България удвоява регионите за геотермална енергия с пари от Плана за възстановяване

България ще удвои регионите, в които ще извършва проучвания за потенциала на геотермалните си находища със средства от Плана за възстановяване и развитие. От последната му версия, представена в петък, става ясно, че такива сондажи ще се правят в 6 района на страната, а не в три, както бе заложено във версията на плана от октомври 2021 г. Целта е да се развие българският ресурс на енергия, който може да допринесе за декарбонизацията на икономиката, обяви вицепремиерът Асен Василев.

За целта вече са проведени срещи с няколко компании, които са изграждали геотермални централи в съседна Турция през последните 4-5 години. Едната с мощност 350 мегавата, а другата - 300 мегавата. Самите компании са посочили, че геофизиката на Южна България е сходна с тази в Турция, където те оперират. Проблемът е, че българските сондажи са от 80-те години на миналия век и са доста плитки. Дълбочината им е между 800 и 1800 метра, докато в Турция са правени сондажи на дълбочина между 2000 и 3000 метра.

Със сигурност сондажи ще се правят и в Северна България. Още през миналото лято бе посочено, че четири села в Северна България - Дългоделци и Септемврийци от монтанските общини Якимово и Вълчедръм, Софрониево във врачанската община Мизия и ловешкото село Умаревци, са места, за които има данни, че разполагат с геотермален потенциал на дълбочина 4500 - 4800 м. В тях ще се извършат проучвателни сондажи от Техническия университет в София и Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

"Около 3 млн. евро на мегават е самото изграждане на централата. А оперативните разходи са между 1 и 3 цента на киловатчас, т.е. между 15 и 40 лева на мегаватчас”, уточни Асен Василев в петък.

От думите на вицепремиера стана ясно, че България се готви освен да удвои районите за проучвания и да изгради две централи, работещи въз основа на геотермалната енергия. Едната - топлинна, другата - електрическа.

“Вероятно ще се концентрираме с партниране за геотермалната енергия с компании от Турция. След намирането на конкретните данни и при производство на електроенергия позитивите ще бъдат няколко. Първо, ако температурата позволява цената ще е доста по-атрактивна отколкото е в момента. И второто - ще доведе до сериозна децентрализация. Т.е. производството на електроенергия няма да е концентрирано в АЕЦ “Козлодуй” и в Маришкия басейн”, каза енергийният министър Николов.

Министърът посочи, че в момента заради тази концентрация преносът е доста сериозен към големите градове и води до сериозни загуби по трасето.

"Половината, ако се спести от това нещо, а то е възможно, означава, че все едно сме си построили един нов реактор в “Козлодуй". Такъв е мащабът”, добави той.

Батерии ще съхраняват енергията

Другият нов проект в Плана за възстановяване и устойчивост е за изграждане на батерии за съхранение на енергия. Mediapool вече описа детайли около замисъла на проекта. Капацитетът на зареждане на батериите се планира да достига общо до 6000 мегаватчаса. Вицепремиерът Асен Василев направи сравнение със съществуващи в момента мощности и посочи, че това дефакто е България да разполага с още един ПАВЕЦ.

"Поради концентрацията на производството на ток в АЕЦ “Козлодуй” и в Маришкия басейн, България има възможност да изнася огромно количество електроенергия, което не е най-ефективния метод, нито за индустрията, нито за нас като производство”, каза министър Николов по време на публичното обсъждане в петък. Той посочи, че вместо да се изнася тази енергия може да се съхранява и да се използва, когато има необходимост от нея.

“Ако се справим с този проект, цената на електроенергията в България ще е значително по-ниска от всички регионални пазари и на първо място в ЕС. България ще стане единственият пазар, който си балансира изцяло произведената енергия в зелено, като включвам и АЕЦ “Козлодуй”, каза още Николов.

Той добави, че в района на Стара Загора през фонда за Справедлив преход ще се изгради и завод за батерии.

mediapool.bg