Кламер БГ - Бизнес новини: България неглижира малките ВЕИ проекти като шанс за енергийна независимост

България неглижира малките ВЕИ проекти като шанс за енергийна независимост

Бизнес

|
Четв, 21 Ноем 2019г. 19:12ч.
България неглижира малките ВЕИ проекти като шанс за енергийна независимост

При формирането на енергийните си политики българското правителство подценява възможностите, които дават малките производства на електроенергия от възобновяеми източници за задоволяване на

собственото или общинското потребление и за повишаване на енергийната независимост на страната. ВЕИ технологии са представяни като скъпи, като обременяващи сметките за ток и свързани с корупционни практики.

В допълнение има административни пречки пред инсталирането на слънчеви покриви на къщи в квартала например. Липсват

финансови механизми за подпомагане на проекти за производство на ток у дома за лични нужди или на квартала и селището, както и ясни регулации за присъединяване към мрежата на подобни потребители-производители, за точното измерване на тяхната консумация и отдадената от тях енергия в мрежата. Отделно електроразпределителните дружества правят всичко възможно да възпрепятстват такива проекти, защото те им "подяждат" бизнеса. В резултат на това едва една трета от хората у нас смятат развитието на ВЕИ технологиите за важно, 80 процента предпочитат държавата да определя цените на електроенергията според стандарта на живот, а едва 18 на сто подкрепят освобождаването на цените на тока.

Това стана ясно в четвъртък по време на форум "Как да сме енергийно независими?", организиран "Грийнпийс-България" в партньорство с Бюрото на Европейския парламент в България.

Участие в специализираното събитие взеха над 70 представители от институционалните, бизнес и обществените кръгове.

Деканът на Стопанския факултет на Софийския университет Атанас Георгиев посочи, че големите енергийни проекти не допринасят за енергийната независимост. Тя може да се постигне с целенасочена политика за превръщането на потребителите в производители и нуждите на консуматорите да са в центъра на разработване на услугите и продуктите - дали електроенергията ще е нужна за улично осветление, за отопление, за зареждане на електромобила или за друго.

Според доц. Георгиев трябва да се децентрализират големите енергийни мощности като се подпомогнат институционално и финансово проекти за инсталиране на фотоволтаици на покривите на жилищни сгради или компании, които да потребяват произведената енергия, а евентуалният излишък да продават на мрежовите оператор или да ползват от тях енергия при недостатъчно собствено производство.

Колежката му Мария Трифонова, асистент в катедра "Икономика и управление по отрасли" на Стопанския факултет, разкритикува правителството, че работи само по големи енергийни проекти, а не проучва нагласите на хората към ВЕИ технологиите и прилагането им у нас. Според проучване на факултета, проведено през 2018 г. едва една трета от българите смятат за важно развитието на възобновяемите енергийни източници, докато в Европа и дори в Украйна на това мнение са половината от хората. У нас битува страхът от ВЕИ технологиите, които масово се представят за скъпи се свързват с бизнес интереси и корупционни практики.

"Всъщност цените на инвестиционните разходи при ВЕИ проектите спадат драстично и има шанс малките общности и гражданите да се възползват от тези технологии, за да намалят зависимостта си от доставчиците на енергия", посочи Трифонова. Според нея трябва активно информиране на българското население за възможностите на ВЕИ и да се отстранят административните пречки пред реализацията на малки проекти, които ще пестят от мрежовите разходи по преноса и разпределението на енергията от големите електроцентрали до контакта вкъщи.

"В Европа има цели енергийно независими общини. Всичко зависи от държавата и рамката, която тя зададе", коментира Славчо Нейков, изпълнителен директор на Института за енергиен мениджмънт. "Остава надеждата, че въпреки че засега държавните институции не успяват да изградят актуализирана стратегическа рамка, това ще се случи в най-скоро бъдеще", допълни той.

В рамките на дискусията, участниците в нея стигнаха до извода, че в България разговорът за трансформацията на енергийната система все още не е започнал по същество, а повечето граждани са в ролята на пасивни участници.

Необходимо е да се оптимизира нормативната рамка, за да се поощри и развие производството и потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници от т. нар. просюмъри (производител и потребител едновременно). За да стане това обаче трябва да се дефинира това понятие, а също така и да се прецизират изискванията за мерене на отдадената в електроразпределителната мрежа енергия и потребената – т.нар. мрежовото отчитане.

mediapool.bg