели, но ясен отговор така и не получи.

"Съгласна съм, че трябват по-амбициозни цели, повече инвестиции и остойностяването им, но най-важното за нас е сигурността на доставките", отвърна енергийният министър Теменужка Петкова. Тя допълни, че в момента самата Европейска комисия правела оценка как ще се отрази представеният Зелен пакт.

"Затова е виждането за изчакване на анализа от ефекта на Зелената сделка", посочи тя. Освен това по думите й целите можели да се завишат при ревизията на плановете през 2023 г.

От думите й стана ясно още, че критиките как страната ни е неамбициозна и изостава на опашката не били много точни, тъй като вече била преизпълнена ВЕИ целта на страната ни до 2020 г. и делът на възобновяемата енергия бил 20.4 на сто вместо заложените в предишните цели 17 процента.

На критиките, че в плана не е отделено достатъчно внимание на битовата газификация Петкова отвърна, че на газа се гледа като на горивото на прехода към нисковъглеродна икономика, но разширяването й изцяло зависи от лицензираните газоразпределителни дружество. Според нея с прилагането на европейската програма "Дезире" за безвъзмездна помощ за газификация на домакинствата има напредък, а наскоро България е договорила увеличаването на максималния размер на субсидията на 1200 евро на домакинство.

Представители на фотоволтаичната асоциация коментираха, че много по-лесно за постигане на ВЕИ целите ще е ако държавата освободи пазара от неприсъщи такси като цена за достъп на електрическата мрежа, плащана от ВИЕ централите и други административни тежести.

На финала Петкова увери, че ще се направи оценка за въздействието върху околната среда и върху цените и икономиката на предлагания план, но като цяло остави сред присъстващите усещането, че по-скоро няма да се промени много от представеното в четвъртък, освен ако Брюксел не окаже отново натиск.

mediapool.bg