България приема Зелената сделка на ЕК, но иска подпомагане

България ще одобри предложената от Европейската комисия Зелена сделка за допълнително свиване на изхвърляните парникови газове до 2030 г. и климатичен неутралитет до 2050 г., но ще иска срещу това адекватно подпомагане, тъй като е сред най-засегнатите държави в Евросъюза от затяганите екологични изисквания в енергетиката, индустрията и транспорта-

Това реши Министерският съвет в четвъртък, когато бяха одобрени рамковите позиции на България по Европейската зелена сделка и по намерението на ЕК за създаване на Фонд за справедлив преход за постигане на новите, по-амбициозни цели.

Правителството е приело, че България ще подкрепи дългосрочната цел на Зеления пакт, но ще защитава позиция, че водещото при постигането й трябва да е запазване на конкурентоспособността и растежа на икономиката, разходо-ефективността, технологичната неутралност и социалното благополучие на държавите членки.

Решено е България да защитава позицията, че всички енергоемки отрасли трябва да продължат да получават достатъчни количества безплатни парникови квоти, съобразени с действителното им производство.

"Страната ни подкрепя и разчита на заявката на ЕК за адекватно подпомагане на най-засегнатите държави членки и региони в този процес и настоява за подробни оценки на въздействието за всички настоящи и бъдещи мерки, при отчитане на географското разположение, стартови позиции и национални специфики", посочва се в съобщението на пресслужбата на Министерския съвет.

На заседанието му е била обсъдена и позицията на България по предложението на ЕК за структуриране на Фонда за справедлив преход като един от основните елементи на финансиране на дейностите за постигане на целите на Зелената сделка.

Намеренията на Брюксел са този фонд да акумулира 1 трилион евро финансиране от бъдещия европейски бюджет и национални средства, привлечени частни средства и заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие за прехода на европейските икономики към климатичен неутралитет до 2050 г. За да могат да се възползват от него обаче, държавите членки трябва да изготвят свои планове за трансформация на регионите, които ще бъдат най-силно засегнати от обявената в края на 2019 г. Зелена сделка.

С неговите средства ще се подкрепя икономическата диверсификация, преквалификацията и търсенето на работа, както и инвестиции, които са благоприятни за климата и околната среда. Точните финансови параметри на фонда ще бъдат решени в хода на дебата за седемгодишния бюджет на ЕС до 2027 г.

Преди дни двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" след среща с енергийния министър Теменужка Петкова изразиха недоволството си от Зелената сделка и от това, че финансирането й няма да стане от нови средства, а от преразпределяне на съществуващите еврофондове и прехвърляне на пари в новия фонд за справедлив преход от Европейския социален фонд и фонда за регионално развитие, от които България получава сериозни средства и техният размер може да намалее.

В своята рамкова позиция за този фонд България отбелязва , че търсеният от ЕК преход "би бил справедлив само тогава, когато води до подобряване благосъстоянието на гражданите и регионите, най-силно засегнати от неговото извършване".

В нея се отбелязва още, че освен високото ниво на амбиция, следва да бъдат отчитани регионалните и местни особености и различия, с оглед постигане на един справедлив и балансиран механизъм.

След разговора си с профсъюзите в понеделнки Петкова обясни пред журналисти, че страната ни ще иска ЕК да има различен подход към държавите, които граничат със страни, нечленуващи в ЕС. Причината е, че те не са длъжни да купуват парникови емисии за работата на своите електроцентрали и цените на тока им ще е по-конкурентен, както и продукцията им и това ще навреди на българската икономика.

mediapool.bg