България | Съб, 20 Апр 2024г. 15:41ч. | Калин Стоянов и Тенчо Тенев с противоречиви версии за близост с разследваните Димитрови
Обединението на българския електроенергиен пазар с гръцкия през месец май, а оттам и с италианския, не е довело до рекордно високите цени на тока на борсата у нас. Предстоящото през октомври сливане с румънския пазар и нагоре с Унгария, Чехия и Словакия също няма да се отрази върху тарифите на свободния пазар. Така отвърнаха шефовете на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ) Константин Константинов и на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) Ангелин Цачев на твърденията на бизнес организациите, че пазарното обединение е сред виновниците за кризата с високите цени на тока, довели до ограничаване работата на предприятия https://www.mediapool.bg/zavodi-spryaha-rabota-zaradi-neposilno-skapiya-tok-news324887.html и опасност от спиране на железопътните товари https://www.mediapool.bg/zaradi-skapiya-tok-mozhe-da-sprat-i-zhp-tovarite-news325589.html.
Двамата, шефовете на "Българския енергиен холдинг" Валентин Николов и на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" Живко Динчев и представители на енергийното министерство се включиха в заседанието на временната комисия за ревизия на управлението на ГЕРБ, което във вторник се занима с цените на електроенергията на свободния пазар. Те остават на нива от около 200 лв./МВтч след задействането на допълнителни мощности, като преди това надхвърлиха 300 лв./МВтч. Въпреки демонстрираните усилия на държавната енергетика, цените останат доста високи за българската икономика и повличат след себе си и останалите стоки и услуги.
"Пазарното обединение с Гърция, и което и да е друго било пазарно обединение, не влияе на цените, камо ли драматично", заяви Константин Константинов пред депутатите.
Ангелин Цачев допълни, че за да вдигне цените сливането на пазара ни с гръцкия, България трябва да има по-голяма възможност за пренос на електрическа енергия към определената пазарна зона. "А такава няма, тя не е създадена. И в момента няма как някой да твърди, че обединението, което трябваше да стане доста по-късно отколкото обединението с Румъния, е повлияло върху цената на електрическата енергия в България. Основните причини може би трябва да се търсят на друго място", каза Цачев.
На критиките на бизнеса, че не са изчакали първо обединението с Румъния, откъдето може да се осигури по-евтин ток, вместо с Гърция и Италия, където цените са високи и търговците предпочитат да изнасят, двамата отвърнаха, че тези обединения се съгласуват с европейските преносни оператори, борси и регулатори. И двете са закъснели с 3-4 години, а това с Румъния още повече - с десет месеца и след последното удължаване на срока. Сега през септември щ етръгнат първите тестове как функционира общия пазар с Румъния, Унгария, Чехия и Словакия и през октомври може да се очакват първите реални търгове с общ пазар и с тези държави, обясни шефът на БНЕБ.
"Апелираме да не очакваме някакви чудеса от пазарното обединение с Румъния, защото обмен с Румъния, България има изключително голям, над хиляда мегавата за всеки час или поне има възможност за такъв обмен, има разполагаем капацитет", коментира Константинов. Той обясни на народните представители, че пазарното обединение само улеснява търговията, прави използването на трансграничния капацитет много по-ефективно, "но не се отразява драматично на цените, било то в посока нагоре или надолу".
На критиката на индустриалците, че страната ни изнася евтината си електроенергия, а скъпият ток се продава на българския пазар, изпълнителният директор на БЕХ Валентин Николов заяви, че страната ни задоволява дефицит в региона, не в България.
"В България няма дефицит. Нещата отиват на зле в региона от гледна точка на цена, ако не се изградят нови мощности. Ако наистина трябва да се помогне на бизнеса, това е вариант през въглеродните емисии да се върнат част от парите. Има и други начини, с които да се помогне на бизнеса, но регулативно да намалим цената на електрическата енергия за съжаление аз не виждам как", каза още той.
Забавеното включване на свободния пазар на ТЕЦ "Марица Изток 2" шефът й Живко Динчев обясни с технологичните особености, които не позволят активирането наведнъж на 1000 мегавата.
Въглищната централа, която работеше само с един блок за домакинствата, започна да продава на борсата ток едва след като работодателите заплашиха с протести, а енергийното министерство се намеси и задвижи включването на нови блокове. Забавената реакция на дружеството накара служебния енергиен министър Андрей Живков да обяви, че в държавната енергетика се мисли по чиновнически https://www.mediapool.bg/oshte-moshtnosti-se-vklyuchvat-da-ukrotyavat-skapiya-tok-news325268.html.
Динчев сега оправда бавната си реакция с това, че са премахнати договорите за студен резерв.
Те бяха спрени миналото лято в разгара на антиправителствените протести, заради това, че ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган вземаше почти половината средства за студен резерв, плащани от ЕСО. Тогава бе решено при нужда да се активира ТЕЦ "Марица Изток 2", но очевидно има проблем със сработването на този план.
На въпрос дали могат да се правят плановите ремонти на ТЕЦ-а във време, когато не се ползва много електроенергия, Дичев обясни, че не може всички мощности – след които и американските електроцентрали и АЕЦ "Козлодуй" да извършват плановите си ремонти през пролетта (тогава голяма част от потреблението се покрива водноелектрическите централи).
Затова графиците за плановите ремонти на всички електроцентрали се изготвят от ЕСО и Министерството на енергетиката.
mediapool.bg
