Двойно повече пари от ЕС за България до 2027 г.

България договори да получи от ЕС 29 млрд. евро в периода 2021 – 2027 г. Това е близо два пъти (с около 13.3 млрд. евро) повече спрямо пакета за текущия период (2014-2020 г.), похвали се Министерството на финансите във вторник, часове след приключване на преговорите в продължилото 5 дни заседание на Европейския съвет за финансирането на ЕС през следващите 7 години. Причината е почти двойно увеличения бюджет на самия евросъюз заради коронакризата.

От общата сума - 29 млрд. евро, заемите са едва 4.55 млрд. евро (тоест 16%), а останалите близо 25 млрд. евро (тоест 84%) са безвъзмездни средства.

Гърция и Румъния с по-големи дотации

За сравнение, Гърция, която е с население малко повече от българското (близо 11 млн. души) и тройно по-висок БВП, е договорила 72 млрд. евро от ЕС. Румъния пък ще получи 80 млрд. евро при население над 19 милиона души и 3-4 пъти по-висок БВП. България обаче е на второ място по размер на договорените средства като дял от БВП след Хърватия.

България остава нетен получател на пари от ЕС

Парите за България ще дойдат както от бюджета на съюза (Многогодишната финансова рамка) – 1.07 трилиона евро за 7 години, така и от допълнителния Фонд за възстановяване от коронакризата на стойност 750 млрд. евро.

България ще участва с годишна вноска в новия евробюджет, но ще се включи и в емитирането на новия общоевропейски дълг за попълване на фонда от 750 млрд. евро, който държавите членки ще трябва да върнат до 2058 г.

Все още не са официално обявени годишните вноски на България към евробюджета. През 2020 г. страната трябва да плати към 1.4 млрд. лв., като според предварителните прогнози към 2022 г. например вноската ще стигне 1.67 млрд. лв. Няма окончателна оценка и на участието на България в поемането на общия европейски дълг, но по предварителни прогнози това ще струва на страната около 3.3 млрд. евро.

На базата на най-груби сметки излиза, че България ще внесе около 10 млрд. евро, а ще получи от ЕС 29 млрд. евро, което означава, че страната остава сериозен нетен получател на средства от съюза.

Сигурните за България пари са с около 1 млрд. евро повече спрямо досега

От бюджета на ЕС, който е разпределен по държави, България ще може да получи 16.7 млрд. евро през следващите 7 години. Това са т.нар. сигурните пари за страната ни, които са с около един милиард евро повече спрямо досегашния програмен период, без да се смята националното съфинансиране.

По линия на Кохезионната политика страната ни получава 8.976 млрд. евро. Това е с около 800 млн. евро повече спрямо сега, откъдето идва и основното увеличение. "По този начин България е сред малцината, които ще получат увеличение и то в максимален размер от 7%", посочва финансовото министерство. Като голямо постижение управляващите у нас отчитат договорените лично от премиера Бойко Борисов "безпрецедентни за България до момента" 200 млн. евро за по-слабо развитите региони на на страната по линия на Кохезионната политика, предназначени за засилване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места. "По този начин средствата за България от Кохезионната политика се увеличават с общо 797 млн. евро спрямо националния ни пакет в настоящата финансова рамка за 2014-2020 година", изтъква Министерството на финансите.

От там посочват още, че за периода 2021 - 2026 г. в Кохезионната политика се запазва т.нар. "правило N+3", което дава по-дълъг срок за изпълнение на проектите преди автоматичното отписване на бюджетните кредити.

Преките плащания възлизат на около 5 млрд. евро. За развитието на селските райони по линия на Европейския земеделски фонд страната ни ще получи 2 млрд. евро. Така увеличението по директните плащания за фермерите и пазарните мерки на Общата селскостопанска политика също нарастват с около 305.5 млн. евро спрямо настоящия програмен период, посочват от финансовото министерство.

От новия фонд за справедлив преход във връзка със зелената сделка България ще получи 673 милиона евро.

От фонда "Миграция и сигурност" страната ни ще получи 238 милиона евро. Това е със 143 млн. евро повече спрямо сега.

За извеждане от експлоатация на блоковете на АЕЦ "Козлодуй" близо 56 милиона евро, каза вицепремиерът Томислав Дончев в парламента.

От парите на Европа за следващото поколение - 12. 5 млрд. евро

Освен това България получава още около 12.5 млрд. евро по новия Механизъм за възстановяване и устойчивост (Next Generation EU), който се финансира от гарантиран от ЕС заем. Целта му е да се преодолее коронакризата. По него България има директен достъп до 6.2 млрд. евро грантове и "изключително изгодно заемно финансиране", по думите на Дончев, в размер на 4.5 млрд. евро.

Тези пари засега обаче са под въпрос. Причината е, че до 30% от грантовете зависят от нов начин на изчисление. При него основна тежест ще има спадът на БВП през 2020, 2021 и 2022 г. Така тази сума ще варира в зависимост от възстановяването на българската икономика. Освен това заемите са възможност и ще бъдат теглени, "ако преценим, че имаме нужда от тях", каза Дончев. Срокът за връщането на заемите е 2058 г.

Първите сигурни пари по новия механизъм, които ще са налични за България още тази година, са в размер на 656 млн. евро. Те са по новия инструмент React-EU, който беше създаден с цел преодоляване на преките последици от коронакризата. Средствата трябва да бъдат похарчени до края на 2023 г. За да се случи това бързо, харченето им ще става през сегашните оперативни програми през модула ИСУН 2020. С тях ще могат да се финансират закъсали общини и бизнеси, обясни Дончев.

Върховенството на закона със силно орязана роля

Получаването на средствата в размер на 29 млрд. евро не е безусловно. Бюджетът на ЕС ще продължи да се харчи по програми и проекти, които изискват и дял на национално съфинансиране.

Като ново условие за пръв път се добавя и съблюдаването на върховенството на закона. Европейската комисия първоначално имаше силни амбиции да наложи обвързване между него и европейското финансиране, но ролята на новия механизъм е била силно орязана при преговорите по време на Европейския съвет по искане на Полша и Унгария. Той е сведен единствено до нарушения, свързани с финансовите интереси на съюза.

Решенията по налагане на санкции на държави нарушители обаче ще се взимат с квалифицирано мнозинство, а не с консенсус, което дава известни гаранции за ефективност на механизма.

Средствата от Фонда за възстановяване също не са безусловни. Инструментът изисква разработването и одобрението от ЕК на национален план за възстановяване и устойчивост за периода 2021 – 2023 г.

mediapool.bg