Бизнесът гласува срещу увеличението на минималната заплата на 650 лв в тристранката

Работодателските организации гласуваха срещу увеличението на минималната заплата от 610 лева на 650 лева от януари 2021 година по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в четвъртък. Увеличението е било подкрепено от държавата и синдикатите. Според бизнеса увеличението е прокризисна мярка, тъй като оказва натиск върху всички възнаграждения, а това в условията на криза ще се отрази крайно неблагоприятно върху пазара на труда и заетостта, особено в малките населени места и в микро- и малките предприятия. Представителите на работодателите отново настояха за замразяване на минималната заплата до приемането на механизъм за нейното определяне.

На заседанието на НСТС правителството и социалните партньори са обсъдили и проекта за изплащане на компенсации на работници и служители от засегнати от противоепидемичните мерки фирми. Предвижда се за изплащане на компенсациите да кандидатстват работници и служители в неплатен отпуск заради наложени от държавата ограничения. Те ще имат право на компенсация за не повече от 60 дни. При продължителност на работния ден от 8 часа компенсацията е в размер на 24 лева на ден за периода на неплатения отпуск на осигуреното лице, като в случаите на непълно работно време размерът на компенсацията се определя пропорционално.

Тристранката принципно е подкрепила проекта, но е имало множество забележки и предложения. Един от поставените проблеми е бил, че компенсацията е в режим "деминимис", което я прави неизгодна за много работодатели и поставя под въпрос ефективното ползване на мярката. Друг проблем е изискването за запазване на заетостта на работниците, получавали компенсацията. Според КНСБ, компенсациите не трябва да са обект на постановление, а са необходими промени в законодателството. Например, според Кодекса на труда 100% от възнаграждението на работника се дължи от работодателя в случай на затваряне. В тази връзка, от синдиката предлагат да се направи промяна в КТ, която да задължи държавата да компенсира, когато предприятието е затворено по нейно нареждане.

Мария Минчева, зам.-председател на БСК, коментира, че поради спецификата на работа на нощните заведения, голяма част от заетите в тях са на 4-часов работен ден, което означава, че компенсацията за тях ще е в размер на 220 лв., което е крайно недостатъчно. Стои и въпросът какво се случва със самоосигуряващите се лица – охрана, музиканти и др., които са свързани с развлекателната част на нощните заведения. Също така, при определянето на секторите в обсега на постановлението трябва да се има предвид, че различните видове заведения (нощни барове, клубове и пр.) са категоризирани и регистрирани по различен начин, т.е. не са под един и същи код на икономическа дейност и има голяма опасност част от тях да останат извън обхвата на помощта.

Проектът предвижда работниците и служителите да предоставят на работодателя си писмена декларация по образец, в която посочват периода за ползване на неплатен отпуск и банкова сметка, по която да се изплащат компенсациите. Заявления се подават в дирекция "Бюро по труда", като комисия разглежда постъпилите документи в срок от 10 работни дни. Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си информация относно работодателите и броя на техните работници и служители, които са одобрени за изплащане на компенсациите, в срок от 2 работни дни. Сумите за компенсациите ще се изплащат до 5 работни дни след одобрението на подаденото заявление и са допустими за периода от 29 октомври 2020 г. до 31 декември 2020 г.

Очакваният брой хора, които ще получат компенсации е над 32 500. Необходимите финансови средства за изплащане на компенсациите по Постановлението ще бъдат осигурени от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" чрез финансовия механизъм REACT-EU, като определеният бюджет е в размер на 50 млн. лв.

НСТС не е постигнал единодушна подкрепа по проекта на Постановление. Социалните партньори подкрепят предложената мярка с изключение на КНСБ.

mediapool.bg