Кламер БГ - Бизнес новини: Ще се случи ли този път засиленият контрол над "Лукойл"?

Ще се случи ли този път засиленият контрол над "Лукойл"?

Бизнес

|
Пон, 11 Май 2020г. 15:03ч.
Ще се случи ли този път засиленият контрол над "Лукойл"?

Изненадващо за мнозина, правителството реши измежду поправките в закона за здравето, отнасящи се за извънредното положение заради коронавируса, са вкара и промени за раздробяване на данъчните складове, които ще засегнат единствено петролната компания "Лукойл България". Ако те бъдат одобрени на второ четене в правната парламента комисия, а на 14 май – и в пленарна зала, най-големият дистрибутор на горива в България ще има един месец да раздели складовете си, да ги лицензира, оборудва с уреди и да плати обезпечения за тях в размер на 210 млн. лв. (по оценки на самата "Лукойл"). Ако не направи това, ще загуби досегашните лицензи след 30 ноември 2020 г.

Без изненада, този ход на управляващите провокира острата реакция на "Лукойл България", както и на Българската петролна и газова асоциацията (БПГА), чийто най-изтъкнат член е компанията. Те поискаха поправките да бъдат оттеглени, подложени на оценка, дискутирани и едва тогава евентуално да бъдат приети чрез съответния Закон за акцизните и данъчни складове, а не през предходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето. Според тях срокът за изпълнение на новите мерки е прекалено кратък и трябва да бъде поне една година.

Министърът на финансите Владислав Горанов миналата седмица каза, че продължава да стои зад поправката. Няма и съществени промени относно данъчните складове, които да са внесени между първо и второ четене на закона за здравето. Единствено депутатът от ГЕРБ Александър Иванов е предложил нефтопродуктопроводът на "Лукойл", който е дълъг 350 км и свързва различни бази на доставчика в страната, да се води за един данъчен склад.

Самата "Лукойл България" обаче смята това за невъзможно и посочва, че законово регламентираното понятие за данъчен склад е за място, а тяхната тръба минава през различни поземлени имоти и обособяването й като един данъчен склад противоречи на това понятие. В свое становище до правната комисия "Лукойл България" посочва още, че новото изискване ще й струва 210 млн. лв. обезпечения за лицензирането на новите складове, а инвестицията за уреди за всеки от новите седем склада ще е около 1 млн. лв. От БПГА подкрепят компанията и в мнение до парламента отбелязват, че новата мярка идва в момент, в който петролният бранш бележи спад на оборотите от 50-70 на сто заради срива на световния пазар в резултат на коронавируса, който удря също така и местния пазар.

Настоящата поправка идва след поредица неуспешни опити на държавата през последните десет години да засили контрола над "Лукойл България".

Независими експерти, с които Mediapool разговаря, са скептични дали сегашният опит ще е успее и допускат, че и този път въпросът с по-стриктното проследяване на движението на горива от складовете на "Лукойл" може да се размие и отложи за пореден път.

Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията припомня, че опитите за въвеждане на видеонаблюдение над всички физически потоци на горивата на "Лукойл" датират от първия кабинет на Борисов, но нито покойният шеф на митниците Ваньо Танов, нито отстраненият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков успяха да наложат засиления контрол.

Логично, но закъсняло решение

"Това е закъсняло, но логично решение", коментира Владимиров пред Mediapool. По думите му сегашната реакция на "Лукойл България" е като през 2011 г.

Тогава компанията и митниците водиха дори съдебно дело заради отнетия лиценз на данъчния склад на пристанището "Росенец" на бургаската рафинерия заради нарушения във воденето на наличностите на горива. Двете страни се споразумяха за пломби върху измервателните уреди, но после се оказа, че те са махнати. През 2015

г. премиерът Бойко Борисов отново обяви, че ще се затегне контролът върху данъчните складове. Темата обаче продължава да се отлага, а сега отново влезе в дневния ред на държавата, но по странен начин, който може да я компрометира.

И Владимиров, и енергийният експерт Васко Начев смятат, че единственият спорен аспект е начинът за прокарването на поправките – чрез друг закон и без обсъждане и анализ. Би могло да се каже, че срокът за внедряване на уредите за измерване на влизащите и напускащите складовете горива е прекалено кратък, но от друга страна този въпрос се коментира от над десет години и "Лукойл" би трябвало да са наясно, че това все пак ще се случи, отбелязват двамата експерти. Според тях обаче инвестицията не е непосилна за компания с няколкомилиардни приходи и заплахата на "Лукойл" и БПГА, че това вложение ще доведе до поскъпване на горивата, е неоснователна.

Отражението ще е около стотинка за литър

"Печалбата на "Лукойл" от всеки литър гориво е 67 стотинки и исканата от тях инвестиция ще се отрази върху крайните цени с около една стотинка", изчисли Васко Начев пред Mediapool.

По думите му заложеният едномесечен срок е кратък и доставката на уредите трудно би се реализирала за това време в момент, в който логистиката е затруднена заради мерките срещу разпространение на коронавируса, но три месеца са напълно достатъчни да се изпълнят изискванията.

По повод искането на петролния бранш този срок да се удължи на една година Начев възкликна: "Те от Космоса ли ще правят доставката!?".

Разделянето на данъчните складове на "Лукойл България" трябваше да стане много отдавна и е от изключителна важност за контрола на държавата върху този чувствителен за приходите в хазната сектор, коментира Васко Начев.

Мартин Владимиров казва, че не трябва да се приема продуктопроводът на "Лукойл" да е един данъчен склад, а на всеки изход от него към петролна база на компанията да има уреди, за да се следи какво влиза и излиза от там като мярка срещу сивия сектор и контрабандата на горива.

Той обаче подозира, че правителството отново може да се откаже от намеренията си да следи изкъсо дейността на "Лукойл".

Истинско намерение или просто точки в актива

"С ясното съзнание, че тези изисквания не може да се изпълнят в този кратък срок, кабинетът може да се опитва просто да спечели точки в своя полза", отбеляза експертът и припомни, че през следващата година се очакват редовните парламентарни избори.

"Ако пък правителството не се откаже от предложенията и парламентът ги приеме, това ще означава, че "Лукойл България" е загубил политическата си подкрепа", смята още Владимиров, но уточнява, че не му се вярва това да е така.

По думите му принципно предлаганите промени са стъпка в правилната посока за париране на сивата икономика, но също така е много важно какъв ще е реалният контрол на митниците върху данъчните складове. Експертът припомни именно случая с демонтираните уреди на нефтеното пристанище "Росенец" от 2013 г.

Според него цената на инвестициите не може да е възпираща. "При приходи от 7-8 млрд. лв. годишно, разходите са смешни", каза представителят на Центъра за изследване на демокрацията.

"Аргументът, че срокът от един месец е кратък, е резонен, но "Лукойл" е мощна компания, която може да се справи с доставката на уредите, а агенция "Митници" със сигурност ще съдейства максимално за лицензирането на складовете и пломбирането на уредите", казва Владимиров.

Тези данъчни складове

Той не изключва вероятността Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която бе натоварена от прокуратурата да провери отново пазара за злоупотреби, скоро да излезе с анализ, отчитащ нуждата от промяна при данъчните складове. Антимонополната комисия неведнъж е проверявала петролния пазар и досега нито веднъж не е установявала картел или нарушения.

При последната си проверка през март 2019 г. КЗК отново не установи монопол, но отчете като проблем малкото на брой данъчни складове и че "Лукойл" е естествен монополист при тях.

Преди година КЗК предложи държавата да създаде електронна платформа, която в реално време да показва свободните капацитети в данъчните складове и складовете за задължителните запаси с горива. Отново бе лансирана идеята за изграждане на държавни данъчни складове, за да се повиши конкурентният натиск на нивото на търговията на едро и на дребно с горива, както и на ниво предлагане на услуги от складодържатели. Нищо от това не се случи.

Все още няма конкретно движение и при промените в закона за регистрация на търговците с горива, започнати уж с цел да изсветляват пазара. Вече две години министърът на икономиката Емил Караниколов прави консултации и обяснява, че се търси консенсус между едрите и дребните играчи на пазара.

Петролни войни

Именно проектозаконът за горивата и регистрацията на всички фирми от бранша със съответните парични обезпечения предизвика разрив между "Лукойл" и друг от големите играчи на пазара – "Инса Ойл". През 2018 г. компанията на Георги Самуилов напусна БПГА, тъй като не беше съгласна с подкрепяните от асоциацията промени, и влезе в председателстваната от Кирил Домусчиев работодателска организация КРИБ, а тогавашният изпълнителен директор на "Лукойл България" и председател на петролната асоциация Валентин Златев обвини индиректно "Инса ойл" в контрабанда на горива.

Тогава Златев обвини председателя на КРИБ, че има конфликт на интереси, тъй като през пристанището "БМФ Порт Бургас", чийто концесионер е Домусчиев, преминават танкерите с вносно гориво на "Инса ойл", която пък зарежда малките търговци, които тогава плашеха със стачки заради изискването да се регистрират.

Затова остава отворен въпросът дали сегашните действия за затягане на контрола над "Лукойл България" обслужват само и единствено фискални интереси, както твърди финансовият министър Владислав Горанов, или имат и съпътстваща скрита цел да преразпределят пазара в интерес на други фаворити с мощен политически гръб.

mediapool.bg